Решение №195 от 17.4.2018 по гр. дело №4087/4087 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

гр. София, 17.04.2018 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3051 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 60936 от 09.05.2017 г., подадена от С. Д. Б. чрез адвокат И. Ш. от САК против въззивно решение № 1918 от 23.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 11399/2015 г. на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав. С него е потвърдено решение от 04.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 11652/2014 г. на СРС, ГК, 53 състав, с което е отхвърлен предявения от С. Д. Б. срещу Д. Л. Б. иск за делба на УПИ с идентификатор 04234.6970.1386, без построените в него жилищни сгради.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация Д. Л. Б. не е подал отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, СГС е приел, че касаторът притежава 4/9 ид.части, а ответникът по касация – 5/9 ид.части от процесния имот с обща площ 1 032 кв.м., на които съответстват площи в размер на 459 кв.м. и 573 кв.м. Обсъдена е констатацията на изслушаното във въззивното производство заключение на тройната СТЕ, че съобразно чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 ЗУТ е възможно обособяването на два самостоятелни парцела от дворното място при намаление на минимално изискуемата за това площ с 1/5 и при отчитане на обстоятелството, че е възможно удовлетворяване на изискването за лице предвид местоположението на имота – на три улици. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗУТ, предвиждаща, че при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване изискват отстояние най-малко 3 м. до страничната граница на урегулирания поземлен имот. В случая разстоянието между заварените две жилищни сгради (едноетажна – собственост на касатора, и двуетажна, в която ответникът по касация притежава втория етаж) е 4,40 м., или поделено на две – по 2,20 м., което е по-малко от изискваното с чл. 31, ал. 1 ЗУТ. Прието е, че подялбата на процесния УПИ по начин, така че да бъдат образувани два нови УПИ, във всеки от които да попада по една масивна жилищна сграда при намалени отстояния с до една трета съобразно чл. 36, ал. 1 ЗУТ, би била осъществима само при съгласие между двете страни след провеждане на процедури по ЧИРП за процесния УПИ, съвместно с изработен за целта РУП (чл. 113, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ). Предвид липсата на такова съгласие към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, процесният имот не може да бъде разделен реално на два дяла, което прави и делбата недопустима.
Така обективираната правораздавателна воля мотивира ВКС да приеме, че поставеният в т. ІІ.1. от изложението към касационната жалба въпрос От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота има изискваното обуславящо значение за изхода на спора, като по отношение на него е налице и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по този правен проблем. Останалите поставени в т. ІІ от изложението въпроси по същество представляват обосновка в подкрепа на възприетото като основание за допускане на обжалването питане, а в частта му по т. І изложението преповтаря оплакванията на касатора по чл. 281 ГПК, които следва да бъдат обсъдени не в производството по чл. 288 ГПК, а в решението по чл. 290 ГПК.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1918 от 23.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 11399/2015 г. на СГС, ГО, ІV „а” въззивен състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………. 2018 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касатора С. Д. Б. чрез адвокат И. Ш. от САК да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 (петдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top