Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. София, 18 август 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова …………………………………. в присъствието на прокурора …..…… Велинова ……………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 134 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура гр. В. срещу присъда № 19 от 2.02.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/09 г.
В протеста се посочва касационното основание за нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е оправдал подсъдимия – правните изводи относно субективната страна на престъплението не кореспондират на събраните доказателства по делото. В качеството си на кмет подсъдимият не е положил никакви усилия да се заплати в пълен размер добитата скална маса от „Каменна кариера”, с което е ощетил община Ц. и е облагодетелствал концесионера.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Защитникът на подсъдимия (адв. Минев) намира, че правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Моли присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 19 от 2.02.2009 г. по в. н. о. х. д. № 12/09 г. Великотърновският апелативен съд е отменил осъдителната присъда № 155 от 12.11.2008 г. по н. о. х. д. № 265/08 г. на Русенския окръжен съд и вместо това е признал подсъдимия П. Г. П. за невинен в това, на 23.02.2005 г. в с. Ц., Русенска област, в качеството си на длъжностно лице – кмет на Община Ц. да е превишил правата си – сключил договор от 23.02.2005 г. за отдаване на концесия с особено право на ползване на подземни природни богатства върху обект „Каменна кариера”, находяща се в местността „Ч”, община Ц., с концедент община Ц., Русенска област, представлявана от кмета – подсъдимият П. Г. П. и концесионер „Г” АД, представляван от изпълнителния директор С, без да бъде спазена процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 4 от Закона за подземните богатства, с цел да набави имотна облага за „Г” АД, София и от това са настъпили значителни вреди за община Ц. в размер на 81 294 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимият П. Г. П. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 282, ал.2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 4 НК.
Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Великотърновският апелативен съд правилно е изтълкувал съставомерните признаци на престъплението по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 НК и материалният закон е приложен правилно към приетите за установени факти по делото.
От фактическа страна съдът е счел за доказано, че подсъдимият П. Г. П. в качеството си на кмет на община Ц. е подписал два договора от 23.02.2005 г. с „Г” АД, представлявано от св. С, а именно:
– договор за отдаване на концесия с особено право на ползване на подземни природни богатства върху обект „Каменна кариера”, находяща се в местността „Ч”, община Ц., за добив на ломен камък до 10 000 куб.м. със срок от една година и концесионно възнаграждение по 1 лев на кубически метър добита скална маса и
– договор за продажба на 10 000 куб. м. добита скална маса с цена от 1 лев на куб. метър за срок до една година.
Анализирайки доказателствените материали по делото, въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, според които договорът за концесия е бил унищожен още същия ден и съответно от същата дата е подписан договорът за продажба при еднократен добив на скална маса. Следователно „Г” АД е могъл да осъществява дейност на кариерата за срок от една година в съответствие с клаузите на втория договор.
Съдът е разгледал всички обстоятелства, свързани и с договора за концесия, с които е бил сезиран и нарушенията при чието подписване са запълнили състава на чл. 282 НК по повдигнатото на подсъдимия обвинение. В съответствие с данните по делото е направил заключение, че подсъдимият П действително е подписал договора за концесия без да има валидно решение на Общинския съвет, с. Ц. № 87/10.09.2004 г. да се открие процедура за предоставяне на концесия е било отменено с последващо решение № 91/20.10.2004 г. на общинския съвет) и кметът е превишил правата си, тъй като разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за подземните богатства (в редакцията към момента на деянието) разпорежда права за подземни богатства да се предоставят чрез концесия за добив на строителни материали, общинска собственост, от съответния общински съвет, след съгласуване с Министерството на околната среда и водите.
Тези фактически обстоятелства се пресъздават отново в протеста и съответстват изцяло на заетата позиция от прокурора. Затова неговите оплаквания са насочени срещу съдебните изводи, че по делото липсват доказателства за специалната цел на подсъдимия и за причинната връзка между констатирания добив от 15 714 куб. метра скална маса от „Г” АД (изчислен на база протоколите между „Г” и неговия съконтрахент по превозния им договор), количество, което е надхвърляло договореното от 10 000 куб. метра и заплатено по съответните фактури на общината.
Въззивният съд задълбочено е разгледал този въпрос и се е мотивирал с ясни и аналитични съображения, че посочената разлика изобщо няма връзка с поведението на подсъдимия – при всеки от случаите на разрешени от полицията взривни дейности в района на кариерата, специална комисия е констатирала с протокол добива на скална маса, а общото количество съобразно отразеното от комисията е именно 10 000 куб. метра, толкова, колкото са били и заплатени на общината.
Срещу посочения извод на съда прокурорът противопоставя възражението, че членове от комисията, назначена да следи за добива на скална маса в обект „Каменна кариера”, не са притежавали необходимата професионална квалификация и подготовка, а целта за създаването на комисия е да се прехвърли върху нея отговорността на подсъдимия. Доводът е напълно неприемлив не само защото е декларативно формулиран в протеста, но и защото обстоятелствената част на обвинителния акт не съдържа описание на такива фактически обстоятелства, затова те не са могли да обосновават наказателната отговорност на подсъдимия. В съдебната си практика Върховният касационен съд трайно застъпва разбирането, че фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. След като такива факти по делото не са били предявени, съдът, разглеждащ делото по същество не може да излиза извън рамките на обвинителния акт, от които е обвързан и да осъди подсъдимия П, както и никой друг по едно непредявено обвинение.
Поради сходни съображения недопустими са и другите твърдения в протеста. Според прокурора, кметът не е предприел никакви действия за заплащане на цялото добито количество ломен камък, в т. ч. и за добива на „Г” АД след срока на договора – до 5.01.2007г., докогато работите в кариерата са продължили. С това си бездействие подсъдимият П е облагодетелствал търговското дружество и ощетил община Ц.. В разглеждания случай, на подсъдимия П е инкриминирано превишаването на права, като форма на изпълнително деяние по чл. 282, ал. 1 НК, изразило се в действия (сключване на инкриминирания договор за предоставяне на концесия), а изтъкнатото в протеста очевидно надхвърля пределите на обвинението, с което съдът е бил сезиран по наказателното дело.
Освен това, Великотърновският апелативен съд прецизно е изследвал причината, заради която „Г” АД е останал в кариерата и е продължил да добива ломен камък. От фактическа страна е приел за установено, че с молба от 30.01.2006 г. дружеството поискало от Министерството на околната среда и водите и получило съгласуване на проект за рекултивация на кариерата, а след това и съгласуван проект от същото министерство (при отсъствие на договор с общината) за добив на ломен камък за 2006 година. Междувременно подсъдимият внесъл на 27.04.2006 г. предложение в общинския съвет за решение да се открие процедура за концесия (взетото решение било спряно от зам. областния управител). На 18.07.2006 г. кметът издал заповед, с която наредил „Г” АД да напусне кариерата и едва когато поискал съдействие от полицейското управление, той бил уведомен с писмо, че престоят на дружеството намира основание в съгласувания проект за рекултивация на кариерата. При тези факти, разгледани в съчетание с показанията и на св. П св. Стоичков, въззивният съд суверенно е оценил обясненията на подсъдимия относно целта, преследвана с подписването на договора – общината да получи приходи от недействащата преди това кариера. Респективно, съдът е счел, че по делото не е доказана и специалната цел, която се изисква по чл. 282, ал. 1 НК – подсъдимият да е подписал инкриминирания договор с цел облага за търговското дружество.
С оглед на посоченото, Великотърновския апелативен съд не е допуснал нарушение от гледна точка на закона, щом по същество е констатирал липсата на съставомерни признаци и поради това е оправдал подсъдимия. Разгледана в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т.1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19 от 2.02.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 12/09 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: