3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 20.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2322 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма] против Решение № 1753 от 14.03.2014г. по в.гр.д.№ 9855/2013г. на Софийски градски съд, ГО, Втори „Д” въззивен състав в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 49398/2011г. на Софийски РС, 61 състав за осъждането на касатора да заплати на [фирма] на основание чл.208 КЗ сумата 17 593.22лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” за настъпило застрахователно събитие-неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-17.11.2011г., както и сумата 5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила при осъществената по реда на чл.269,изр.второ ГПК въззивна проверка, изразяващи се в необсъждане на довода в жалбата, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност по иска за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със застрахователното събитие-неплащане от купувача в 90 дневен срок от падежа на задължението му по фактура № 30002077 от 08.07.2008г. на стойност 17 593.22лв., издадена от ищеца- продавач.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК процесуалноправният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване е за задълженията на въззивната инстанция да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения, касаещи правилността на съдебния акт-в случая по възражението за изтекла погасителна давност по предявената претенция за присъждане на застрахователно обезщетение поради неплащане в полза на застрахования по процесната фактура. Допълнителната предпоставка е посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на приложени решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В писмен отговор ищецът [фирма], [населено място] възразява срещу искането за допускане на касационното обжалване с твърдение за липса на формулиран правен въпрос и довод, че СГС се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания на въззивника-сега касатор.
Съставът на ВКС приема, че искането за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос е основателно.
В жалбата срещу решението, с което са били уважени обективно съединените искове за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпили застрахователни събития-неплащане от купувача по три фактури след изтичане на 90 дни от падежа, по имуществената застраховка, обезпечаваща риска от неплащане на дължими вноски от страна на купувачи по сключени със застрахования [фирма] договори за продажба на изделия по търговски кредит, ответникът е изложил твърденията си за неправилност на решението поради непроизнасяне по възражението му за изтекла погасителна давност. Позовал се е на становището си в отговора на исковата молба, че застрахователното обезщетение за неплащането по фактури №№ 3002077/08.07.2008г. и 3002090/10.07.2008г. не е дължимо поради изтичане на срока по чл.197 КЗ за реализиране на правата по имуществената застраховка. Въззивната инстанция, очертавайки оплакванията в жалбата е отразила довода, че районният съд не е коментирал направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл.197 КЗ по отношение на „първите две претенции за главници”. По съществото на спора, приемайки, че възражението за давност освен застрахователното събитие от неплащането на фактура 30002090/10.07.2008г., касае и неплащането по фактура 3002183/06.08.2008г., е счела, че то е основателно само досежно застрахователното обезщетение по фактура 30002090/10.07.2008г., но не е обсъдено дали искът, основан на неплащане по фактура 3002077/08.07.2008г. е погасен по давност. Вземането за застрахователно обезщетение във връзка с фактурата от 10.07.2008г. е счетено за погасено по давност, а възражението за давност, касаещо обезщетението, основано на фактурата от 08.07.2008г. не е разгледано.
Обжалването следва да бъде допуснато при поддържаната от касатора допълнителна предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие следва както от посочените в изложението решения, така и от служебно известните на настоящия състав Решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г. на Второ т.о., Решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д.№ 1106/2010г. на Второ т.о. и Решение № 57 от 02.03.3011г. по гр.д.№ 1416/2010г. на Трето г.о. на ВКС.
При депозирането на касационната жалба е заплатена държавната такса по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1 на МП. Ще следва в 1-седмичен срок от уведомлението се внесе и таксата по т.2, възлизаща на 469.05лв. като представи в същия срок вносния документ.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1753 от 14.03.2014г. по в.гр.д.№ 9855/2013г. на Софийски градски съд, ГО, Втори „Д” въззивен състав в частта, с която е потвърдено решението по гр.д.№ 49398/2011г. на Софийски РС, 61 състав за уважаването на иска по чл.208 КЗ за сумата 17 593.22лв.-застрахователно обезщетение по застраховка „финансов риск при продажба на алуминиеви профили и други изделия от цветни метали по търговски кредит” във връзка със застрахователно събитие неплащане по фактура № 30002077 от 08.07.2008г., ведно със законната лихва от 17.11.2011г. и на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 5 858.99лв.-обезщетение за забава за периода 21.11.2008г.-03.11.2011г.
Указва на ЗД [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 469.05 лв. и представи в едноседмичен срок вносния документ.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.