О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 195
гр. София, 23.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 187 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на К. Ч. Я. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 132 от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 11394 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г.
В молбата се сочи, че по делото молителят бил представляван от особен представител – адв. М. П., която получила съобщението на съда за изготвянето на решението и тя поела ангажимент да го обжалва, ако не е благоприятно за молителя, но в края на м. юни 2010 г. молителят получил покана за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист, от които разбрал, че е осъден по заведеното от Ж. “Б. х.” дело; молителят и ответницата Я. са съпрузи, но са във фактическа раздяла; процесуалният представител на молителят не обжалвал първоинстанционното решение и то е влязло в сила по отношение на молителя, но съпругата му обжалвала решението и въззивният съд отменил първоинстанционното решение и отхвърлил предявения иск; в правния мир съществуват две противоречащи си съдебни решения, постановени по един и същ правен спор между същите страни; съвместната процесуална легитимация на ответниците като задължителни другари и естеството на спорното правоотношение налагат решението на съда да бъде еднакво спрямо всички ответници. Твърди се, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.
Ответникът Ж. “Б. х.”, представлявана от управителния си съвет, чрез процесуалния си представител адв. А. И., в отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК сочи, че към момента на подаване на молбата за отмяна са изтекли сроковете за това по чл. 305 ГПК.
Ответницата Р. Д. Я. от [населено място] поддържа, че искането за отмяна е основателно – по времето, когато депозирала въззивната жалба и когато решението влязло в сила, тя не живяла със съпруга си и не е могъл да разбере от нея за решението; съществуват две противоречащи си съдебни решения по един и същи правен спор между едни и същи страни.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима – подадена е след срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК.
С атакуваното решение районният съд по предявения иск от Ж. “Б. х.” с правно основание по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на апартамент за периода 19 май-2001 г. – 10 май 2006 г. осъдил Р. Д. Я. и К. Ч. Я. да заплатят всеки от тях по 500 лева, частично предявени искове с пълен размер от по 24 хиляди лева и разноски по делото. Решението било обжалвано само от ответницата по иска Р. Я.. Молителят Я. в това производство бил представляван от адв. В. Н.. Решението на въззивния съд е постановено на 19 февруари 2010 г. Молбата за отмяна е подадена на 7 юли 2010 г.
Съобразно правилото на чл. 296, т. 1 ГПК, решенията, които не подлежат на обжалване, влизат в сила. Предвид цената на предявения иск въззивното решение не подлежи на обжалване – чл. 280, ал. 2 ГПК. При заявеното от молителя основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна според чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК може да бъде подадена в тримесечен срок, който тече от влизането в сила на последното решение. Безспорно в случая молбата за отмяна е подадена след срока, който е изтекъл на 19 май 2010 г. Същият срок следва да се възприеме и за соченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителят е бил надлежно представляван във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Ч. Я. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 132 от 30 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 11394 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: