6
Р Е Ш Е Н И Е
№195
гр. София, 26 октомври 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2016 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретаря …………М. НЕДЕВА…………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. ДОЛАПЧИЕВ……………, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 853/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. А. М. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Хава Х. С., Р. И. Е., Ф. С. С. и Н. И. А. – чрез повереник, срещу въззивно решение № 87 от 30.06.2016г., постановено от Бургаския апелативен съд по ВНОХД № 90/2016г., с което е била потвърдена присъда № 39/10.03.2016г. на Бургаския окръжен съд по НОХД № 861/2015г.
С първоинстанционната присъда подс. М. е бил признат за виновен в това, че на 12.04.2014г. пред кафе-магазин в [населено място], общ. Р., обл. Бургас по непредпазливост причинил смъртта на С. Е. С. от същото село, настъпила на 09.05.2014г., вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причинена болка в резултат на прихващане под мишница, бутане и принудително изваждане на пострадалия С. извън търговския обект, довело до неговото падане върху бетонова площадка пред заведението, в резултат на което възникнали по-тежки усложнения, а именно тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на С., поради което и на осн. чл.124 ал.1 пр.3 вр. чл.130 ал.2 и чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, за изтърпяването на което в затворническо общежитие от открит тип бил определен първоначален общ режим. С присъдата подс. М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.124 ал.1 пр.1 вр. чл.128 ал.1 и 2 от НК. На осн. чл.68 ал. 2 от НК съдът постановил подсъдимият да не изтърпява отложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, постановено по НОХД № 449/2012г. на Районен съд – Айтос, в сила от 30.10.2012г. С присъдата подс. М. е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието, както следва: на Хава С. – 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, като искът в останалата му част до предявения размер от 60 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен, на Р. Е., Ф. С. и Н. А. – по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, като исковете в останалата им част, до предявения размер от 50 000 лв., са били отхвърлени.
В касационната жалба на подсъдимия се сочи наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. При условията на алтернативност се прави искане за неговото оправдаване и отхвърляне изцяло на предявените граждански искове или за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, както и намаляване размера на присъдените в тежест на подс. М. обезщетения за неимуществени вреди.
Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдение за изключващо вината обстоятелство – наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, чието приложение неправилно е било отказано от въззивния съд. В алтернатива се поддържа тезата за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия С. с тежка обида – по чл.124 ал.2 вр. ал.1 пр.3 и чл.130 ал.2 от НК. По отношение на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, се излагат следните съображения и искания в алтернативност: в случай на преквалификация по по-леко наказуемия състав на втората алинея на чл.124 от НК – за приложение на чл.55 от НК; ако правната квалификация по чл.124 ал.1 от НК бъде запазена – за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК, като бъде взето предвид едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, каквото, според защитата, се явява провокативното поведение на пострадалия С.. Прави се оплакване и за явна несправедливост на гражданско-осъдителната част на присъдата, свързана със завишен размер на присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди.
Касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци релевира доводи за неправилност на въззивното решение с оглед касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК. По отношение на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК се сочи неправилен анализ на доказателствената съвкупност по делото, довел и до неверен правен извод за приложимия материален закон, който би следвало да бъде този по чл.124 ал.1 пр.1 вр. с чл.128 ал.1 и 2 от НК – за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, по каквото обвинение подс. М. е бил предаден на съд. В тази връзка се счита, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо и се иска увеличаването му на осем години без връщане на делото на въззивната инстанция /каквото правомощие в настоящето производство ВКС няма/, както и привеждане в изпълнение на отложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по НОХД № 449/2012г. по описа на РС – Айтос. В съдебно заседание пред касационната инстанция се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Пред ВКС защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените доводи и направените искания, като поставя акцент върху аргументацията за приложение на чл.15 от НК. Подсъдимият М. подкрепя жалбата на защитника си и исканията в нея. Изразява съжаление за извършеното. Счита че не е виновен, тъй като е искал да помогне на пострадалия и да го заведе вкъщи, но последният се дръпнал рязко и си ударил главата. В последната си дума пред касационната инстанция моли да бъде оправдан.
Повереникът на всички частни обвинители и граждански ищци поддържа депозираната жалба. Намира тази на подсъдимия за неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци Ф. С. и Н. А. /деца на пострадалия/ се присъединяват към казаното от техния процесуален представител. Частните обвинители и граждански ищци Хава С. и Р.
Е. /съответно съпруга и дете на пострадалия/ редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби, тъй като не е допуснато твърдяното в тях нарушение на материалния закон. Гражданските искове са уважени и определени в справедлив размер. Наказанието е наложено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в рамките на средния размер и не се явява явно несправедливо. Не е налице основание за приложение на чл.55 от НК, каквото искане е направено от защитата.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбите са основателни, макар и не изцяло по съображенията, изложени в тях.
Въззивното производство е било инициирано по жалба както на защитниците на подс. М. – адвокати Д. и Д., така и на частните обвинители и граждански ищци чрез техен повереник – адв. К.. Във въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея са изтъкнати доводи за неправилно приложение на материалния закон, като е изразено несъгласие с приетата правна квалификация по чл.124 ал.1 пр.3 вр. чл.130 ал.2 от НК и в алтернативност са направени: искане за оправдаване на подсъдимия с приложението на чл.15 от НК или за преквалификация на престъплението в по-леко такова по чл.124 ал.2 пр. посл. вр. ал. 1 пр. 3 и чл.130 ал. 2 от НК ведно с приложение на чл.55 ал.1 т.2, б. „б“ от НК, изискващо замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“, както и за намаляване размера на присъдените в тежест на подсъдимия обезщетения. Несъгласие с правната квалификация са изразили и частните обвинители и граждански ищци, които поискали признаването на подс. М. за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена тежка телесна повреда – чл.124 ал.1 вр. чл.128 ал.1 и 2 от НК. Искането им за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление е свързано и с искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в размер на осем години, като бъде приведено в изпълнение и отложено наказание лишаване от свобода от три месеца по присъда на РС – Айтос, влязла в законна сила на 30.10.2012г.
Проверката на въззивното решение сочи на съществен порок при неговото постановяване, тъй като не е даден отговор на нито един от доводите на защитата на подсъдимия и на повереника на частните обвинители и граждански ищци от въззивната жалба, поддържани в пълен обем и пред касационната инстанция, с което е допуснато съществено нарушение на чл.14 и чл.339 ал.2 от НПК, довело и до абсолютно нарушение по смисъла на чл.348 ал. 3 т. 2 от НПК. Във въззивния съдебен акт се констатира липса на посочване на основанията, поради които съдът не е приел доводите, изложени в жалбите на страните, поддържани от тях и във въззивните им пледоарии. Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и контролна такава – да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда. Резултатът от тази проверка не може да е голословен и формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото – в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довода, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. По настоящото дело, при изготвянето на въззивното решение, това не е сторено.
По съдържание този обем на решението включва изложение на фактическата обстановка по делото и посочване на доказателствата, въз основа на които тя е приета за установена. Останалите страници от решението би следвало да съдържат аргументите на въззивния съд, поради които той е счел, че жалбите, с които е бил сезиран, са неоснователни, поради което е стигнал до правния извод за потвърждаване на присъдата. Прочитът на тази част от решението обаче сочи, че с малки и незначителни изключения мотивите на въззивния съд буквално възпроизвеждат мотивите на първоинстанционния съд /срв. л.57 – 60 от въззивното решение и л.164 – 168 от мотивите към присъдата/. От процесуалноправна гледна точка не може да се очаква, че основанията на въззивния съд, с които е осъществил контрол върху първата инстанция и е потвърдил нейния съдебен акт, ще се обективират с идентичното словесно преповтаряне на нейните мотиви. Изискването за мотивиране на съдебните актове, както и специалните изисквания към тях с оглед стадия на наказателното производство, на който се постановяват, е предвиден от законодателя, за да е гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде поставено на контрол от следващата инстанция. Простото деклариране на несъгласие с доводите на защитата на подсъдимия и повереника на частните обвинители и граждански ищци, без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл.14 от НПК. Същото е налице и поради това, че липсата на мотиви, към каквато би следвало да се приравни контролираният съдебен акт, лишава страните от проверка на присъдата от въззивна инстанция, както и от възможността им да атакуват валиден въззивен съдебен акт пред касационния съд. Ако при наличните съществени пороци на въззивното решение жалбите на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци бъдат разгледани по същество, въпреки липсата на произнасяне по същите доводи от въззивния съд, би било налице лишаването им от контрола на една инстанция по делото, което е в противоречие с целта и смисъла на триинстанционното производство. Налице е основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.
При новото разглеждане процесуалният недостатък на отмененото въззивно решение следва да бъде преодолян чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, а в случай на необходимост – и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, и изготвяне на прецизен въззивен съдебен акт, съдържащ аргументирани отговори на всички доводи от въззивните жалби и отговарящ на изискванията на чл.339 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 87 от 30.06.2016г., постановено по ВНОХД № 90/2016г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.