Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
София,26.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 61 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по §2,ал.14 ПЗР ГПК във вр. с §152 ПЗР на ЗИДГПК/отм./,обн. ДВ.бр.бр.124/1997г./ във вр. с чл.225 и сл. ГПК /отм./ в редакцията преди влизане в сила на ЗИДГПК,обн. ДВ.бр.124/1997г.
Матей К. М. е поискал да се отмени по реда на надзора влязлото в сила решение на Софийски градски съд,постановено на 30.05.2008г. по гр.д. №1756/1995г.,поправено с решение от 31.10.2008г., с което е намалено на основание чл.30 ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателката И на 17.12.1988г. в полза на И. М. М. със 73490.36лв.,възстановена е запазената част на М. К. М. от наследството на И. Д. Т. в размер на 73490.36лв., постановено е на основание чл.36,ал.2 ЗН И. М. М. да задържи апартамент,находящ се в гр. С.,бул.”Х” №32,етаж 2 като И. М. М. е осъдена да заплати на М. К. М. сумата 73490.36лв. и е отхвърлен предявеният от М. К. М. иск за делба на апартамента,като навежда доводи,че същото противоречи на закона и при постановяването му са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл.207,букви”а” и “б”ГПК/отм./ в редакцията преди влизане в сила на ЗИДГПК/отм./,обн. ДВ.бр.124/1997г.
Отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на Софийски градски съд в частта,с която е на основание чл.30 ЗН е намалено завещателното разпореждане на И. Д. Т. в размер на 73490.36лв. и е възстановена запазената част на М. К. М. в размер на същата сума е поискала и съделителката И. М. М., която навежда доводи за противоречие със закона,допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл.207,букви”а”,“б” и “г” ГПК/отм./ в редакцията преди влизане в сила на ЗИДГПК/отм./,обн. ДВ.бр.124/1997г.
Върховният касационен съд,ІІ ГО като прецени наведените в молбите за преглед отменителни основания,приема следното:
С решение от 30.05.1993г.,постановено по гр.д. №930/1990г. по описа на СРС,ГК,24 състав /бивш първи РС,13 състав/ е намалено завещателното разпореждане,изразено в завещанието на И. Д. Т. от 17.12.1988г. в полза на И. М. М. на апартамент,находящ се в гр. С.,бул.”Х”№32,втори надпартерен етаж,със сумата 12899лв.,равни на 44% като е допълнена запазената част на М. К. М. със същата сума на основание чл.30 ЗН и е допусната делба на апартамента между М. К. М. и И. М. М. при квоти 56% за И. М. М. и 44% за М. К. М..
С решение от 18.VІІ.1994г.,постановено по реда на чл.207 ГПК/отм./ в редакцията на тази разпоредба,действувала към датата на постановяване на решението,по гр.д. №3560/1993г. на СГС,ІV А отделение решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е постановено намаляване на извършеното от И. Д. Т. на 17.12.1988г. завещателно разпореждане със сумата 8692лв.,представляваща 3/10 от стойността на завещания имот,който И. М. задържа на основание чл.36,ал.2 ЗН,като запазената част на М. К. М. от наследството на И. Д. Т. е допълнена със същата сума на основание чл.30 ЗН. Със същото решение предявеният от М. К. М. иск за делба на апартамент,находящ се в гр. С.,бул.”Х”№32 е отхвърлен и е даден ход по същество за определяне на дължимото възмездяване на наследника М. М. от заветницата И. М. В мотивите към това решение е прието,че възраженията на М. М. за нищожност и унищожаемост на завещанието са неоснователни,с оглед на което е разгледана и претенцията за възстановяване на запазената му част от наследството.
С решение №28/07.04.1995г.,постановено по гр.д. №826/1994г. на ВС,І ГО по реда на чл.225 ГПК/отм./ в редакцията на тази разпоредба към датата на постановяване на решението,е отменено по реда на надзора решението на СГС,ІV А отделение от 18.07.1994г. по гр.д. №3569/93г. в частта,с която е намалено извършеното от И. Д. Т. на 17.12.1988г. в полза на И. М. М. завещателно разпореждане и в частта,с която е допълнена запазената част на М. К. М. със сумата 8692лв. и е отхвърлен искът за делба и делото е върнато за ново разглеждане на СГС в отменената част при условията на чл.208,ал.2 ГПК/отм./ в редакцията на тази разпоредба преди влизане в сила на ЗИДГПК/обн. ДВ.бр.124/23.12.1997г./.Подадената от М. К. М. молба за преглед по реда на надзора на решението на СГС в останалата част, както и на решението на СРС по гр.д. №930/1990г. от 30.05.1993г. е оставена без уважение,с което са преклудирани възраженията за нищожност и унищожаемост на завещателното разпореждане,съставено на 17.12.1988г. от наследодателката И,наведени в настоящето делбено производство.
След връщане на делото за ново разглеждане от СГС по гр.д. №1756/1995г. на 30.05.2008г. е постановено решение,поправено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ с решение от 31.10.2008г.,с което на основание чл.30 ЗН е намалено завещателното разпореждане,извършено от наследодателката И в полза на И. М. М. със саморъчно завещание от 17.12.1988г. , възстановена е запазената част на М. К. М. от наследството на И. Д. Т. като е постановено е на основание чл.36,ал.2 ЗН задържане на апартамента,находящ се в гр. С., бул.”Х”№32,ІІ етаж от заветника И. М. М.,която е осъдена да заплати на М. К. М. сумата 73490.36лв. и е отхвърлен като неоснователен искът за делба на апартамент,находящ се в гр. С.,бул.”Х” №32,ІІ етаж, предявен от М. К. М..
М. за преглед срещу така постановеното решение са подадени в срока по чл.226,ал.1 ГПК/отм./ в редакцията преди влизане в сила на ЗИДГПК/отм./,обн. ДВ.бр.124/1997г. и са процесуално допустими.
В подадената от М. К. М. молба за преглед по реда на надзора се поддържа на първо място,че изводите на съда за неоснователност на наведените от него доводи за недействителност на завещателното разпореждане, съставено от наследодателката И на 17.12.1988г. противоречат на разпоредбите на материалния закон. Поддържа,че неправилно е прието,че завещателното разпореждане е произвело действие след смъртта на завещателката .
Както вече беше отбелязано доводите за недействителност на завещателното разпореждане,наведени в настоящето делбено производство от съделителя М. К. М. са преклудирани при постановяване на решение №28/07.04.1995г. по гр.д. №826/1994г. на ВС,І ГО,като възраженията за нищожност на завещателното разпореждане по причина, че посоченият в него мотив е противен на закона,на обществения ред и добрите нрави и за унищожаемост поради липса на завещателна дееспособност и поради грешка в мотива са приети за неоснователни и в тази част подадената от М. К. М. молба за преглед по реда на надзора е оставена без уважение. Поради това в настоящето производство тези доводи не следва да бъдат обсъждани.
В подадената от М. К. М. молба за преглед се поддържа също така,че неправилно съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.36,ал.2 ЗН и е постановил задържане на целия имот от заветника със задължението да му заплати сумата 73490.36лв.,вместо да приеме,че приложение следва да намери разпоредбата на чл.36,ал.1 ЗН и имотът да остане изцяло в наследството. Поддържа,че съдът не е съобразил,че в случая са извършени две безвъзмездни разпореждания в полза на И. М. ,касаещо недвижимия имот и дарение на парична сума в размер на 5000лв.,като общо стойността на извършените в полза на И. М. от страна на наследодателката разпореждания /завет и дарение/ са на по-голяма стойност.
Изводите на съда,че в случая възстановяването на запазената част на М. М. от наследството на И. Т. следва да бъде извършено по реда на чл.36,ал.2 ЗН са правилни и напълно съответствуват на установените по делото релевантни за спора факти. Правилно са преценени и правните последици на тези факти. Фактът на извършено в полза на заветницата дарение на сумата 5000лв. е взет предвид от съда,като правилно е прието,че този факт има значение за формиране на масата по чл.31 ЗН,в която следва да бъдат включени и всички извършени от наследодателя дарения с изключение на обичайните такива. Доводът на молителя,че фактът на извършване на дарението следва да бъде взет предвид и при извършването на преценката за начина на възстановяване на запазената част не може да бъде споделен.
Извършените от наследодателя дарения следва да бъдат взети предвид, както вече беше отбелязано,при формиране на масата по чл.31 ЗН, за да бъде определена разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника по закон,който е заявил за разглеждане претенция за възстановяване на запазената си част от наследството. След като запазената и разполагаемата част бъдат определени и се установи,че е налице превишение на разполагаемата част на наследодателя,което е довело до накърняване запазената част на наследника по закон, фактът,че приживе наследодателят е извършил дарения следва да бъде взет предвид само ако се приеме,че приложение следва да намери разпоредбата на чл.33 ЗН,респ. ако наследодателят не е оставил завещание,а запазената част на наследника по закон е накърнена посредством извършени дарствени разпореждания. Подобна хипотеза обаче в случая не е налице. Наследодателката И. Т. се е разпоредила с имота,предмет на делбата,със саморъчно завещание в полза на съделителката И след като е установено,че това разпореждане е достатъчно за допълване запазената част на съделителя М,правилно съдът е приел,че при възстановяването на запазената част извършеното от наследодателката дарение на парична сума не следва да бъде взето предвид,доколкото даренията се намаляват съгласно чл.33 ЗН само след като се изчерпят завещаните имущества. Преценено е,че стойността на завещания имот надвишава сумата,необходима за допълване запазената част на М. М. ,накърнена с извършеното на 17.12.1988г. завещателно разпореждане и правилно е прието,с оглед съотношението между стойността на завещаното имущество,както и на разполагаемата част на заветницата и запазената част на наследодателката и качеството наследник с право на запазена част,което заветницата притежава, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗН и възстановяването на запазената част на М. М. следва да бъде извършено като същият бъде възмезден с пари според цената на завещания имот по време на намаляването.
Правилно е прието също така,че при извършване на пресмятането дали стойността на имота надвишава или не разполагаемата част на наследодателя и запазената част на заветника,взети заедно,следва да се вземе предвид само разпореждането на наследодателя,което следва да бъде намалено за възстановяване на запазената част и съпоставянето да се извърши само с оглед стойността на имуществото,което е предмет на това разпореждане. След като наследодателят е извършил няколко безвъзмездни разпореждания със своето имущество,но по правилата на чл.32-36 ЗН е преценено,че намалението само на едно от тези разпореждания / в случая завещателното разпореждане от 17.12.1988г./ е достатъчно за допълване запазената част на наследника по закон,под предмет на завета или дарението по смисъла на чл.36 ЗН следва да се има предвид само предмета на онова разпореждане,посредством намалението на което следва да бъде възстановена запазената част от наследството,т.е. за което е прието,че представлява предмет на намалението. Стойността на имуществата,предмет на останалите безвъзмездни разпореждания,които наследодателят е извършил,но които не са предмет на намалението,не се включва в стойността на имуществото по чл.36,ал.2 ЗН,спрямо която се извършва съпоставянето със сбора от разполагаемата част на наследодателя и запазена част на заветника. Намаление на извършените от наследодателя завещателни и дарствени разпореждания се извършва само дотолкова,доколкото е необходимо,за да бъде допълнена запазената част на наследника по закон,т.е. до такава сума,до каквато е установено във всеки конкретен случай,че е достатъчна за допълване на запазената част.
В подадената от М. К. М. молба за преглед по реда на надзора се поддържа също така,че при постановяване на решението на СГС е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по предявения иск за делба и не е изложил мотиви по него.
При постановяване на решението в частта,с която съдът се е произнесъл по предявения от М. К. М. иск за делба не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Диспозитивът по така предявеният иск се съдържа в решението,постановено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,а мотивите за липсата на предпоставки за допускане на делбата са изложени в основното решение,постановено на 30.05.2008г.,в което е прието ,че тъй като възстановяването на запазената част е извършено по реда на чл.36,ал.2 ЗН и в резултат на намаляването на завещателното разпореждане съделителят М получава парична сума,а не дял в натура от процесния имот,то съсобственост между страните по делото не съществува и предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен. Тези съображения изцяло съответствуват на указанията,дадени от Пленума на ВС в т.3 на П. №1/1953г.
В подадената от И. М. М. молба за преглед по реда на надзора се поддържа,че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като в същото липсват мотиви по направените то нея доводи за начина,по който следва да се извърши формирането на масата по чл.31 ЗН,че е допуснато нарушение на материалния закон като в масата не са включени направените от наследодателката в полза на М. М. дарения,както и че не е взето предвид и не е съобразено изявлението й,направено по реда на чл.34 ЗН намалението да започне от дарените й имущества-ордени и медали и парична сума.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по същество същото е правилно досежно извода за основателност на претенцията за възстановяване на запазената част на М. М. от наследството на И. Т. и за наличието на предпоставките за приложението на чл.36,ал.2 ЗН. Съдът е изложил съображения по всички наведени от съделителите доводи за имуществата,които следва да бъдат включени в масата по чл.31 ЗН,вкл. и по довода на И. М. ,че в масата следва да бъдат включени дарения,за които тя поддържа,че наследодателката е извършила в полза на съдетеля М. М. ,а именно дарение на сумата 11000лв.,описана в декларация на наследодателката от 24.04.1989г. и средствата,давани от наследодателката за издръжката на М. М. като пълнолетно лице и за погасяване на дълговете му. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства,съдържащи данни за извършването на твърдените дарствени разпореждания и правилно са преценени правните последици на установените факти. Изводът на съда,че само съдържащото се в декларацията от 24.04.1989г. изявление на наследодателката,че дарява на М. М. сумата 11000лв. не е достатъчно,за да се приеме,че е налице извършено дарение при липсата на доказателства за наличие на насрещно изявление на М. М. ,че приема направеното дарение и при липсата на доказателства сумата да му е била предадена,съответствува напълно на разпоредбата на чл.225 ЗЗД,съдържаща легална дефиниция на договора за дарение. В съответствие с тази разпоредба е и изводът на съда, че в наследствената маса не следва да бъдат включвани средствата, за които се твърди,че са били предоставяни от наследодателката на М. М. като издръжка по време на следването му,както и средства,за които се твърди,че са били дадени от наследодателката за погасяване на дълговете му. За да достигне до този извод съдът е взел предвид липсата на доказателства такива суми да са били приемани от съделителя М като подарени,правната природа на извършваните от родител действия по даване на суми за издръжка на низходящ,макар и пълнолетен и разпоредбата на чл.31 ЗН,която предвижда,че обичайните дарения не се включват в масата,която се образува с цел определяне размера на разполагаемата и запазена част от наследството.
Правилен е и изводът,че възстановяването на запазената част от наследството на И. Т. по направеното от М. М. искане следва да бъде извършено по реда на чл.36,ал.2 ЗН спрямо имота,предмет на завещателното разпореждане от 17.12.1988г.
След като завещателното разпореждане е с предмет недвижим имот, лицето,в полза на което освен това завещателно разпореждане наследодателят е извършил и дарения,може да упражни правото си на избор по чл.34 ЗН само ако и дарствените разпореждания имат за предмет недвижимо имущество. Целта на тази разпоредба е възмездяването на наследника,чиято запазена част е накърнена,във всички случаи да бъде извършено на основата на едни и същи правила,т.е. с оглед на един и същи критерий-получаване или на идеална част от имота,предмет на завет или дарение или на паричната равностойност на тази част,изчислена по цени към момента на намалението,а ако предмет на извършените разпореждания са парични суми или движими вещи-съответната припадаща се на размера на превишението част. Възстановяването на запазена част чрез намаляване на дарение или завет на парична сума се извършва по правила,различни от възстановяването на запазена част чрез намаляване на дарение или завет на недвижим имот,поради което ако извършените от наследодателя завещателни и дарствени разпореждания имат за предмет имущество от различен вид,разпоредбата на чл.34 ЗН не намира приложение.
Не са налице предпоставките за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение на Софийски градски съд,поради което подадените от М. К. М. и И. М. М. молби за преглед по реда на надзора следва да бъдат оставени без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от М. К. М. и И. М. М. молби за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила решение,постановено на 30.05.2008г. от Софийски градски съд,Въззивна колегия,ІV-Б отделение по гр.д. №1756/1995г.,поправено с решение от 31.10.2008г.,постановено по същото дело.
Председател:
Членове: