6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
195
гр. София, 27.03..2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2291 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. В. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Жасмин Д. Е. срещу решение № 386 от 16.02.2018г. по гр. дело № 3491/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав. С въззивния съдебен акт след частична отмяна на решение от 29.12.2016г. по гр. дело № 5771/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав е отхвърлен предявеният от С. В. Н. срещу „ЗК Лев Инс“ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 10 500 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на 03.08.2014г. в [населено място], [улица], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и погасен чрез плащане; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която предявеният от С. В. Н. срещу „ЗК Лев Инс“ АД, [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е отхвърлен частично за разликата над 10 500 лв. до 30 000 лв. със законната лихва; ищецът е осъден да заплати на ответника следните суми: 210 лв. – направени разноски за въззивното производство, 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 650 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство, 2 630 лв. – юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и приложено към нея изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Въпросът относно съпричиняването на вредоносния резултат поради липса на свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 147/05.12.2017г. по гр. д. № 60341/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и ППВС № 17/18.11.1963г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2/ Допустимо ли е съдът да обсъжда и излага мотиви на базата на обстоятелства, които не са част от възраженията в подадената въззивна жалба? – по този въпрос касаторът поддържа евентуално основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че по делото са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване; пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилото увреждане; вина на делинквента, причинил противоправното деяние; увреждащият товарен автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на ПТП. Констатирал е, че на 03.08.2014г. около 23.20 ч., в [населено място] на [улица]при управление на товарен автомобил „Опел Комбо“ с рег. № С 1306 ХХН А. Н. Т. е причинил ПТП, в резултат на което е увредил ищеца С. В. Н., който е управлявал мотоциклет „Хонда ЦБР 600“ с рег. [рег.номер на МПС] със скорост 71 км/ч. Съдебният състав е установил, че вина за процесното ПТП има водачът на товарния автомобил, който като се е движил със скорост 20 км/ч е предприел маневра „ляв завой“ при наличие на пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“, не е изпълнил професионално и предписанието на другия пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, поставен пред кръстовището – противоправно и виновно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, в противоречие с чл. 13 ЗДвП, уреждащ необходимите пътни знаци и тяхното спазване от водачите на ППС, чл. 47 ЗДвП, уреждащ спиране и пропускане на движещите се с предимство в района на кръстовище – знак Б 2, чл. 45, ал. 1, и чл. 51, ал. 1 ППЗДвП, предвиждащ забрана за завиване наляво при поставен знак Г2 „Движение само надясно след знака“.
В резултат на ПТП на пострадалия ищец са били причинени множество травматични увреждания: контузия на мозъка – два малки интрацеребрални хематома в ляво теменно, лекостепенен мозъчен оток, без дислокация на вентрикулната система, контузия на гръден кош и корема, масивен подкожен емфизем двустранно шийно и в ляво в областта на гръден кош и корем, субтотален пневмоторакс вляво, масивна белодробна контузия на паренхима вляво, малък пневмомедиастинум; фрактура на тялото на лява скапула. фрактури на IX, X, XI и X ребра вляво параскапуларно. фрактури на V, VIII, IX, X и XI ребро аксиларно, малък субкапсулен хематом на ляв бъбрек.
Въззивният съд е описал проведеното в продължение на 25 дни лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където ищецът е бил приет по спешност, установил е, че е бил изписан в ясно съзнание, със стабилизирани жизнени функции, без каквито и да е болестни промени в белодробния паренхим и без неврологичен дефицит, но при прегледа на 13.08.2016г. д-р С. е установила, че пострадалият продължава да приема назначената му профилактично антиконвулсивна терапия с Невротоп, персистират субективни оплаквания от главоболие, a с MMSE е установена неустойчивост на вниманието и лек конгнитивен дефицит, без координационни нарушения и друг остатъчен неврологичен дефицит от централен произход.
Въз основа на съдебно-медицинската експертиза решаващият съдебен състав е приел, че ищецът е изпитвал болка и страдания в острия стадий на заболяването, до изписването му от болничното заведение; възстановителният период при констатираните увреждания е около една година; късни последици от ЧМТ са възможни, но в момента на прегледа не са налице категорични данни за това. С експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания № 3143/29.09.2015г. на пострадалия е определен 72% ТНР с дата на инвалидизация 10.06.2015г.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед липсата на свидетелство за управление, както и поради движение с несъобразена скорост – 71 км/ч в тъмната част на денонощието – около 23.20ч. в градски условия. Заключил е, че поведението на ищеца е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП – с поведението си ищецът е нарушил изискванията на чл. 150, чл. 150а от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост около 71 км/ч, а не съобразно разрешената 50 км/ч за населеното място, около 23.30ч., с алкохол от 1.6 промила и без свидетелство за управление. Направил е извод, че в своята съвкупност изцяло противоправното поведение и самонадеяност се намират в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, независимо от констатациите на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, сочещи, че ударът не би бил предотвратим и при скорост на движение на мотоциклета 50 км/ч. Приел е, че съобразно заключението на комплексната експертиза уврежданията не биха били така тежки при управление на мотоциклета със скорост 50 км/ч, т. е. травми отново би имало, но много по-леки. Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция е определила съпричиняване от страна на ищеца в размер 50%.
За да определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер общо 100 000 лв., съдебният състав е взел предвид, че пострадалият е бил в млада и трудоспособна възраст към момента на ПТП през 2014г. – на 26 години, отчел е причинените увреждания, периода на лечение, интензитета и продължителността на болките и страданията, обстоятелството, че към момента няма данни за настъпили усложнения, нито за трайни последици. Въз основа на свидетелските показания е приел за установено, че пострадалият не работи, стои в къщи, не е ясно с какво точно се е занимавал преди ПТП, какво е нивото на неговото образование или квалификационна степен, както и дали именно травмите са довели до оставането му без работа или това е нормалното му състояние преди ПТП.
След отчитане на приетото съпричиняване 50% въззивната инстанция е направила извод, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер 50 000 лв. Поради това, че застрахователят е платил доброволно преди депозиране на исковата молба сумата в посочения размер, съдебният състав е заключил, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият правен въпрос в частта относно съпричиняването на вредоносния резултат поради липса на свидетелство за правоуправление и правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради управление на мотоциклета при липса на свидетелство за правоуправление и при превишена и несъобразена скорост /70 км/ч/, като с това си поведение е нарушил разпоредбите на чл. 150А и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е въведено от ответното застрахователно дружество в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба. В първоинстанционното решение Софийски градски съд е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца, като се е аргументирал, че с поведението си пострадалият е нарушил не само изискванията на чл. 150 и чл. 150А ЗДвП, а и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което е определил принос в размер 30 %. Предвид обстоятелството, че ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната му част, а ответникът е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в осъдителната част, въззивната инстанция, като е обсъдила възражението за съпричиняване, изразяващо се в управление на мотоциклета при липса на свидетелство за правоуправление и при превишена и несъобразена скорост, и е приела нарушение на разпоредбите на чл. 150А и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, не е процедирала в противоречие с практиката на ВКС.
Втората част на първия правен въпрос относно съпричиняването на вредоносния резултат поради управление на мотоциклета след употреба на алкохол и правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК и вторият процесуалноправен въпрос са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, р. № 92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 147/05.12.2017г. по гр. д. № 60341/2016г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 98/29.06.2016г. по т. д. № 1499/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. Съгласно константната практика на ВКС във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд; надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. При липса на въведено в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване и неизлагане на възражения и доводи в насрещната въззивна жалба /относно управлението на мотоциклета след употреба на алкохол/ въззивната инстанция с оглед ограниченията в обсега на въззивната дейност относно установяване на фактическата страна по спора, като е приела съпричиняване поради управление на мотоциклета след употреба на алкохол, е разрешила въпроса в противоречие на практиката на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид формирана константна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е осъществено.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 386 от 16.02.2018г. по гр. дело № 3491/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.