7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
ГР. София, 07.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 10.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1067/16 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на М. Н., С. Г., В. В., М. М., Д. К., М. Г., Ж. М. и А. М. срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №19404/14 г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречието му с ТР №5/13 г. ОСГК по въпроса от предмета на спора: Какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл.59 ЗЗД да се произнесе по валидността / и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, по искане на ответника, който е правоприемник на държавата?
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което исковете на касаторите да бъдат уважени.
Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторите срещу ответника с пр. осн. чл.59 ЗЗД- за сумите от по 7 432 лв. за всеки ищец и касатор, представляващи обезщетение за ползване от ответника без основание на собствен на ищците имот – ПИ №1184, кв.4 по плана на [населено място], местност „СПЗ С. – юг”, с площ от 4 955 кв.м., за периода 1.07.09 г. – 30.09.09 г. Прието е, че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на имота по наследство и реституция. С позоваване на т.4 от ТР №6/06 г. на ВКС, ОСГК е проведен косвен съдебен контрол върху решението на ПК М. от 2001 г., с което собствеността върху имота е възстановена на ищците в стари реални граници, въз основа на съдебно решение от 1994 г. на РС – София за възстановяване на собствеността по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Прието е, че ответникът по иска не е участвал като страна в административното производство по конкретната земеделска реституция, на която се позовават ищците, поради което не е обвързан от СПН на реституционното решение, което не е задължително за него. Ответникът, като трето лице, неучаствало в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да се защити в гражданския процес срещу реституционното решение на ищците, като се противопостави на вещните им права, придобити на основание земеделска реституция. ГС е приел, че възраженията на ответника срещу реституционното решение, с което се легитимират ищците, са основателни. Според въззивния съд решението на ПК М. от 2001 г. за реституция на имота в стари реални граници е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост върху имота по чл.10 ЗСПЗЗ. От събраните и обсъдени по делото доказателства според ГС се налага извод, че е налице пречка по чл.10б ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху процесния имот / като част от по-големия имот пл.№ 347/ в стари реални граници, тъй като имотът е застроен през периода 1971-1991 г. и преустроен през 2000-2001 г. за нуждите на обект „Тържище за месо, птици и риба” при ответника. Тържището представлява два блока с покрити рампи, долепени до главен корпус, изграден преди 1991 г. Цялото застрояване в имота е комплексно мероприятие, предназначено за нуждите на бившата зеленчукова база, сега тържище. Имот пл.№347, представляващ терен от 376 386 кв.м. е включен в активите и баланса на ответника. Имотът е внесен в капитала на ответното дружество при неговото преобразуване, вписано с решение №3/25.09.98 г. на СГС. Сградата „Тържище за месо, риба и птици” фигурира в активите и баланса на дружеството с дата на въвеждане 30.12.02 г.
Изводите на въззивния съд за допустимост на косвения съдебен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение на ищците, постановено въз основа на съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, проведен по възражение на ответника по иска, за когото е прието, че е трето лице за административното производство по земеделската реституция, са незаконосъобразни.
По въпроса, по който е допуснато обжалването:
В ТР №5/13 г. ОСГК е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от Д., както и земеделските земи, включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл. 302 от ГПК, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.
Съдебното решение за земеделска реституция обвързва и е противопоставимо и на правоприемниците на държавата, ако правоприемството е настъпило след започване на административната процедура по възстановяване на собствеността и влизане в сила на решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ – р. по гр.д. №3296/13 г. и р. по гр.д. №681/12 г. на първо г.о. на ВКС. Правоприемниците на държавата не могат да са с повече права от нея / р. по гр.д. №5615/13 г на първо г.о./, затова и те, както държавата, не могат да възразяват за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, а са обвързани от него. Даденото в цитираната практика на ВКС разрешение на въпроса съответства на практиката на ЕСПЧ. Така в решение на ЕСПЧ по делото С. и К. срещу България от 15.11.11 г. е прието, че държавата и нейните правоприемници са обвързани от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Едно търговско дружество, макар и създадено от държавата и получило от нея активите си, не е обвързано от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, ако е преобразувано в частно преди това решение.
По същество на жалбата:
От представеното решение от 13.06.94 г. по гр.д. №254/94 г. на Софийски районен съд е видно, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ищците по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Въз основа на окончателното съдебно решение е издадено решение на ПК М. №583/ 31.05.2001 г. за възстановяване на правото на собственост върху имота в стари реални граници. С ново решение на ОСЗГ М. №583 / 14.11.02 г., след протокол за отмяна на първото решение от 31.05.2001 г. по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ по искане на [фирма], е отказано възстановяването на правото на собственост върху имота в стари реални граници, като е прието, че имотът е застроен и собствениците имат право на обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Решение №583/14.11.02 г. на ОСЗГ е обжалвано от ищците и с влязло в сила решение от 19.06.09 г. по адм.д. №2916/09 г. на Административен съд София е отменено. В мотивите на решението на административния съд е прието, че с решението на СРС от 13.06.94 г. не само се признава правото на собственост на ищците, като наследници на Г. Т., но се и възстановява правото им на собственост върху имота, съгласно диспозитива на решението на СРС. Възстановяването на собствеността върху имота с вл. в сила съдебно решение изключва прилагането на реда по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. В удостоверение на СО район „С.” от 5.06.07 г. / л.30/ процесният имот е посочен измежду тези с възстановена собственост на бившите собственици и попълнени в кадастралния план към момента на издаване на удостоверението.
В решението на ПК №583/31.05.01 г. е посочено и не се спори, че заявлението на бившите собственици за реституция на имота, с което започва административното производство по възстановяване на собствеността, е от 3.06.92 г.
От представения А. от 27.08.87 г. и заключението на техническата експертиза се установява, че процесният имот е част от по-голям, с площ от 376 386 кв.м. Към съставяне на акта този имот е бил предоставен на предприятие „Б.” за търговия на едро с плодове и зеленчуци. От представените разпореждания на МС №84/97 г. и №3/98 г. и договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на недвижим имот- частна държавна собственост от 16.05.01 г., сключен чрез областния управител и кмета на общината, е видно, че посоченият голям имот е изваден от капитала на [фирма] и прехвърлен като частен държавен имот безвъзмездно на Столична община. С А. от 15.09.99 г. имотът е актуван за частна общинска собственост, с отбелязване, че е включен в капитала на [фирма] с решение №36/24.11.97 г. на Столичен общински съвет. Това се установява и от заключението на икономическата експертиза на в.л. К., която е посочила, че имотът е включен в активите и баланса на ответното дружество и е идентичен с внесения в капитала на дружеството през 1998 г.. От решение на СГС , ФО по ф.д. №2318/89 г. от 25.09.98 г. е видно, че [фирма] е създадено чрез преобразуване на общинска фирма в ЕАД с общинско имущество.
Или държавата с разпореждане на МС №84/97 г. е извадила посоченият по-горе голям имот, част от който е процесният, от капитала на [фирма] и го е прехвърлила като частен държавен имот на Столична община. В практиката на ВКС се приема, че както държавата може да внесе имот – държавна собственост в имуществото на ЕАД, на което е едноличен собственик, така може и да го извади от това имущество и имотът отново става собственост на държавата – р. по гр.д. №23/13 г. и р. по гр.д. №3397/08 г. на първо г.о. Изваждането на имота от капитала на [фирма] с държавно имущество и прехвърлянето му като частен държавен имот на общината е станало след постановяване на реституционното решение от 13.06.94 г. на СРС, от което държавата е обвързана. Затова прехвърлянето на имота на общината и включването му в капитала на ответното дружество са непротивопоставими на възстановените в правата си собственици. Столична община и ответното дружество очевидно са частни правоприемници на държавата за процесния имот и обвързващата сила на реституционното решение се разпростира и спрямо тях.
Ответникът по иска е правоприемник на държавата за процесния имот и не може да възразява за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение за възстановяване на собствеността. Извършеният по негово възражение от инстанциите по същество контрол за материална законосъобразност на решението на ПК М. от 30.01.01 г., издадено на основание вл. в сила съдебно решение за възстановяване на собствеността, е недопустим.
От горното следва, че ищците се легитимират като собственици на имота по наследство и реституция с решение на ПК от 31.05. 2001 г., издадено въз основа на съдебно решение за възстановяване на собствеността върху имота, от което ответникът – като правоприемник на държавата, придобил имота след съдебното решение за възстановяването му на ищците, е обвързан. Неоснователно е възражението на ответника, че е придобил имота или поне сградата в него по давност, като се позовава на кратка и евентуално на дълга придобивна давност, която тече най-късно от издаването на скица за имота на 14.03.02 г. или от завършване на сградата в груб строеж на 12.03.02 г. / исковата молба е от 3.02.12 г./. Владението на ответника за имота не е добросъвестно, видно от удостовереното в мотивите на решенията на адм. съд по жалбите на ищците срещу решението на ОСЗГ от 14.11.02 г. обстоятелство, че реституционното решение на ищците от 31.05. 2001 г. е отменено и по негово искане от 30.10.02 г. – т.е. към датата на искането ответникът е знаел за реституцията на имота в полза на ищците. Необходимото 10 годишно недобросъвестно владение пък не е налице, считано от посочения във възражението за давност начален момент до датата на исковата молба; дори да се приеме, че решението на ПК от 2001 г. е влязло в сила на 12.07.01 г. / както е приел административният съд в решенията си по жалбата срещу решението на ОСЗГ от 14.11.02 г./, давност не тече по отношение на този, който не може да се защити с иск /р. по гр.д. №603/12 г. на второ г.о. на ВКС/. В такова положение на незащитимост по исков ред са били ищците за времето от 14.11.02 г., когато след отмяна на решението за възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници от 2001 г., такова възстановяване им е отказано, до 19.06.09 г., когато решението на ОСЗГ от 14.11.02 г. е отменено.
Неоснователно е възражението на ответника, че не ползва недвижимия имот на ищците, не извлича облага от него и не пречи на ищците да го ползват. От заключението на в.л. П. се установява, че върху имота са разположени асфалтови улици – алеи и подход към сградите, както и паркинг за автомобили на ответника. Има и канализационни шахти. Застроената със сгради част от имота е около 200 кв.м./допълнително заключение/. В практиката на ВКС – ППВС №1/79 г. е указано, че обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, както е в случая.
Неоснователно е и процесуалното възражение на ответника по жалба пред ВКС – писмените доказателства за установените по-горе релевантни факти са представени от страните своевременно / съдебното решение от 13.06.94 г., за което ответникът твърди, че не е прието по делото, е приложено към отговора на исковата молба/ и са приети от СРС на осн. чл.146 и 148 ГПК – определение от 30.11.12 г. и протокол от съд. заседание на 7.03.13 г., л.161 от делото.
С оглед на изложеното ВКС намира, че исковете по чл.59 ЗЗД са основателни – ищците са съсобственици на процесния имот по наследство и реституция, а ответникът го държи за процесния период без основание. Обезщетението се претендира само за възстановената собственост върху терена, а не за ползването на сгради и други подобрения – въззивна жалба, л.6 от делото на ГС. От заключението на в.л. М. се установява, че средната месечна пазарна наемна цена за целия имот е 8 946 лв. Тя следва да се присъди на ищците съобразно дяловете им / като се отчете, че за част от съсобствениците и първоначални ищци касационното производство е прекратено на осн. чл.280, ал.2 ГПК/. Така на всеки ищец и касатор следва да се присъди сумата от по 894, 60 лв.
Решението на СГС е неправилно и следва да се отмени в частта, с която исковете на касаторите са отхвърлени за посочената сума, като вместо него се постанови ново, за присъждане на сумата. В останалата част въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Затова и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на по гр.д. №19404/14 г. от 5.10.15 г.на Градски съд София в частта, с която исковете на М. Н., С. Г., В. В., М. М., Д. К., М. Г., Ж. М. и А. М. срещу [фирма] са отхвърлени до размер от по 894, 60 лв. за ищец и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. С. Н., С. С. Г., В. Г. В., М. Г. М., Д. Н. К., М. Т. Г., Ж. А. М. и А. Ж. М. сумата от по 894, 60 лв. / осемстотин деветдесет и четири лв. и 60 ст./ на всеки ищец, на осн. чл.59 ЗЗД, като обезщетение за ползването без основание на собствения на ищците недвижим имот – ПИ №1184, кв.4 по плана на [населено място], местност „СПЗ С. юг” с площ от 4 955 кв.м., за периода 1.07.09 г. – 30.09.09 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №19404/14 г. от 5.10.15 г. в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: