Решение №196 от 16.11.2017 по гр. дело №87/87 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

София, 16.11. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 87 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.
Образувано е по молбата на Н. Й. Н. от София за отмяна на решението на СРС от 23.VІІІ.2017г. по гр.д. № 227/2005г., оставено в сила с решение на СГС от 09.ІХ.2016г. по гр.д. № 1833/2008г., с което е отхвърлен искът му на основание чл.45 ЗЗД срещу П. Д. П. от София за присъждане на 3500лв. обезщетение за имуществени вреди, в т.ч. 3000лв. – пропуснати ползи от неизползване на собствения си апартамент № 42 за период 16.ХІІ.2000г. – 16.ХІІ.2004г. и 500лв. разходи за адвокатски консултации. Молителят сочи, че в течение на инстанционното производство правил искания за изискване на документацията по изграждането на сградата от СО и от [фирма], но съдилищата не били в състояние да наложат предоставени по ГПК дисциплиниращи средства за това. Така останало неясно как е трябвало да бъдат изградени сградата и ап.42 в нея, при което съдилищата се произнесли по хипотези, а не по реални факти. Съществуването на фактите било установено с влязлото в сила решение от 26.VІІІ.2016г. по в.гр.д. № 2345/2007г. на СГС, което представлявало ново обстоятелство. С решението въз основа на експертизи било доказано, че и към 08.ІІ.2016г., когато е направена последната експертиза, и към датата на постановяването на посоченото решение, и към датата на издаването на протокол обр.16 – 17.ХІ.1998г., има незавършени и неизпълнени работи както в ап.42, така и в общите части на вх.”В” на жилищната сграда на [улица]21АБВ София, включително незавършена ел.инсталация в апартамента, при което жилищната сграда, както и ап.42 в нея, собственост към момента на издаването на протокол №16/17.ХІ.1998г. на [фирма], не е можело да бъдат приети с него, но въпреки това протоколът, в който тези факти не са отразени, е подписан без забележки и от ответника П. като член на приемателната комисия; в протокола, респективно в разрешението за ползване № 2420/23.ХІ.1998г., апартаментът не бил записан от ответника, не било отразено и състоянието на апартамента и на общите части във вх. „В”; с оглед на това и по вина на П. молителят претърпял посочените вреди.
Ответникът по молбата за отмяна П. Д. П. не е заел становище пред настоящия съд.
За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС съобрази следното:
За да постанови решението си от 09.ІХ.2016г. по в.гр.д. № 1833/2008г., СГС е взел предвид, че с влязло в сила на 02.Х.2002г. решение на СРС по гр.д. № 8002/2000г. е обявен за окончателен сключения на 07.ХІ.1996г. между молителя и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на ап.42 в бл.8 вх. „В” в София, [улица], в който договор е уговорено, че имотът се продава в незавършен вид – груб строеж без петте видове довършителни работи: сградата – по технология монолитно, всички общи части – завършени съгласно одобрения архитектурен проект, ел.инсталация – съгласно одобрения проект, В и К – съгласно проекта без окомплектовка, преградните стени – съгласно технологията, измазани и шпакловани, дограма – съгласно БДС и арх.проект. С протокол обр.16/17.ХІ.1998г. на държавната приемателна комисия е приет строежа на жилищната сграда бл.8 с помещения за абонатни станции и външни връзки за водопровод, канал и кабели НН със становище, че той може да бъде ползван по предназначението си при с8пазване на ограничителни условия: отоплителната инсталация и инсталацията за топла вода – след изпълнение на топлите проби, при осигурен топлоносител при отговорност за това инвеститора /собствениците/, като комисията е предложила да се издаде разрешение за ползване на строежа. Протоколът е подписан и от ответника П. в качеството на член на комисията, както и от собствениците на апартаменти № 2,, 20, 25, 28, 31, 34, 39, 45 4 33. П. е подписал и становище, че обектът е изпълнен съгласно одобрения на 25.VІІІ.1987г. архитектурен проект и разрешението за строеж от 28.ХІІ.1987г. с протокол за строителна линия от 08.ХІІ.1988г. със заварени кота „цокъл” на 08.VІІІ.1992г. и кота „корниз” на 25.ІІІ.1998г. без отклонения, като са спазени изискванията на действащите нормативни актове и може да бъде въведен в експлоатация. Разрешение за ползване на жилищния блок е издадено на 23.ХІ.1998г. В заключение на техническа експертиза е посочено, че ап.42 е в незавършен вид и не се обитава, без да е конкретизирано състоянието му. В с.з. вещото лице е пояснило, че блокът е завършен и се обитава.
При тези обстоятелства СГС е приел, че не е установено наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане. Не е налице твърдяното противоправно поведение на П. – той е подписал протокол обр.16/17.ХІ.1998г. като член на приемателната комисия при действието на Наредба № 6/1993г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите. Съгласно чл.12 от Наредбата приемателната комисия установява изпълнението на строежа съгласно издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти и действащите разпоредби и стандарти по проектирането, строителството, хигиената, безопасността на труда, противопожарната охрана, опазването на околната среда и др., и установява годността на строежа за ползването му по предназначение. Протоколът е подписан въз основа на представени проекти, строителни книжа, становища на специализирани контролни органи и извършен основен оглед на всички видове работи след констатация, че всички СМР са изпълнени качествено и в съответствие с техническите изисквания, осъществена връзка и с електромрежата. Не е установено по делото наличие на предвидените в чл.19 от Наредбата предпоставки за отказ да се приеме строежа и основание за изразяване на особено мнение от някой от членовете на комисията. С оглед на това подписването на протокола от ответника без такова мнение не представлява негово противоправно поведение, а и евентуално особено мнение не би се отразило на крайните констатации на мнозинството от членовете на приемателната комисия. Не е доказано по делото процесният апартамент да е бил в състояние, пречка за издаване на акт обр.16. Не са установени и твърдените от ищеца вреди – пропуснати ползи от неползването на апартамента и разходи за адвокатски услуги /консултации/ и причинна връзка с подписването на протокола обр.16 от ответника без особено мнение. Като несъстоятелно е оценено твърдението на ищеца, че апартаментът не е включен в протокола и не е приет – решението на комисията е за приемане на цялата жилищна сграда, вкл. и за ап.42, доколкото в протокола не е посочено друго. Към датата на подписването на акт обр.16 Н. не е имал качеството „собственик” на ап.42, нито качеството „инвеститор”, тъй като е придобил собствеността впоследствие, поради което не е имало основание да бъде сред лицата, определени да подпишат акта. Като ирелевантни са оценени оплакванията за неизпълнени довършителни работи, тъй като предметът на спора не касае неизпълнението на договора от 07.ХІ.1996г. Годността на строежа за ползване е установена от официалните документи протокол обр.16 и разрешение за ползване, ползващи се с материална доказателствена сила, представени от Н., неоспорени от него по предвидения в закона ред и неопровергани чрез доказване на невярността им чрез всички доказателствени средства, вкл. свидетели и вещи лица.
С влязлото в сила на 26.VІІІ.2016г. решение на СГС по гр.д. № 2345/2007г., представено с молбата за отмяна, [фирма] София е осъдено да заплати на Н. Н. 1052.65лв., представляващи равностойността на неизвършени и некачествено извършени СМР в ап.42 и в общите части на вход „В” на сградата на [улица] бл.8 в София, съответстващи на притежаваните от него ид.части от общите части на сградата. В мотивите на решението съдът е приел за установено, че ел.инсталация в ап.42 не е завършена, като стойността на неизвършените по нея работи е 250лв. Като незавършени са приети „смукателна вентилация на санитарни възли” – поради немонтирани смукателни конусни решетки на стойност 67лв. относно ап.42, неокомплектовани с ОВ и В и К инсталации П. в мазето и помещението за чистачка на стойност 450лв. съобразно дела на ап.42, некачествено направена фасада на сградата – десетки счупени облицовъчни тухли и такива с лош естетически вид на стойност 125лв. съобразно дела на ап.42 от общите части на сградата, непоставена предвидена по проект алуминиева дограма на входа на партерния етаж на стойност 5.55лв. съобразно ид.части на ап.42лв.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима като подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок и съдържаща твърдение за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна, съображенията за което са следните:
Отмяната е извънредно средство за контрол на влезли в сила решения при наличие на някое от изрично и лимитативно посочените в чл.303 ал.1 ГПК основания.
Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т.е. това основание за отмяна се обосновава с непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизането в сила на решението и дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на инстанционното производство, но не на допуснати от страната процесуална небрежност или от съда процесуални нарушения. Новите факти и доказателства трябва да са такива, че ако бяха съобразени, биха променили изводите на съда по спора.
Соченото в настоящото производство от молителя като ново обстоятелство – незавършени работи в ап.42 и във вх. „В” – няма такъв характер. Това е така, тъй като претенцията си срещу Пано П. Н. още в исковата си молба е основал на твърдението за незавършени и некачествено извършени строителни работи в ап.42 и във вх. „В” на жилищния блок към момента на издаването на акт обр.16 и в течение на исковия период /16.ХІІ.2000г. – 16.ХІІ.2004г./, а в молбата си за отмяна сочи, че тези работи са незавършени и към 08.ІІ.2016г., когато била изготвена поредната експертиза по гр.д. № 2345/2007г. на СГС, и към 26.VІІІ.2016г. – датата на постановяването на решението по последното, представено като доказателство за исканата отмяна. Следователно, твърдяното обстоятелство е било известно на молителя в инстанционното производство и не е имало пречка и е следвало той да го установи при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, за което допустими са били и свидетелски показания, и заключение на вещо лице. Не може да послужи като основание за отмяна и решението по гр.д. № 2345/2007г. на СГС. Първо, с него се цели да се установи обстоятелство, което не е ново по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Второ, съдебното решение не е официален свидетелстващ, а диспозитивен документ, поради което то не се ползва с материална доказателствена сила за приетите за установени с него фактически обстоятелства, а доказва само разрешаването по определен начин на конкретен спор, при това по дело, по което П. П. не е взел участие, тъй като не е бил страна.
Но дори да се приеме, че твърдяното обстоятелство и писменото доказателство са нови по смисъла на закона, те не биха били от съществено значение за делото с оглед сам по себе си решаващия извод в атакуваното по реда на отмяната решение, че не са представени доказателства Н. да е претърпял твърдяните вреди – пропуснати ползи от неползването на ап.42 и разходи за адвокатски услуги през исковия период.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. Н. от София, [улица], за отмяна на решението на Софийския районен съд, І ГК, 49 с-в, от 23.VІІІ.2007г. по гр.д. № 227/2005г., оставено в сила с решение № 7048/09.ІХ.2016г. по гр.д. № 1833/2008г. на СГС, ІІ-д ГО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top