Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
С., 3.10. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
Г. Михайлова
при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 2577 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на „С. държавно предприятие” ДП, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 107 от 6.08.2013 г. по гр.д. № 201/2011 г. на Районен съд, [населено място]. М. твърди, че вследствие нарушаване на правилата е бил лишен от възможността да участва в делото, както и че като неучастващо в делото лице, което има правното положение на необходим другар на страната има интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК. Претендира разноски за производството.
Ответниците по молбата- Н. И. П., П. И. П. и М. И. С., чрез адвокат В. З. изразяват становище за неоснователност на молбата, по съображения, че молителят не е трето лице по см. на чл.304 ГПК. Претендират присъждане на разноски за производството.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Държавно ловно стопанство „Воден- И. Х.” със седалище [населено място], обл. Р. срещу Н. И. П., П. И. П. и М. И. С. за признаване за установено, че с решение № 125 от 17.01.200г., № 135 от 20.06.2000 г. и № СР-145 от 3.10.2003 г. на О. [населено място] на ответниците е признато право на собственост върху гора от 50 дка, която не е била собственост на техните наследодатели Р., Ю. и Й. К. М., като гора, към момента на обобществяването им през 1946 г. С влязлото в сила решение искът е отхвърлен. В диспозитива на решението е отразено, че съдът отхвърля предявеният от Д. „Воден- И. Х.” с правоприемник „С. държавно предприятие”, [населено място] отрицателен установителен иск. Съобщение за решението е изпратено до Д. „Воден- И.- Х.”.
При тези данни по делото настоящия съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле – когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителят оплакване насочва към първото основание- лишаване от възможността да участва в делото.
Молбата за отмяна на посоченото основание е недопустима по следните съображения:
Молителят не е страна по делото. Ищец по делото е Д. „Воден-И. Х.”. Същото е териториално поделение на С. държавно предприятие. По силата на разпоредбата на чл.174, ал.1, т.5 от Закона за горите стопанството макар и да е неправосубектно, доколкото в качеството си на териториално поделение на юридическото лице Северозападно държавно предприятие, само няма такова качество, притежава специална и нарочно уредена от закона процесуална правоспособност, легитимираща го от свое име и за своя сметка да води съдебни дела, съответно- и да предяви иск, с който съдът е бил сезиран, поради което и има качеството на надлежна страна в производството. В този смисъл е и определение № 141 от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 424/2012 г., с което е прието, че Д. „Воден- И. Х.” е активно легитимиран ищец по предявения иск. Влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е постановено по отношение на тази страна по делото, препис от решението е изпратен на същата. Ето защо молителят не е надлежна страна по делото и молбата за отмяна на посоченото основание е недопустима.
Съобразно разпоредбата на чл.304 ГПК трето лице е това, което има качеството на необходим другар на страна в процеса и не е взело участие в делото, тъй като не е било конституирано по надлежния ред като главна, подпомагаща или контролираща страна. В случая молителят не е необходим другар на ищеца по делото, поради което и не е трето неучаствало в процеса лице поради неконституирането й- необходим другар на главната страна по делото /в случая на страната на ищеца/, спрямо който е постановено неизгодното решение и отмяна на основание чл. 304 ГПК по искане на неучаствалата страна не може да се допусне.
При този изход на делото на ответниците по молбата следва да се присъдят направените разноски за производството, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 2000 лв.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на „С. държавно предприятие” ДП, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 107 от 6.08.2013 г. по гр.д. № 201/2011 г. на Районен съд, [населено място].
Осъжда „С. държавно предприятие” [населено място], [улица] да заплати на Н. И. П. от [населено място], кв. В., [улица], М. И. С. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.VІІ, ап.40 и П. И. П. от [населено място], [улица], ет.І, ап.26 направените разноски за производството в размер на 2000 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: