Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
София, 03.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3933 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. Р. Д. с вх. № 22619 /23.07.2019 г. (на Варненския ОС) за отмяна на влязло в сила на 07.01.2019 г. решение на Варненския апелативен съд № 14 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539 /2017 г., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111 /2016 г. в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от молителката М. Р. Д. против Община Варна установителен иск за собственост върху 691 кв. м. идеални части от поземлен имот с административен адрес: [населено място],[жк], [улица], с идентификатор № ….. . Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Молителката твърди, че на 03.07.2019 г., след влизане в сила на решението, е открила нотариален акт за покупко-продажба № …., том …., рег. 5087, дело № ….. /1945 г., от който е видно, че Х. Ф. Д. купува от М. В. собствената му 1 /3 ид.ч. от лозе, находящо се в местността „Ч.“, цялото с площ 3 760 кв.м. Молителката твърди, че с тази продажба Х. Ф. Д. е станал едноличен собственик на целия процесен имот, придобит по наследство и чрез покупко-продажба и че от удостоверенията за наследници, които също представя, се установява, че тя (молителката) е наследила Х. Ф. Д.. Молителката твърди, че нотариалният акт е ново писмено доказателство, от съществено значение за делото, което не и е било известно по време на делото и при неговото решаване по смисъла на чл.303,ал.1 ГПК и че въз основа на него спорът може да се реши правилно.
С молбата за отмяна са представени препис от нотариален акт за покупко-продажба № …., том …., рег. 5087, дело № ….. /1945 г. и удостоверения за наследници на Е. Ф. Д., Х. Ф. Д., Д. Г. Д. и Р. Г. Р..
Насрещната страна Община Варна изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, както и за нейната неоснователност.
По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 201 от 22.10.2019 г..
По основателността на молбите за отмяна:
В исковата си молба ищцата М. Р. Д. твърди, че процесният имот е част от имота, за който е съставен крепостен акт № ….. /1896 г. за собственост, който представя по делото и твърди, че е придобила права върху процесния имот от своя баща Р. Г. Р. по дарение през 1971 г. и по наследство през 1977 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил крепостния акт и е установил, че в него е отразено, че Е., К., М. и Е. В. са признати за собственици на лозе от 5 760 кв.м. в местността „Ч.“, при посочени съседи и че по делото не са представени доказателства за придобиване на права от наследодателя на ищцата Р. Г. Р. от сочените в този крепостен акт лица.
Независимо от изложеното мотивите на първоинстанционното решение във въззивното производство ищцата М. Р. Д. не е представила доказателства за придобиване на права от нейния наследодател Р. Г. Р. от сочените в крепостния акт № ….. /1896 г. за собственост лица.
В молбата за отмяна молителката не твърди да не е знаела за обстоятелствата, за които представя доказателствата.
Нотариалният акт, както и удостоверенията за наследници на лицата, които молителката сочи като свои наследодатели, са доказателства, с които молителката се е снабдила от службата по вписванията и от общината, т.е. от местата, в които се съхраняват и са били достъпни за нея през цялото време.
В молбата за отмяна молителката не твърди да е срещнала някакви пречки за снабдяване с представените доказателства по време на висящността на спора пред въззивния съд, нито представя доказателства за това, поради което следва да се приеме, че такива пречки не са съществували.
Поради това настоящият състав приема, че молителката е могла да се снабди с всички представени с молбата за отмяна доказателства и преди изтичане на преклузивния срок за представянето им по делото (преди устните състезания във въззивната инстанция) и че причината да не се снабди по време на висящността на спора (своевременно) е, че не е положила дължимата грижа за добро водене на делото.
Нещо повече, тъй като молителката е ищца по делото и е избрала момента, в който да предяви иска, тя е следвало да се снабди с тези доказателства още по време на подготовката за делото – преди предявяване на исковата молба.
Поради изложеното настоящият състав приема и извода, че молителката е могли да се снабди с представените с молбата за отмяна доказателства по време на висящността на спора, ако беше положила дължимата за водене на делото грижа.
Поради което следва да се приеме, че доказателствата не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и че не обуславят наведеното основание за отмяна.
Само за пълнота може да се добави и че с оглед мотивите на въззивния съд следва да се приеме, че представените доказателства не са от значение за спора (не променят изводите на въззивния съд) поради следното:
Представените от молителката доказателства се отнасят до наведеното от нея придобивно основание за част от имота – наследяване от баща и Р. Г. Р., починал на 23.03.1977 г., на 605 кв.м. ид.ч. от процесния имот от 1 305 кв.м., представляваща разликата над придобитата през 1971 г. по дарение от баща и част от 700 ид.ч. кв.м. до 1 305 ид.ч. кв.м. от процесния имот.
От приложеното към молбата решение на Варненския апелативен съд № 14 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539 /2017 г., чиято отмяна се иска, се установява, че въззивният съд е приел следното:
Предявеният от М. Р. Д. срещу община Варна установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот с площ 1 305 кв.м. с правно основание чл.124 ГПК е основан на твърдения за две придобивни основания – чрез правна сделка за 700 кв.м. ид.ч. и по наследство за останалата част и алтернативно на придобивна давност, изтекла от 1977 г. до предявяване на иска.
С нотариален акт № ….. /1971 г. се установява, че ищцата е придобила по дарение от своя баща Р. Р. собствеността върху 700 кв.м. ид.ч. от лозе, цялото с площ 3 094 кв.м., представляващо имот с пл.н. ….. в кв. ….. в ….. подрайон на [населено място].
Процесният имот е идентичен с част от имот с пл.н. …., предмет на дарението.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства за извършени последващи отчуждавания от имот с пл.н. ….. :
През 1960 г. са отчуждени 667 кв.м. ид.ч. с отреждане за улица.
През 1967 г. е извършено последващо отчуждаване на 2000 кв.м. ид.ч. за жилищни блокове от Х. Ф. Д., който е обезщетен парично.
През 1973 от Р. Р. и ищцата са отчуждени 172 кв.м. ид. ч. за озеленяване, двамата са обезщетени парично, съставен е акт за държавна собственост.
През 1992 г. със заявление ищцата М. Р. Д. в качеството и на собственик на 700 кв.м. е поискала отмяна на отчуждаване, по което е постановен отказ, потвърден с решение на Варненския окръжен съд.
След като е очертал спора във въззивното производство въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд е направил следните правни изводи:
Безспорно е, че по силата на дарението, извършено с нотариален акт № ….. /1971 г., ищцата е придобила по дарение от своя баща Р. Р. собствеността върху 700 кв.м. ид.ч. от лозе, цялото с площ 3 094 кв.м., представляващо имот с пл.н. ….. в кв. ….. в ….. подрайон на [населено място].
По делото са представени доказателства, че след 11.08.1973 г. от ищцата са отчуждени 86 кв.м. , за които е съставен акт за собственост и отчуждаването не е отменено, следва извод, че правото на собственост на ищцата върху имота е в размер на 614 кв.м. идеални части. Следователно ищцата се легитимира като собственик на 614 кв.м.ид.ч. от процесния имот, придобити с н.а. № ….. /1971 г., до който размер претенцията и е доказана.
Доказателства за придобиването по наследство за разликата до претендираните 1 305 кв.м. не са представени – не е установено праводателят на ищцата Р. Г. Р., починал на 25.03.1977 г., да е придобил приживе право на собственост , което след неговата смърт да бъде наследено от ищцата, не е доказано правоприемство между него и лицата, посочени в крепостния акт № ….. /1896 г.
Настоящият състав приема, че от представените с молбата за отмяна писмени доказателства се установява следното:
От представения в настоящото производство н.а. № ….. /1945 г. се установява, че Х. Ф. Д. купува 1 /3 ид.ч. от лозе с площ 3 760 кв.м..
От представените в настоящото производство удостоверения за наследници се установява, че Е. Ф. Д. е починала на 26.11.1987 г. и е оставила за сой единствен наследник по закон своя син Х. Ф. Д., роден на 14.10.1898 г.., че Х. Ф. Д., роден на 14.10.1898 г., е починал на 11.10.1968 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон своята съпруга Д. Г. Д., че Д. Г. Д. е починала на 05.01.1971 г. и е оставила за свой единствен наследник своя брат Р. Г. Р., че Р. Г. Р. е починал на 25.03.1977 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон своята дъщеря М. Р. Д. (молителката и ищца).
Настоящият състав приема, че посоченото в първото удостоверение за наследници фамилното име на Х. Ф. Д. е сгрешено и правилното е Д., което е посочено във второто удостоверение, както и че имената са на един и същ човек с една и съща посочена в тях дата на раждане.
Настоящият състав приема, че представеният в настоящото производство нотариален акт от 1945 г., който легитимира Х. Ф. Д. като собственик на 1 /3 ид.ч. от лозе с площ 3 760 кв.м. няма значение за спора, защото от него не може да се направи извод, който да промени отразения във влязлото в сила въззивно решение извод, че през 1967 г. (22 години по-късно) от Х. Ф. Д. са отчуждени 2000 кв.м. ид.ч. от имот с пл.н. ….. в кв. ….. в ….. подрайон на [населено място]. От нотариалния акт не може да с е направи извод, че Х. Ф. Д. е притежавал повече права, отколкото са му били отчуждени през 1967 г. Следователно не може да се направи извод, че след смъртта на Х. Ф. Д. през 1968 г. той е оставил в наследство права на собственост върху процесния имот, които съпругата му Д. Г. Д. да е наследила, а след нейната смърт през 1971 г. те да са били наследени от нейния брат Р. Г. Р. – бащата на молителката (ищца) М. Р. Д..
Към това може да се добави, че молителката не е твърдяла пред нито една от двете инстанции по същество и те не са установили имената Е. Ф. Д. и Х. Ф. Д. или Д. да са посочени в крепостния акт за собственост, нито в друг документ за собственост, нито да са между праводателите на нейния баща.
От изложеното следва крайния извод, че не е осъществено основанието за отмяна на влязлото в сила решение, на което молителката се позовава.
Молителката не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство няма право на такива. Ответникът Община Варна, който е защитаван от юрисконсулт, иска молителката да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски съгласно списък за разноски в размер на 200 (двеста) лева. С оглед изхода от това производство искането е основателно.
Воден от изложеното и на основание чл.307,ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение молбата на М. Р. Д. с вх. № 22619 /23.07.2019 г. (на Варненския ОС) за отмяна на влязло в сила решение № 14 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539 /2017 г. на Варненския апелативен съд, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда М. Р. Д. да заплати на Община Варна сумата 200 (двеста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в това производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.