1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197-А
гр. София, 17.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1162 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Г., П. Й. Н., Д. А. П., Х. А. Х., Ж. Т. А., И. А. П., Д. А. С., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д., чрез пълномощника им адв. З. С., срещу решение № 659/21.05.2010 г., по гр.д. № 291/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3643/03.12.2009 г., по гр.д. № 6075/2007 г., на Варненски районен съд, X. с-в, с което е отхвърлен предявеният от касаторите срещу П. С. Н. и М. Т. Н. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), че последните не са собственици на реална част от процесния недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неточно прилагане на приложимата правна норма, незаконосъобразност и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на основание за допускане до касационен контрол по т. 1, на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторите са посочили въпроса:”противоречие на решението с приложимия материален закон, като съдът е допуснал грешка в правната квалификация на фактите и на техните правни последици, които факти следва да подведе под приложимата за конкретния случай правна норма и се е произнесъл относно това какво е сграда по смисъла на изискванията на чл. 177, ал. 3 Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по Т. (отм.) и по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ”. Във връзка с основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК,на което се позовават бланкетно и без позоваване на конкретни решения, е посочен следния въпрос: налице ли е валидно предоставено право на ползване на въззиваемия по отношение на процесния имот, което същият да е могъл да трансформира в право на собственост върху този имот и по-конкретно кому принадлежи правото на собственост върху процесния имот при конкуренцията на правата между реституирани собственици с признати за възстановяване права по ЗСПЗЗ и бивши ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба – П. С. Н. и М. Т. Н., чрез пълномощника си адв. Т. Т., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 1, т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Въпреки, че в изложението си касаторите са формулирали „конкретни” материалноправни и процесуалноправни въпроси, по своето естество те представляват доводи и твърдения касаещи неправилността на атакувания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК.Основният правен въпрос в настоящия случай е доказателствената тежест с оглед вида на предявения иск,т.е. ответниците е следвало да установят ,че надлежно им е предоставено правото на ползване върху спорния имот и наличието на застрояване по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ,което те са направили,поради което техните права изключват правата на реституираните собственици. Следователно касаторите не са обосновали основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а са изложили единствено основания за неговата неправилност.Освен това съгласно ТР № 1/2010 год.ОСГТК касаторите са тези,които следва да представят доказателства за наличието на противоречива практика,каквато те не са ангажирали.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторите изобщо не са формулирали правен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Самото непосочване на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответниците по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1 100 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 659/21.05.2010 г., по гр.д. № 291/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. Г., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], П. Й. Н., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Д. А. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Х. А. Х., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Ж. Т. А., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], И. А. П., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Д. А. С., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] Д. С. А., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Ф. Х. Т., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], И. Х. Г., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица] и К. Х. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], всички със съдебен адрес: [населено място], ул. „Д-р П.” № 22, ет. 1, ап. 1 – адв. З. С., да заплатят на П. С. Н., ЕГН: [ЕГН] и М. Т. Н., ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 – адв. Т. Т., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 1 100 / хиляда и сто/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: