О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
С., 15.05.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1737 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Й., В. М. М. и А. Х. Я. против решение от 21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 531 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Ответниците по касационната жалба С. Л. Н., Н. Т. Н., В. С. Л. и С. С. Л. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С атакуваното въззивно решение е обезсилено решение по гр.д. № 532/2011 г. на Районен съд-Дупница, обективирано в протокол № 326 от открито съдебно заседание на 28.05.2014 г. в частта по предявените от А. Х. Я. против С. Л. Н., Н. Т. Н., В. С. Л. и С. С. Л. искове за признаване за установено, че за Д. Ф. Й. и В. М. М. съществува право на ползване върху ? ид.ч. от УПИ с идентификатор 68789.14.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], което право на ползване Д. Й. и В. М. са запазили за себе си при прехвърлянето на А. Х. Я. на ? ид.ч. от правото на собственост върху същия имот с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138 от 23.12.1997 г. по описа на Нотариалната служба при Д. и за разпределение ползването на имота между Д. Ф. Й. и В. М. М. от една страна и между С. Л. Н., Н. Т. Н., В. С. Л. и С. С. Л. от друга страна и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от Д. Ф. Й. и В. М. М. против С. Л. Н., Н. Т. Н., В. С. Л. и С. С. Л. искове за признаване за установено, че за Д. Ф. Й. и В. М. М. съществува право на ползване върху ? ид.ч. от УПИ с идентификатор 68789.14.40 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], което право на ползване Д. Й. и В. М. са запазили за себе си при прехвърлянето на А. Х. Я. на ? ид.ч. от правото на собственост върху същия имот с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 138 от 23.12.1997 г. по описа на Нотариалната служба при Д. и за разпределение ползването на имота между Д. Ф. Й. и В. М. М. от една страна и между С. Л. Н., Н. Т. Н., В. С. Л. и С. С. Л. от друга страна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за ищцата А. Х. Я. липсва правен интерес от предявяване на иск за права, които не твърди да притежава, поради което първоинстанционното решение с което тези искове са разгледани е процесуално недопустимо.
По отношение предявените от Д. Ф. Й. и В. М. М. искове е приел за установено, че двамата са били собственици на ? ид.ч. от два урегулирани поземлени имота и са запазили за себе си правото на ползване при прехвърляне на голата собственост на А. Х. Я. през 1997 г. С влязло в сила на 14.06.2006 г. съдебно решение е извършена делба, като процесният по настоящото дело урегулиран поземлен имот е разпределен в общ дял на С. Л. Н. и С. Л. Н., а на А. Х. Я. е бил разпределен другия урегулиран поземлен имот. Съобразявайки практиката на ВКС по решение № 129 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ІV г.о. въззивният съд е приел, че правото на ползване върху имот с идентификатор 68789.14.40, което ищците са запазили за себе си при продажбата на А. Я. през 1997 г. е погасено в резултат на влязлото в сила на 14.06.2006 г. решение, с което е била финализирана фазата по извършване на съдебния делба на два урегулирани поземлени имота, между които и процесния.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени доводи за неправилност на извода на съда, че извършването на делбата е погасило правото на ползване и се поставя въпросът: влязлото в сила решение за извършване на делба погасява ли правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата, по който се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
К. не са навели доводи, нито са поставили въпроси във връзка с въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено делото по предявените от А. Х. Я. искове, от което следва, че в тази част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано, съответно – подадената от А. Х. Я. касационна жалба е процесуално недопустима, като подадена против произнасянето на въззивния съд по искове, по които тя не е страна и следва да бъде оставена без разглеждане.
К. считат, че по поставения въпрос дали извършването на съдебна делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата с решение № 129 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ІV г.о. е създадена неправилна практика и е необходимо допускане на касационно обжалване по настоящото дело с цел преодоляването й и осигуряване точното прилагане на закона.
В решение № 129 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 475/2012 г. на ІV г.о. не е прието, че влязлото в сила решение по извършване на делбата погасява правото на ползване, а че в случаите, при които чрез съдебна делба съсобствените имоти се поставят в изключителна собственост на отделните съделители, то и съществуващото до този момент съпритежание на вещно право на ползване се трансформира в индивидуално притежание на право на ползване върху отделен имот, т.е. след като общият имот е реално поделен, то правото на ползване върху идеална част вследствие на извършената съдебна делба се преобразува в право на ползване върху съответната реална част. Именно това тълкуване в практиката на ВКС е цитирал въззивният съд в решението и въз основа на него е приел, че притежаваното от Д. Ф. Й. и В. М. М. право на ползване върху ? ид.ч. от двата урегулирани поземлени имота е трансформирано с извършването на съдебна делба върху право на ползване върху урегулирания поземлен имот, разпределен на А. Х. Я., в който смисъл /макар и непрецизни/ са мотивите, че правото на ползване върху ? ид.ч. от процесния урегулиран поземлен имот, разпределен при делбата на ответниците, е погасено.
След като въззивният съд, позовавайки се на практиката на ВКС, не се е произнесъл, че извършването на съдебна делба погасява правото на ползване на трети лица върху делбените имоти, то следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Д. Ф. Й. и В. М. М..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 49/7.01.2015 г., подадена от А. Х. Я. против решение от 21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 531 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 531 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил по касационна жалба вх. № 49/7.01.2015 г., подадена от Д. Ф. Й. и В. М. М..
Определението в частта, с която касационната жалба на А. Х. Я. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, а в останалата си част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: