2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 02.03. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1081/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 286 от 20.07.2009 г. по в. гр. д. № 164/2008 г. на Б. окръжен съд, след отмяна на решение № 1278 от 05.12.2007 г. по гр. д. № 240/2007 г. на Р. районен съд, е прието за установено по отношение на А. Н. Р., Н. А. Р. и Е. Б. Д., че Р. Д. К. е собственица на 2/27 ид. ч. от имот пл. № 3287 от кв. 200 по плана на[населено място] с площ 1 843 кв. м., като за разликата до 2/9 ид. ч. искът е отхвърлен като неоснователен, както е отхвърлен и иск за предаване владението на 2/9 ид. ч. от същия имот, а н. а. № 30/2005 г. е отменен до размер на 2/27 ид. ч. от спорния имот.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК са подадени касационни жалби и от двете страни.
Ищцата поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за размера на придобитите от нея права и по процесуалноправния въпрос за мотивите на въззивния съд, въз основа на които е прието, че квотата й на основание универсално завещателно разпореждане от наследодателя В. К. е изчислена не от имуществото, което той е притежавал към момента на откриване на наследството и възлизаща на 1/3 ид. ч. от същото, а като база за изчисления на завещаната й 1/3 ид. ч. съдът е взел делът й, получен по наследствено правоприемство – 2/9 ид. ч. от имуществото на завещателя.
Ответниците поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по въпросите за допустимостта на предявения ревандикационен иск, за съдържанието на мотивите на въззивното решение и за предпоставките на иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че имотът по исковата молба пл. № 3287 от кв. 200 по плана на[населено място] е идентичен с част от имот пл. № 612 по плана от 1958 г., отчужден с решение № 198 от 20.07.1948 г. /на основание Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост – ЗОЕГПНС/. Реституиран е на всички наследници на собственика А. Л. К., починал през 1957 г.: дъщери М. Р. и В. Р., починали съответно през 1969 г. и през 2001 г., и син В. К., починал през 2007 г. и оставил за наследници по закон съпруга Р. К. – ищца, и низходящи на своите сестри, част от които са ответниците по делото Е. Д. и Н. Р.. Съдът приел, че по силата на наследствено правоприемство от съпруга си ищцата е собственица на 2/9 ид. ч. от имота по исковата молба, но с оглед завещанието от В. К., с което той й завещал 1/3 ид. ч. от имуществото си, тя се легитимира за собственица на 2/27 ид. ч. За посочения размер съдът уважил иска за собственост в установителната му част и отменил нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който ответниците са признати за собственици на основание придобивна давност, а в останалата част до 2/9 ид. ч. отхвърлил иска. Като намерил, че ответниците не владеят имота, съдът отхвърлил и искането за предаване на владението.
С решение № 489 от 25.11.2009 г. молбата на ищцата за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение за размера на признатите й права е отхвърлена като неоснователна.
С оглед данните по делото и изложенията в приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения и от двете страни процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивния съд. По този въпрос обжалваното решение противоречи на разясненията в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд – основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите поставени от касаторите въпроси не са предмет на настоящия етап от разглеждането на касационните жалби.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 286 от 20.07.2009 г. и решение № 489 от 25.11.2009 г. по в. гр. д. № 164/2008 г. на Б. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер, както следва: Р. Д. К. – 102.36 /сто и два лв. и 36 ст./ лева, а останалите жалбоподатели – общо 102.36 /сто и два лв. и 36 ст./, и в същия срок да представят доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: