Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
София, 05.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 612/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на «О. п. транспорт» ЕООД, гр. Г., срещу въззивно решение от 13.11.2007г. по гр. д. №356/2007 г. на Великотърновския апелативен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК. Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че липсват категоричини доказателства ответницата да е получила въпросните 1200 абонаментни карти. Не са обсъдени в цялост събраните доказателства. Приел е, че по пет броя искания -30,34,58,65 и 78 не фигурира подписът на ответницата, а оттам и че тя не е получила тези абонаментни карти, поради което не следва да носи отговорност. Изводите не съответстват на събраните доказателства, в т.ч. на счетоводната експертиза и установеното от нея по аналитичните сметки на всички касиери. Оттам следва само че единствено Д. И. през процесния период е продавала процесните карти.
Ответницата по касационната жалба Д. М. И., гр. Г., не изразява становище.
Контролираща страна МФ не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като обсъди изложените от касатора доводи и с оглед данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 65 от 28.05.2007г. по гр.д. № 107/2006г. на Габровския окръжен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлил предявеният чрез акт за начет, вх. № 430/04.11.2005г. на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, ТД-Плевен, съставен при извършен вътрешен одит на „О. п. транспорт” ЕООД, гр. Г., иск против Д. М. И. за сумата 22 800 лева, представляваща липса, ведно със законната лихва и мораторна лихва от 1 817,67 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че актът за начет от 04.11.2005г., съгласно чл.299, ал.3 ГПК /отм./ има действие на искова молба. Ответницата Д. И. е била отчетник по смисъла на закона и може да носи пълна имуществена отговорност, съгласно чл.31,ал.1 ЗДВФК. Съгласно чл.301, ал.1 ГПК /отм./ фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Ответницата е оспорила подписа си за искания №№ 3* и от графологическата експертиза е установено, че тя не е подписвала тези искания. Не е установено по делото процесните „ценни образци” да са и зачислени и предадени. Следователно констатациите в акта за начет са оборени и не следва да се ангажира имуществената отговорност на ответницата по реда на чл.2, ал.1 ЗДФК /отм./.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е анализирал всички относими към спора факти и събраните в процеса доказателства, въз основа на които е направил и съответните правни изводи за неоснователност на иска. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на въззивния съд са в противоречие с доказателствата по делото. Това е така, защото данните по делото не сочат категорично ответницата да е получила като „отчетник ценни образци” процесните абонаментни карти и образци, които се изписват въз основа на направено искане. По делото е било установено, че абонаментните карти от МФ се заприходяват със складова разписка и се изписват по искания, в които се посочват номер на искането, брой карти и вид. От графологичната експертиза е било установено категорично, че процесните искания не са подписани от ответницата И. Нещо повече, установена е практика в ищцовото дружество, исканията да се подписват от трето лице /св. Ванкова/. Счетоводната експертиза е установила, че не са налице неотчетени заприходени на И. „ценни образци” и карти за процесния период. За същия няма отчитане на карти от друго МОЛ, в счетоводните регистри на дружеството няма заведена липса на СМЦ – ценни образци, няма данни за правилно извършена инвентаризация съгласно ЗС. На лентите на фискалното устройство са отчетени всички продажби на абонаментни карти и билети за групови пътувания, които за периода са на стойност, съвпадаща с отчетеното от ответницата. За липсващите карти от № до № не може да се установи дали са получени от И. , тъй като няма приемо-предавателни протоколи, исканията не са подписани от нея, няма друга първична документация. При тези данни въззивният съд е направил законосъобразни изводи за неоснователност на иска. Те са съобразени и с разясненията, дадени в ПП№5/1055г. / и №7/80г./ ВС, съгласно които е недопустимо със свидетелски показания /освен при условията на чл.134 ГПК/отм./ да се установява движението и отчитането на стоково материални ценности, поради изискванията за писмена документация за движението и отчитането им, залегнали в инструкциите за счетоводната отчетност и ЗСч. Ето защо и в разглеждания случай предаване на картите и образците на ответницата не може да се установява със свидетелски показания. Изводите в обжалваното решение, че са оборени са констатациите по акта за начет, са законосъобразни.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от въззивно решение от 13.11.2007г. по гр. д. №356/2007 г. на Великотърновския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.