3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
София, 8 януари 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3097 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на Г. Ц. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. К. С., за отмяна на влязло в сила решение № 369/19.12.2017 г. по в.гр.д. № 643/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, недопуснато до касационно обжалване с определение № 372/18.05.2018 г. по гр.д. № 859/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о., с което решение е потвърдено решение № 638/09.10.2017 г. по гр.д. № 4533/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният иск от Г. Цветанчева Г. против А. М. Н. с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като заявява, че е открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото и макар да е знаела за неговото съществуване, не било възможно да го представи по делото поради това, че не било в нейно владение.
Ответникът по молбата А. М. Н., чрез процесуален представител адв. М. Д., оспорва молбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.
Молбата е допусната до разглеждане с определение №312 от 04.10.2018г. по настоящото дело.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
С влязло в сила въззивно решение № 369/19.12.2017 г. по възз.гр.д. № 643/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, е потвърдено решение № 638/09.10.2017 г. по гр.д. № 4533/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният иск от Г. Цветанчева Г. против А. М. Н. с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумите по издадената по ч.гр.д. № 3196/2016 г. по описа на Районен съд – Враца заповед за изпълнение № 2154/20.07.2016 г., а именно: 6 000 лв. – главница, дължима по договор за заем от 23.06.2015 г. и законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2016 г. до изплащане на главницата.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по делото, че е предал на ответника- заемополучател исковата сума от 6 000лв, поради което не е доказан фактическия състав на нормата на чл. 240, ал.1 ЗЗД. Изложени са съображенията на съда, че от граматическото тълкуване на съдържанието на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 на процесния договор не може да се направи категоричен извод, че заетата сумата от 6 000 лв. е предадена от заемодателя-ищец на заемателя-ответник, тъй като в ал. 1 е употребена глаголна форма „заемодателя е длъжен да предаде“, а в ал. 2 и посочено „заетата сума се предава на заемателя“. По делото не е представена и разписка за предаване на сумата, подписана от заемателя. От друга страна, въззивният съд е намерил за доказани със събраните гласни доказателства /допустими съгл.164, ал.1, т.3 ГПК/ доводите на ответника за непредаване на сумата.
С молбата за отмяна е представен документ – запис на заповед от 21.06.2015 г., с издател А. М. Н., поемател Г. Ц. Г., за сумата 6 000лв. Молителят представя документа за установяване на предаването на сумата по процесния договор за заем от 23.06.2015г.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Сега представеното доказателство – запис на заповед, е изготвен в един екземпляр и същият е предаден от издателя във владение на поемателя, както е посочено и в самия документ. Твърденията в молбата за отмяна са, че страната не е било възможно да представи записа на заповед по делото поради това, че не бил в нейно владение по време на висящността на исковото производство и едва „при връщането си в РБ през м.юни тази година предвид промяната в обстоятелствата по движението на делото успяла да се снабди с документа, който да представи“.
Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото и да обоснове неговата относимост към спора. Ако твърденията в допълнителна молба по настоящото дело, че записът на заповед е „възстановен във владението й при престоя й в България в съсобствен имот с ответника /те са първи братовчеди/“, биха могли да се приемат като твърдения, че страната не е разполагала със записа на заповед, следва да се посочи, че когато страната не разполага с документите, от които иска да се ползва в исковия процес, тя има възможност да поиска съда да задължи другата страна по делото /чл.190 ГПК/ или трето неучастващо по делото лице /чл.192 ГПК/ да представят намиращите се у тях документи. За да задължи съдът тези лица, предвид неблагоприятните последици, с които е свързано неизпълнението на задължението за представяне на съответните документи, следва по делото да има данни, че такъв документ е бил съставен и се намира в страната или в третото лице, респ. те да не оспорват това обстоятелство. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че страната-поемател, не е била във възможност да представи записа на заповед при решаването на делото, поради което и молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на Г. Ц. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 369/19.12.2017 г. по в.гр.д. № 643/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: