О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 197
гр.София, 08.05.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1126 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 415 / 20.12.2017 г. по ч. гр. д. № 477/ 2017 г., с което Великотърновски апелативен съд е потвърдил определение № 864/ 24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 395/ 2017 г. на Плевенски окръжен съд за връщане на частната касационна жалба от Роза Д. Д. срещу определение № 691/ 02.06.2017 г. по ч.гр.д. № 395/ 2017 г. на Плевенски окръжен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК).
Определението се обжалва от Роза Д. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати процесуалноправни въпроси, като настоящото производство е образувано по нейна частна касационна жалба вх. № 281/ 16.01.2018 г. и по частна касационна жалба вх. № 214/ 12.01.2018 г., подадена от нейния процесуален представител адв. Г. И..
От ответника [фирма], ответник и по частната касационна жалба, не постъпва писмен отговор.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК (преди изм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г.), когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Великотърновският апелативен съд е постановил обжалваното определение, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната разпоредба и предвиденото в чл. 279 ГПК поставя в подсъдност на съответния апелативен съд определенията, с които въззивен съд е преградил по-нататъшното развитие на производството.
В приложението на тези разпоредби настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба срещу определението, с което Великотърновския апелативен съд е потвърдил връщането на частната касационна жалба на Роза Д. Д. против въззивното определение на Плевенския окръжен съд има недопустим предмет. Съображенията са следните:
Първо, упражнявайки компетентността от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството по глава Х. ГПК съответният апелативен съд проверява валидността, допустимостта и правилността на определението за връщане на касационната жалба, постановено от въззивния (окръжен) съд; в случая – от Плевенски окръжен съд. Следователно частната касационна жалба няма за предмет определение на въззивен съд, а точно такова е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. То е нарушено.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на апелативните съдилища компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди това изменение от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не произтичаше възможност за инстанционен контрол на определението, с което ВКС извършваше проверката за валидността, допустимостта и правилността на съдебен акт за връщане на касационна жалба, подадена чрез въззивен съд. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят я възлага на съответния апелативен съд. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Целта изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според което да се приеме, че контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК могат да се обжалват пред Върховния касационен съд с частна (касационна) жалба.
Трето, случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което съответният апелативен съд потвърждава разпореждане за връщане на касационна жалба, е от значение за основното (за исковото), а не за „друго“ производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба от Роза Д. Д. с вх. № 281/ 16.01.2018 г. и тази от адв. Г. К. И., неин процесуален представител, с вх. № 214/ 12.01.2018 г., срещу определение № 415/ 20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 477/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд от Д. в 1-седмичен срок от връчването на преписа, като връчването се извърши чрез адв. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.