4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр.София, 10.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1533 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на Я. Р., гражданин на държавата И., представляван от адв. К. Я.-Михайловска, срещу решение № 3 от 15.01.2018 г. на Председателя на Висшия адвокатски съвет, с което е постановен отказ по молбата на жалбоподателя да бъде допуснат да представлява, в качеството на чуждестранен адвокат, 38 граждани от И. по н.о.х.д. № 1933/2016 г. на Специализирания наказателен съд. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразността на решението и се иска отмяната му.
Ответната страна по жалбата в писмена защита оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, предвид следното:
С обжалваното решение № 3 от 15.01.2018 г. председателят на Висшия адвокатски съвет е постановил отказ по молбата с вх. № 2876/12.12.2016 г. на Я. Р., гражданин на И., да бъде допуснат на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ вр. с чл. 10, ал. 1 ЗА да представлява заедно с адв. К. Я.-М. 38 граждани от И. в качеството им на пострадали по образуваното н.о.х.д. № 1933/2016 г. на Специализирания наказателен съд. Посочено е, че възможността гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност, съгласно законодателството на страната си, да бъде процесуален представител на гражданин на своята държава пред орган на съдебната власт в Република България, може да се осъществи в случаите, когато това е предвидено в договор между двете страни, или на основата на взаимност. Държавите, спрямо които има взаимност се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на ВАС. В случая, въпросът за възможността адвокати от Република България и от Израел да бъдат процесуални представители пред орган на съдебната власт на другата държава е бил отправен с писмо от председателя на ВАС до Министерството на правосъдието на Република България, което от своя страна е направило официално запитване до Министерството на правосъдието на Израел. С оглед постъпилия отговор от г-жа А. Шакед – министър на правосъдието на Израел за липса на възможност, според израелския закон, български адвокати да представляват граждани на РБ пред израелски съд, министърът на правосъдието на РБ е отказал признаването на взаимност по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗАдв между Република България и Израел. Посочено е, че в Израел чуждестранен адвокат, респ. български гражданин с адвокатска правоспособност, може само да асистира на израелски адвокат в два изчерпателно посочени случая в наказателното производство, но в гражданския процес не се допуска участие на адвокати от друга държава. Предвид становището на министъра на правосъдието, в чиято компетентност е признаването на взаимност спрямо държавата Израел, председателят на ВАС е счел, че не са изпълнени изискванията, визирани в чл. 10, ал. 1 ЗАдв за допускането на Я. Р. като чуждестранен адвокат в качеството на повереник или защитник в съдебното производство пред СпНС по н.о.х.д. № 1933/2016 г., поради което е оставил без уважение молбата му .
При тези данни, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че жалбата срещу решението на председателя на ВАС е неоснователна.
Принципът на взаимност в международното частно право означава предоставяне на чуждестранни частноправни субекти /физически и/или юридически лица/ на определени права при условие, че субекти на предоставящата държава се ползват от същите или сходни права в съответната чужда държава. Според начина на установяване, взаимността се определя като: 1/ договорна – когато между държавите е сключен договор, в който е предвидено да бъде прилагана взаимност в определени частноправни отношения; и 2/ фактическа – това е реципрочност, която съществува в отношенията между две държави, без да е договорно скрепена; респ. когато законът признава, че е достатъчна фактическа констатация на компетентния орган за наличие на взаимност.
В случая, статутът на чуждестранните адвокати е уреден в глава трета от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.10, ал.1 ЗА, гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може представлява пред органите на съдебната власт на Република България гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат, когато такава възможност е предвидена в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет. Цитираната материалноправна норма изисква наличието на взаимност с оглед предоставянето на права на чуждестранни адвокати да са процесуални представители на граждани на своята държава по дела пред български орган на съдебната власт.
В случая, поради липсата на сключен двустранен договор между Република България и Израел, израелският адвокат Я. Р. е отправил искане до председателя на ВАС да бъде допуснат в качеството на пълномощник да представлява част от пострадалите – граждани на Израел, конституирани в производството по н.о.х.д. № 1933/2016 г. на Специализирания наказателен съд. В изпълнение на процедурата по чл. 10, ал. 2 ЗА, в отговор на отправеното от председателя на ВАС запитване във връзка с молбата на жалбоподателя, министърът на правосъдието на РБ е констатирал липса на фактическа взаимност между Република България и Израел, поради невъзможността, според израелското законодателство, български адвокати да вземат участие в подобни производства пред органи на съдебната власт в Израел. При това положение, председателят на ВАС законосъобразно е приел, че по отношение на израелския адвокат Я. Р. не са осъществени предпоставките по чл. 10, ал.1 ЗА и същият не може да бъде допуснат да участва като процесуален представител на пострадалите израелски граждани в наказателното производство пред СпНС. Отсъствието на взаимност, поради липсата на възможност на българските адвокати да бъдат предоставени идентични права за участие в производствата пред израелски съд, констатирана от компетентния орган – министъра на правосъдието, не осъществява условието за реципрочност, предвидено в чл.10, ал.1 ЗА. Поради това, подадената от Я. Р. жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Я. Р., гражданин на И., срещу решение № 3 от 15.01.2018 г. на председателя на Висшия адвокатски съвет, с което е постановен отказ по молбата на жалбоподателя да бъде допуснат да представлява в качеството на чуждестранен адвокат 38 граждани от И. по н.о.х.д. № 1933/2016 г. на Специализирания наказателен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.