РЕШЕНИЕ №198
гр.София, 11.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1222 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на В. К. В. срещу решение от 12.12.2007 г., по гр.д. № 4139/2006 г., на Софийски градски съд, с което се обезсилва решение от 07.06.2006 г., по гр.д. № 2759/2004 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по предявения от В. К. В. срещу Г. Г. С. иск за признаване правото на собственост върху дворно място в землището на с. П., съставляващо урегулиран поземлен имот УПИ *, от кв.6, с площ 560 кв.м., при съседи: улица, парцел ****Х-1414, ІV-1419, VІІ-1416, както и за предаване на владението
му на ищцата, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.
Ответницата по касационната жалба Г. Г. С., чрез процесуалния си представител е подала възражение, с което се иска потвърждаване на изводите на въззивната инстанция, тъй като е налице хипотезата на чл.95, ал.2 от ГПК (отм.).
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
За да прекрати производството по делото като недопустимо, въззивният съд е приел, че наследниците на К. Г. В. , между които и В. К. В., са предявили ревандикационен иск за собственост от 23.11.1999 г., с който са искали от съда да се установи по отношение на Г. С. Г. , че са собственици на дворно място в с. П., съставляващо УПИ VІІІ-1415, от кв.6, с площ 560 кв.м., при съседи: улица, парцел, ІХ-1414, ІV-1419, VІІ-1416, както и да им бъде предадено владението на имота. Прието е, че делото не е приключило с влязло в сила решение, а ответникът по този иск – Г. С. Г. е починал на 08.11.2005 г., на чието място са конституирани неговите наследници по закон – Г. Г. С., Ч. Г. С. и К. Г. С.
С оглед установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че предявеният от В. К. В. срещу Г. Г. С. ревандикационен иск за собственост от 16.12.2003 г. е недопустим, тъй като в съдилищата има висящи две дела, между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по делото, на основание чл.95, ал.2 ГПК.
Касационната жалба на В. К. В., чрез адвокат С, срещу решение от 12.12.2007 г., по гр.д. № 4139/2006 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са съображения за липсата на идентитет в предмета и страните на двете дела, които да обосновават приложението на чл.95 ГПК (отм.).
Жалбата е неоснователна.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Допустимостта на повдигнатия правен спор за собствеността на недвижим имот се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо.
Въззивният съд правилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото и е направил изцяло законосъобразни правни изводи.становено е, че след предявяване на ревандикационен иск от 23.11.1999 г., от наследниците на К. Г. В. , ответникът по това дело е прехвърлил спорното право на Г. Г. С., която след смъртта на Г. С. Г. , починал на 08.11.2005 г., е конституирана като ответник в същото производство. Правният спор не е приключил с влязло в сила решение на съда, но срещу Г. Г. С. е предявен самостоятелно ревандикационен иск на 16.12.2003 г., от В. К. В., която също обосновава правото на собственост, в качеството й на наследник на К. Г. В.
Съгласно чл.95, ал.2 от ГПК (отм.)., когато в съдилищата има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Въззивният съд правилно е преценил, че предмет на двете дела е правото на собственост на дворното място в с. П., а след смъртта на Г. С. Г. , в съдилищата са били висящи две дела между същите страни и за същото искане, което е мотивирало съда да прекрати по-късно заведеното дело.
Доводите на процесуалния представител на касатора, че исковите производства са различни, тъй като по настоящото дело няма молба по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), което е аргумент само за присъединяване на делата, но не за прекратяване на по-късно заведеното, са несъстоятелни. Искането за отмяна на нотариалния акт, който е легитимирал Г. С. Г. за собственик на спорния имот, е последица от предявения ревандикационен иск и не е основание да се приеме различие в споровете по двете дела. Още повече, че в първоначалното дело изрично е направено искане за отмяна на същия нотариален акт по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), с което не се нарушава по никакъв начин интереса на ищцата в същото производство.
Предвид изложеното, въззивното решение е правилно и законосъобразно, с оглед на което следва да се остави в сила, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.12.2007 г., по гр.д. № 4139/2006 г., на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.