10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр. София, 18 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Томов
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Тома Комов,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 248/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. П. П., чрез защитника му адвокат Б. Ж. от Адвокатска колегия – [населено място], срещу решение № 154 от 12 декември 2012 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 161/2012 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част (относно правната квалификация и наказанията) и потвърдена в останалата й част, присъда № 25 от 06 март 2012 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1155/2011 година по описа на този съд.
В касационната жалба са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Изложените в тяхна подкрепа доводи дават основание за извода, че действителните причини за недоволството на подсъдимия от атакувания съдебен акт касаят дейността на предходните съдебни инстанции по събиране, проверка и оценка на доказателствата и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите. Посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила са злепоставили фактическите констатации и са довели до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя по повдигнатото му обвинение, а това сочи на отменителното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК.
Отправеното до ВКС основно искане е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативното – смекчаване на отговорността на жалбоподателя с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Х. П. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат В. К. от Софийската адвокатска колегия, който поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Представя подробни писмени бележки със съображения в тази насока.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
Въззивният съд е изменил в наказателно-осъдителната й част присъдата на първоинстанционния съд, с която жалбоподателят-подсъдим Х. П. П. е признат за виновен в това, че за периода от 04. 01. 2011 година до 17. 02. 2011 година, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимия П. С. Д., без надлежно разрешително, е произвел високорисково наркотично вещество – марихуана, на обща стойност 22540.08 лева и е държал с цел разпространение това вещество, което е в големи размери и поради това и на основание чл. 354а, ал. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, предл. 1 и 4 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в размер на 12000 лева.
Оправдан е по повдигнатото му обвинение да е извършвал деянието в периода 06. 05. 2010 година – 03. 01. 2011 година.
С присъдата е ангажирана наказателната отговорност и на П. Д. за извършеното в съучастие с П. престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 15000 лева.
Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимите.
В производство, инициирано по жалби на подсъдимите Д. и П., е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимите са оправдани по повдигнатото им обвинение във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и наложените им наказания са намалени съответно на пет години и шест месеца лишаване от свобода – за подсъдимия Д. и на три години и осем месеца лишаване от свобода – за подсъдимия П..
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
По отношение на подсъдимия Д. присъдата е влязла в законна сила поради липса на касационно обжалване от негова страна.
ВКС намира жалбата на подсъдимия П. за неоснователна и съображенията за това са следните:
Основният спорен по делото въпрос е този за съпричастността на подсъдимия П. в инкриминираната съвместна престъпна дейност с П. Д. по произвеждане и държане с цел разпространение на наркотичното вещество – марихуана, каквато съпричастност подсъдимият П. отрича.
Съответен на това е и акцентът в жалбата, поставен върху изразеното там несъгласие с извършения от предходните съдебни инстанции доказателствен анализ и формираните в резултат изводи по фактите за негово съучастие в осъществяване на инкриминираното деяние. Алтернативно е заявена и явна несправедливост на наложеното му наказание.
Направените в жалбата и писмените бележки на защитата възражения могат да бъдат обобщени така:
– въззивният съд не е отговорил на всички доводи във въззивната жалба на подсъдимия П.;
– в решението липсват съображения относно показанията на свид. Ж.;
– изводите за съпричастност на подсъдимия се основават преимуществено на показанията на Д. и А., което е недопустимо съгл. разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК;
– съдът е игнорирал част от доказателствените източници, като показанията на свидетелите Й. и П., дактилоскопните следи и пр.
– не е изложил съображения за отказа си да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.
1. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че идентични възражения относно процесуалната годност и достоверността на доказателствените източници, най-вече гласните, са били предмет и на въззивната проверка. Въззивният съд е аргументирал основанията си да ги отхвърли, а обстоятелството, че те не удовлетворяват защитната теза, очевидно е дало повод за подсъдимия да упражни и правото си на касационно обжалване. Известно е обаче, че ако фактическите констатации на предходните съдебни инстанции са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа, очакването делото да се пререши по същество, се явява неоправдано. А настоящият случай е именно такъв.
Известно е също така, че материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позове само на него, касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна, което определено не е така в настоящето производство. Заявените в жалбата нарушения на материалния закон всъщност се свеждат отново до оценката на съдържанието на доказателствените източници и собствения на защитата техен прочит, от който се извежда твърдението за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия П..
2. ВКС намира възражението срещу съдържанието на въззивното решение за неоснователно, защото не намира опора в данните по делото. Решението съдържа отговори на направените във въззивната жалба възражения и доводи в тяхна подкрепа (л. 4-7 от същото). Макар и лаконични, те позволяват проверка на тяхната правилност и законосъобразност и начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Вярно е, че решението не съдържа обстоен анализ на всички доказателствени източници, но това не е и необходимо, когато фактическите изводи на първоинстанционния съд са формирани на надлежна доказателствена основа и въззивният съд не прави различни изводи на базата на доказателствата по делото. След направената от въззивния съд констатация за надлежна оценка на доказателствата и липсата на процесуални нарушения в доказателствената дейност на Окръжния съд (л. 2 от решението), съдът не е бил длъжен да излага в решението си всичко онова, което е задължително за мотивите на присъдата. В случая, мотивите съдържат подробен и задълбочен анализ на съдържанието на показанията на свид. Ж. (л. 112-113 от съдебното дело), както и на показанията на свид. П. (пак там, л. 112). Настоящата инстанция също споделя констатациите по повод съдържанието на тези гласни доказателствени източници – че заявеното от двамата свидетели (за регулярни посещения на подсъдимия П. в дома на Ж. и за поръчани и закупени от подсъдимия градински пособия за нуждите на свид. П.), по никакъв начин не повлиява изводите за осъществените от подсъдимия П. действия по произвеждането и държането на марихуаната заедно с подсъдимия Д. и не ги опровергава. В тази смисъл, твърдението в жалбата и писмените бележки на защитата, че съдът неоснователно е отказал да кредитира за достоверност показанията на двамата свидетели, не е коректно.
3. Касационната инстанция не споделя възраженията срещу направената от предходните съдебни инстанции оценка на показанията на свидетелите Д. и А. (служители в ТДБОП – [населено място]). Оценката на тяхната процесуална годност е правилна и законосъобразна, а оценката за тяхната достоверност се основава на анализ на действителното им съдържание и на правилата на формалната логика. Д. и А. свидетелстват за действия, извършени от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, работещ по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса и не е съществувала процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели от съда. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в показанията факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и могат да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК. Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Такава именно преценка е извършена от първоинстанционния съд (л. 111-112 от делото) и възприета от въззивния съд (л. 5-6 от решението). Обсъдено е качеството на депозираните от тях показания на досъдебното производство, като правилно е отказано кредитирането на приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свид. Д. (л. 71 от първоинстанционното съдебно дело, л. 11 от мотивите на присъдата).
Заявеното в писмените бележки на защитата, че съдът е основал изводите си за участието на подсъдимия П. в инкриминираното деяние единствено на показанията на тези двама свидетели, съдържащи при това преразказ на липсващи веществени доказателствени средства (ВДС), получени при използване на специални разузнавателни средства (СРС), не кореспондира с данните по делото. Действително, по делото не са предоставени ВДС, получени в резултат на използване единствено на оперативния способ „проследяване”. Причините за това са изложени в изпратения отговор с дата 01. 04. 2011 година (плик № 3 от приложените материали от СРС) и те са свързани с техническа невъзможност за възпроизвеждане на част от материалите по проследяването (извършено в тъмната част на денонощието) и с възможността за разкриване на самоличността на служителите под прикритие. В тази връзка, защитата на подсъдимия П. твърди, че в нарушение на процесуалните правила (чл. 177, ал. 1 от НПК), в основата на осъждането на подсъдимия са поставени факти, изведени на базата на негодни доказателствени източници, чието съдържание е възпроизведено чрез свидетелски показания и при липсата на други доказателства, които да ги подкрепят, което е недопустимо. Тези твърдения обаче не държат сметка за същността на проведеното „проследяване” като оперативен способ за установяване, разкриване и документиране движението на контролираните лица съгл. чл. 7 от ЗСРС. В случая, „проследяването” не е доказателствено средство по смисъла на НПК, а оперативна предпроцесуална дейност, осъществена преди започване на наказателното производство и целяща единствено установяване движението на контролираното лице – в случая подсъдимия Д.. Тя е проведена по установени правила и от компетентните за това органи и е довела до целения и посочен в закона резултат. Липсата на представени материални носители за този резултат беше обяснена по-горе. Некоректно е твърдението, че показанията на свидетелите Д. и А. възпроизвеждат съдържанието на тези липсващи материални носители. Показанията им съдържат данни за извършена от технически екип предварителна дейност по установяване на проведените разговори, движението и поведението на подсъдимите, като част от тях са възпроизведени в други ВДС (плик № 1, съдържащ снетите телефонни разговори между двамата подсъдими, получени чрез оперативния способ „подслушване”, надлежно разрешен от 11. 01. 2011 година). В подкрепа на съобщеното от свидетелите Д. и А. са и показанията на „служителите под прикритие” с идентификационни номера 0126 и 0226 (показания в плик № 3 от ВДС, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, протокол от с. з. на л. 34 от съдебното дело).
Що се касае до достоверността на показанията на двамата свидетели (оценка, различна и последваща от тази за процесуалната им годност), предходните съдебни инстанции са изложили подробни съображения за кредитирането им, които няма причини да не бъдат споделени и затова не се налага да бъдат повтаряни.
4. Касационната инстанция преценява като некоректно позоваването от защитата на подсъдимия на липса на негови дактилоскопни следи в апартамента, в който е отглеждана и държана марихуаната. Единствената причина за липсата на такива следи е невъзможността да бъдат идентифицирани снетите отпечатъци (експертна справка № 57 на л. 24 от ДП), което обаче не позволява еднозначно изводи за липсата на посещения на подсъдимия П. в този апартамент и негова непричастност към осъществяваната там дейност.
5. Не на последно място в редицата от доказателства, следва да се отбележи и намереното в дома и несъмнено изготвено от подсъдимия П. листче с описани необходими средства и материали за отглеждане на марихуаната – голям брой саксии, лампи, значително количество пръст и пр. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свид. П., за чиято оценка бяха изложени съображения по-горе.
В заключение, ВКС намира, че няма причини направената от съдилищата оценка за годността и достоверността на доказателствените източници, вкл. и гласните такива, за съдържанието на веществените доказателствени средства, като кореспондиращо с останалата доказателствена съвкупност, в т. ч. с обективните находки по делото, закрепени, възпроизведени и изследвани в протоколите за оглед, за претърсване и изземване, в разпечатките от телефонни разговори, в заключенията на физикохимически, графологична експертизи и пр., да не бъде споделена, доколкото тя не разкрива превратност или игнориране в дейността на съда. Защитната теза на жалбоподателя П. е изградена изначално върху отричане на участието му в инкриминираното деяние и при условие, че е останала доказателствено незащитима, с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 НПК. Разборът, анализът и оценката на доказателствените източници, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда.
Така че, вътрешното убеждение на съда от първа и втора инстанция е резултат на надлежна процесуална дейност, която гарантира неговата формална и логическа правилност.
При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно.
В конкретния случай, в рамките на безспорно установените по делото факти, целта за разпространение на държаното инкриминирано наркотично вещество несъмнено се извежда от обективните данни по делото за неговото количество, вид, начина на организирането на отглеждането му. Дадена е правилна правна оценка на наличието и формите на съучастническа дейност между подсъдимия П. и Пл. Д.. Известни са характеристиките на съучастието като задружна дейност, възможна само при умишлените престъпления и при участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, при задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. Всички те са налице в конкретния случай.
Неоснователно е възражението на защитата за наличие на противоречие в решението на въззивния съд относно приложението на чл. 26 от НК. Съответно на изложените за това съображения на л. 3 от решението, в диспозитива на същото съдът е оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При изложените съображения, ВКС не съзира наличие на заявените нарушения на материалния и процесуалния закони от предходните съдебни инстанции, предпоставящи отмяната на атакувания съдебен акт.
Алтернативно, в жалбата на подсъдимия П. се възразява тежестта на ангажираната му отговорност. Твърди се, че установените по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства са подценени, а именно: младата му възраст, семейното му положение, ангажиментите при отглеждане на малолетното му дете, трудовата му заетост. Идентични възражения са били предмет и на въззивната проверка и съображения по тях са изложени на л. 7-8 от съдебното решение. Въззивният съд е преценил като основателни доводите на защитата във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. и е намалил размера му на три години и осем месеца лишаване от свобода, определяйки го малко над предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода.
ВКС не намира основания за допълнително смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия. При индивидуализацията на наказанията въззивният съд е съобразил всички установени по делото смекчаващи отговорността му обстоятелства и ги е оценил в светлината на постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
Отчетени са липсата на конкретни отрицателни характеристични данни за подсъдимия, извън наличието на предходни осъждания, за които е постановена съдебна реабилитация, липсата на завишена степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други престъпления от този вид, естеството на инкриминираната дрога, нейното количество, конкретното му участие в общата престъпна дейност, данните за невисоката му лична обществена опасност, Несъмнено е и обстоятелството, че се касае за организирана дейност, при осъществена предварителна подготовка и проявена престъпна упоритост при осъществяването му.
Така че, всички обстоятелства от значение за правилното определяне на наказанието, вкл. и визираните в жалбата на подсъдимия, са надлежно оценени и в пълнота съобразени от съда. Така индивидуализирано, наказанието не разкрива очевидното несъответствие по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Претендираната в жалбата по-голяма снизходителност при намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане, не намира опора в данните по делото, не би удовлетворила правилата на чл. 54 НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36 НК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от 12 декември 2012 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 161/2012 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част (относно правната квалификация и наказанията) и потвърдена в останалата й част присъда № 25 от 06 март 2012 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 1155/2011 година по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.