1
1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
гр.София, 02.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1480/ 2019 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 471/ 29.05.2019 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 684/ 2018 г., с което по предявените от И. А. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № НК-5/ 05.06.2018 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „манипулант” и ответникът е осъден да му заплати 7 736,82 лв обезщетение за оставане без работа за период 05.06. – 05.12.2018 г. и разноските по делото.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Необходимо ли е работодателят да открие специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание за него и да уведоми работника за това преди да пристъпи към искане на обяснения по чл.193 КТ?”. В константната практика на Върховния касационен съд, посочена в определението за допускане на касационното обжалване, този въпрос е получил отрицателен отговор. Съгласно чл.193 ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, но разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника, нито за посочване в поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. КТ не урежда производството по налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да уведоми работника за „висящото дисциплинарно производство“, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Необходимо и достатъчно за изпълнението на чл.193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения.
Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1. ГПК, защото въззивният съд е извел незаконност на уволнението от обстоятелството, че обясненията на дисциплинарно наказания работник не са изискани в рамките на открито дисциплинарно производство. За работодателя обаче не съществува задължение за формално откриване на такова производство, нито пък да уведоми работника за започването му. Достатъчно е той да е изискал от него обяснения за фактите и обстоятелствата, които счита за нарушение на трудовата дисциплина. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, като спорът бъде разгледан по същество от настоящата инстанция.
Установено е по делото, че ищецът е заемал въз основа на трудов договор от 01.10.2013 г. длъжността „манипулант” в ответното дружество. При проведена на 04.06.2018 г. специализирана полицейска операция от служители на РПУ – Козлодуй била извършена полицейска проверка в частен дом, обитаван от ответника И. Р.. При проверката били открити и иззети 1 брой полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество с твърда форма и тегло около 11 гр., 1 брой полиетиленов плик обвит с хартиено тиксо и съдържащ бяло прахообразно вещество с твърда форма с тегло около 8 гр., 1 брой картонена кутия, съдържаща 16 броя розови на цвят таблетки с триъгълна форма с тегло около 3 [населено място] субстанции били подложени на полеви наркотест, при което реагирали на канабис и хероин. Представляващият „АЕЦ Козлодуй” ЕАД бил уведомен за случая, след което той издал две заповеди. С първата от тях от ищеца се изисквали обяснения открили ли са полицаи в дома му субстанции, които реагират при наркотест на канабис и хероин. С втората било направено изявление за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на И. Р., затова че на 04.06.2018 г. при извършена полицейска проверка в частен дом, обитаван от ответника И. Р., били открити вещества, които при проведен полеви наркотест реагирали на канабис и хероин. Работодателят посочил в уволнителната заповед, че работникът е уронил доброто му име чрез извършване на противоправна дейност – притежание на наркотични вещества, наред с което нарушил Правилник за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на АЕЦ Козлодуй (в заповедта не са посочени конкретни разпоредби от Правилника или Кодекса). Така изготвените от работодателя заповеди били предадени на служителя Д. Д., който в присъствието на две други лица връчил на И. Р. заповедта, с която работодателят му искал обяснения. Работникът отказал да даде обяснения, след което му била връчена заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Така извършеното уволнение е незаконно, но не поради нарушения на уредената в КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Изискванията на чл.193 ал.1 КТ са спазени, тъй като преди налагане на наказанието от работника са изискани писмени обяснения за фактите и обстоятелствата, които работодателят е счел за нарушение на трудовата дисциплина. Няма значение обстоятелството, че преди събирането на тези обяснения е била предварително подготвена заповедта за дисциплинарно уволнение на И. Р.. Това би било релевантно, ако работникът беше се възползвал от правото си да даде обяснения и въпреки това служителят Д. Д. му бе връчил уволнителната заповед. В този случай субектът на дисциплинарна власт би упражнил превратно правото си на уволнение, тъй като уволнителното волеизявление щеше да произведе ефект преди до него да са достигнали обясненията на работника. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като работникът е направил изрично изявление, че отказва да се възползва от правото си да даде обяснения. Съгласно установената практика (срв. решение № 307/ 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1342/ 2010 г., IV г.о.), изготвянето на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника/служителя или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.193 КТ не води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след отказ на работника да даде обяснения.
Уволнението е незаконно, защото наказанието е наложено за действия, които не са доказани и които и в случай на доказването им не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина. Очевидно не съставлява такова нарушение намирането на някакви вещества от полицейски органи в жилище, обитавано от работника. Действия на трети за трудовото правоотношение лица не могат да бъдат окачествени като нарушения на страна по това правоотношение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е непрецизно формулирана (без това само по себе си да води до незаконността й), но е ясно, че работодателят счита за нарушение на трудовата дисциплина държането от работника на канабис и хероин. Това обстоятелство не е доказано. Извършените полеви наркотестове не са годно доказателство, че иззетите от полицейските органи вещества са наркотични. Изземването им от частен дом, обитаван от И. Р., само по себе си не е доказателство, че той е държал такива вещества. Тези факти могат да бъдат доказани с влязла в сила присъда, ако извършеното е престъпление, или с други допустими по ГПК доказателства, каквито ответникът не е ангажирал. Няма също така наведени доводи за допуснати от инстанциите по същество процесуални нарушения при докладването на делото и организирането и провеждането на процеса на доказване, поради което в тази насока касационната инстанция не може да се произнася (чл.290 ал.2 ГПК).
Но и в случаи, че твърдените обстоятелства бяха доказани, те не могат да бъдат окачествени като нарушения на трудовата дисциплина. Такова нарушение може да е виновното неизпълнение на трудови задължения (чл.186 КТ), а работникът няма задължение, произтичащо от сключения между него и работодателя трудов договор да не държи у дома си наркотични вещества. С трудов договор страните поемат права и задължения, свързани с престиране на работна сила срещу заплащане, както и допълнителни условия във връзка с основните права и задължения, но не и задължения, несвързани с трудовия процес. Затова нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа под влияние на наркотични вещества или приемът на такива в работно време, но не може да е нарушение на трудовата дисциплина приемът на наркотични вещества в извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това, за което се е задължил с договора. Неоснователно работодателят е счел, че държането на наркотични вещества от работника в дома му може да доведе до уронване на доброто му име. „Уронването на доброто име“ на предприятието по смисъла на чл.187 ал.1 т.8 КТ е деяние (действие или бездействие), съставляващо неизпълнение на трудово задължение и което е узнато от трети лица (решение № 129/ 25.07.2019 г. по гр.д.№ 4280/ 2018 г., ІІІ г.о.). Ако не се касае до неизпълнение на трудово задължение, то деянието не може да доведе до уронване на доброто име на работодателя по смисъла на горепосочената разпоредба. Неоснователно също работодателят е приел, че с поведението си работникът е нарушил Правилник за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на АЕЦ Козлодуй. Нито в заповедта, нито в хода на съдебното производство са посочени конкретни разпоредби от Правилника или Кодекса, които работникът да не е изпълнил.
По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е основателен и следва да бъде уважен. Съответно следва да бъдат уважени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като му бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Врачански окръжен съд № 24 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 684/ 2018 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на И. А. Р., извършено със заповед № НК-5/ 05.06.2018 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” АД, [населено място] и ВЪЗСТАНОВЯВА И. А. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „манипулант”.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД ЕИК[ЕИК], [населено място], площадка АЕЦ, да заплати на И. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], на основание чл.225 ал.1 КТ обезщетение за оставане без работа за период 05.06.2018 г. – 05.12.2018 г. в размер 7 736,82 лв (седем хиляди седемстотин тридесет и шест лева, осемдесет и две стотинки) със законната лихва върху тази сума от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 100 лв (три хиляди и сто лева) разноски за производството в трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: