ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№198
гр. София, 02.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1504 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Т. Д. срещу решение № 388 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 811/08 г. на Окръжен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация А. С. П. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е прогласил нищожността на решение № 772 от 02.07.2008 г. по гр. д. № 272/07 г. на Районен съд гр. П. в частта относно предявен от А. П. срещу Д. Д. инцидентен установителен иск по чл. 97 ал. 1 ГПК вр. с. чл. 19 СК. Отменил е първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 28 ал. 3 СК и е върнал делото на същия съд за постановяване на ново решение.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Настоящият състав приема че в изложението е формулиран процесуалноправен въпрос за допустимостта на инцидентен установителен иск за собственост при висящо дело за делба. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика.
В решението си въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. По време на брака придобили 8 недвижими имоти, за три от които ищецът твърди че били придобити от него по време на фактическата раздяла настъпила през м. 08.2002 г. Затова стойността им трябвало да се отчете като по-голям дял който съгласно чл. 28 ал. 3 СК бил 9/10 от съсобственост в СИО. В хода на производството ищецът предявил и инцидентен установителен иск по чл. 19 СК, като иска от съда с отделен диспозитив да се произнесе че три имота не са съпружеска имуществена общност, а са негова лична собственост, тъй като са придобити след фактическата раздяла между страните. Въззивният съд е приел, че в частта касаеща инцидентния установителен иск първоинстанционното решение е нищожно, тъй като съществува противоречие между мотиви и диспозитив и не може да се изведе действителната воля на съда по отношение на трите имота – дали са придобити по време на брака или е оборена презумпцията по чл. 19 СК. В останалата част приел решението за незаконосъобразно, тъй като искът по чл. 28 ал. 3 СК е обусловен от инцидентния установителен иск. Приел е за неоснователно твърдението на ответницата че инцидентния установителен иск е недопустим, тъй като въпросът следва да се реши във висящото делбено производство. Според съда, няма пречки въпросът дали част от вещите са СИО да се реши в отделно производство. Обобщено, в цитираните решения № 352 от 13.02.1980 г. по гр. д. № 2427/79 г. на ВС І ГО, № 110 от 17.01.1983 г. по гр. д. № 3593/82 г. на ВС I ГО, № 2* от 20.11.1972 г. по гр. д. № 1292/72 г. на ВС І ГО, № 3* от 13.10.1982 г. по гр. д. № 2104/82 г. на ВС І ГО, № 921 от 27.01.1997 г. по гр. д. № 669/96 г., на ВКС 5-членен с-в и № 15 от 28.01.1997 г. по гр. д. № 3655/1996 г. на ВКС ІV ГО е прието, че в делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален и с допускането на делбата се счита, че е съсобствен на страните. Бившият съпруг може с възражение в делбеното производство да установи че вещта, предмет на иска, придобита по време на брака не е била имуществена общност, а негова индивидуална собственост и да иска изключването й от делбата.
С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос за допустимостта на инцидентния установителен иск е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 от 13.07.2009 г. по гр. д. № 811/08 г. на Окръжен съд гр. П..
УКАЗВА на Д. Т. Д. в едноседмичен срок да внесе 66 лв. д. т. по сметка на ВКС, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: