1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. София, 01.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4108 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4013/18.08.2017 г. на К. Д. Д., чрез адв. И. М., против въззивно решение № 134/05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено в обжалваната му част решение № 165/15.07.2016 г. по гр. д. № 5/2016 г. на Габровския окръжен съд. С атакувания съдебен акт са отхвърлени исковете на жалбоподателя против „Картранс“ ЕООД – [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 2397,44 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от станал на 07.03.2015 г. в хотелски комплекс „Чифлика” – [населено място] травматичен инцидент, при който Д. е получил телесна увреда – счупване на бедрената кост на десния долен крайник и изкълчване на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка.
Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на основни съдопроизводствени правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата „Картранс“ ЕООД – [населено място], представлявано от управителя К. А. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 322/ 08.05.2018 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта по предявения иск за неимуществени вреди, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК ( ред. до изм. с ДВ, бр.86/27.10.2017 г.) , по процесуалноправните въпроси – допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени в процеса с писмения отговор на ответника в предвидените процесуални срокове и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото; допустимо ли е да се събират доказателства, които са допуснати от първата инстанция, но които страната не е представила поради процесуална небрежност.
По поставените процесуалноправни въпроси, касаещи приложението на нормите на чл. 133, чл. 266, ал. 1 ГПК и концентрационното начало в гражданския процес, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Съгласно приетото по т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответника да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Нови възражения ответникът може да заяви в последващ етап от процеса само при условията на чл. 147 ГПК. При това разрешение, на въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, следва да се даде отговор, че ответникът е длъжен, съгласно чл.131 ГПК в писмения си отговор наред с другото и да изчерпи възраженията си срещу предявения иск, като посочи фактите и обстоятелствата, на които те се основават, да поиска събирането на доказателствата за всички правно релевантни обстоятелства, които са му известни и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е извършил указаните в чл.133 ГПК процесуални действия, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. При тълкуването на понятието „особени непредвидени обстоятелства” (употребено и в други процесуални разпоредби – напр. чл.64 ал.1 ГПК) съдебната практика приема, че това са обстоятелства, които са възникнали неочаквано, внезапно и обективно са препятствали страната да извърши в определен срок дължимите процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса.
При изложени във въззивната жалба доводи за наличието на обстоятелства, препятствали страната да организира защитата си, въззивният съд е длъжен да даде възможност да се установи дали действително са съществували такива обективни пречки. Това разрешение следва от действащото в ГПК концентрационно начало и уредените поетапни процесуални преклузии при разглеждане на делото още в първата инстанция, които изключват възможността страната да поправи собствената си небрежност при водене на процеса във фазата на въззивното обжалване. Поради това, не е допустимо и съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на доказателства, които страната е могла своевременно да заяви и представи в първата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че К. Д. е бил гост на хотелски комплекс „Чифлика” – [населено място], собственост и стопанисван от ответното дружество „Картранс“ ЕООД. Ищецът, заедно със съпругата си и компания от приятели, пристигнали и се настанили в хотела на 06.03.2015 г. Същата вечер, след празненството в ресторанта, Д. претърпял инцидент – подхлъзнал се и паднал на непочистените от снега външни стълби на хотела, при което получил телесна увреда – счупване на дясната бедрена кост на крака и изкълчване на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявеният иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е посочил, че основният спорен въпрос по делото касае установяване на причината за настъпване на инцидента. В тази връзка, за да обоснове извода си за липса на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество (при твърдения за изграждане на стълбището в несъответствие с техническите изисквания, необезопасяването му с парапет и непочистването му от снега) и за настъпване на инцидента изцяло по вина на ищеца (вследствие на употребен алкохол), въззивният съд е допуснал и събрал поисканите с въззивната жалба на дружеството-ответник доказателства. Посочил е, че отговорът на исковата молба е подаден след срока по чл.131 ГПК, че не е искано възстановяване на срока за процесуалното действие, но е счел, че пропускането на срока, неучастието на представител на ответната страна в проведените пред първата инстанция съдебни заседания и несъбирането на поисканите с просрочения отговор и допуснати от ОС доказателства, се дължат на непредвидени обстоятелства – заболяване и лечение на управителя на дружеството. Прието е, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е уважил молбата на ответника за отлагане на съдебното заседание от 05.07.2015 г., при наличие на представен болничен лист, удостоверяващ препятствие и невъзможност за лицето, представляващо дружеството, да се яви в съдебното заседание. Изложени са мотиви, че страната не е могла да организира защитата си по обективни причини, поради което събирането им във въззивното производство е допустимо. Уважени са исканията във въззивната жалба за разпит на свидетели и изслушване на експертизи. Възраженията на ищеца, че исканията и доказателствата, сочени от въззивника – ответник са преклудирани, са счетени за неоснователни. Във въззивното производство ответното дружество за първи път е посочило факти и обстоятелства, конкретизиращи общо заявеното в просрочения отговор възражение, че увреждането на ищеца е настъпило изцяло в резултат на собственото му поведение – подхлъзването и падането на външното стълбище на хотела станало след употребата на голямо количество алкохол, направило движенията на лицето неконтролируеми и при отиването му към басейна на хотела, въпреки наличието на забрана за ползването му след 22 ч. през нощта. Обсъждайки нововъведените възражения и събраните за тях доказателства, въззивният съд е приел, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни, за настъпилия вредоносен резултат не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като не се установява неправомерно поведение на служители на ответното дружество – стълбището било почистено от снега и обезопасено с парапети. Причина за инцидента било единствено състоянието на ищеца – употребата на значително количество алкохол, което направило движенията му некоординирани и нарушаването на забраната за ползване след 22 ч. на външния басейн, към който, според съда, Д. отивал и паднал. Тези изводи са изградени само на доказателствата, ангажирани от ответното дружество във въззивното производство, като доказателствата, посочени от ищеца по същество са игнорирани и необсъждани.
При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато обжалването, въззивното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК.
Правилно, с оглед изложените във въззивната жалба оплаквания и твърдения на ответната страна – въззивник, че са били налице внезапно възникнали обективни пречки да организира защитата си пред първоинстанционния съд, въззивната инстанция е дала възможност да се установи наличие на такива обстоятелства. Неправилно обаче е приела, че сочените от страната обстоятелства и представените за тях доказателства, установяват извинителна причина за ответното дружество да не подаде в срока по чл.131 ГПК отговора на исковата молба, да не конкретизира фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си ( вкл. и това за съпричиняване) и да не представи допуснатите му от първата инстанция гласни доказателства.
В случая, твърденията за внезапно препятствие, свързано със заболяване и лечение на управителя на дружеството, попречило му да подаде своевременно отговор на исковата молба и да осигури доказателствата, допуснати от ОС, не се установяват. Видно от приложеното по делото на ОС – Габрово съобщение, препис от исковата молба на ищеца, заедно с доказателствата и с указанията на съда по чл.131- чл.133 ГПК (съдържащи се в съобщението), са връчени лично на представителя на дружеството на 15.02.2016 г. Писменият отговор е подаден след изтичането на 1-месечният срок – на 17.03.2016 г. Възстановяване на срока по чл.64, ал.1 ГПК страната не е искала, не е изтъкнала причини за закъснението си, нито се е позовала на особени непредвидени обстоятелства за пропускането му, въпреки, че е била редовно уведомена за делото и неговото движение. Към отговора не са приложени писмени доказателства. Направени са искания за разпит на четирима свидетели при довеждане и са формулирани два въпроса към поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза. В отговора общо е посочено, че искът е допустим, но неоснователен, защото падането на ищеца се дължи на „употребата на алкохол”; както и че „хотелът е изграден при спазване на всички строителни и технически норми”. Едва пред въззивния съд са въведени твърдения, че пропускането на срока за представяне на отговор се дължи на заболяване на управителя К. А. – скъсан медиален менискус на коляното, за което е опериран на 11.03.2016 г. в УМБАЛ „Софиямед” и изписан на 14.03.2016 г., след което бил в болнични до 13.04.2016 г. (такъв болничен лист не е представен по делото). Соченото оперативно лечение не е внезапно възникнала пречка за представляващият дружеството, тъй като видно от представената епикриза се касае за планова операция във връзка с оплаквания на пациента, датиращи от по-рано и проведено консервативно лечение без ефект. При това положение, при проявена добросъвестност и грижа за добро водене на процеса, управителят на дружеството – ответник би могъл за достатъчното време от 15.02.2016 г. до 11.03.2016 г. да упълномощи лице, което да изготви в срок писмения отговор, което не е направил. Въпреки това, пропускането на срока за отговор по същество не се е отразило на възможността страната да организира защитата си, защото с определението си по чл.140 ГПК от 25.03.2016 г. съдът е допуснал всички поискани с отговора доказателства – дал е възможност да се доведат свидетелите, включил е в задачата на съдебно-медицинската експертиза въпросите, формулирани от ответника, проинесъл се е по исканията на ищеца и е насрочил делото за разглеждане на 17.05.2016 г. Препис от определението на съда, съдържащо проекто-доклада, със съобщението за насрочване на делото са получени лично от управителя на „Картранс” ЕООД – К. А. – на 15.04.2016 г. (л.35 от първоинстанционното производство). На 16.05.2016 г. по факс е подадена молба от К.А. с приложен болничен лист, че поради внезапно заболяване ( „ентеровирусна инфекция”) моли делото да се отложи. В с.з. от 17.05.2016 г., съдът е уважил молбата, като е отложил разглеждането на делото за 05.07.2016 г., за която дата съгласно чл. 142, ал. 3 ГПК страните се считат уведомени. Поради това, оплакванията на ответното дружество, касаещи връчването на съобщения в периода до 05.07.2016 г. са ирелевантни и в нарушение на процесуалния закон са обсъждани и взети предвид от въззивния съд. На 05.07.2016 г. е подадена отново по факс нова молба от управителя на дружеството с искане за отлагане на съдебното заседание „поради внезапно заболяване” и с нечетливо незаверено копие на болничен лист, издаден за дните – 04.07. – 08.07.2016 г. и несъдържащ отбелязване, че лицето не може да се яви в съда. Поредната молба за отлагане на заседанието (в което делото е и приключено), в съответствие с процесуалните правила по чл.142, ал.2 ГПК и чл.18, ал.2 от действащата към този момент Наредба за медицинската експертиза, правилно не е уважена от първоинстанционния съд. В нарушение на цитираните процесуални норми обаче, въззивната инстанция е приела, че както вторият болничен лист, така и приложените едва с въззивната жалба документи за медицински прегледи, извършени на 07.06.2016 г. ( един месец преди с.з.) и на 11.07.2016 г. (след датата на с.з.), установяват внезапни пречки, които страната не е могла да преодолее и правят допустимо събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства. Какво е било здравословното състояние на управителя на дружеството към 11.07.2016 г. – очевидно е без значение, тъй като обстоятелството, което се сочи, дори и да е внезапно възникнало , е след датата на провеждане на с.з. от 05.07.2016 г. Извършеният на 07.06.2016 г. медицински преглед също не е извинителна причина, а напротив – установява, че лицето е било наясно със здравословното си състояние и при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса, би следвало да упълномощи адвокат, който да осъществи защитата на дружеството.
Предвид изложеното, като е допуснал събирането на доказателства, които страната е могла да представи пред първата инстанция и като се е произнесъл по преклудирани възражения на ответното дружество (основани на факти и обстоятелства, които страната е знаела и е могла да установи), незаявени с отговора по чл.131 ГПК и най-късно в срока по чл.147 ГПК, въззивният съд е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила (чл.281, т.3, пр.2-ро ГПК). Процесуалноправните разрешения на въззивната инстанция са довели като резултат до постановяването на необоснован и в противоречие с материалния закон съдебен акт. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл. 293, ал. 3 ГПК).
От фактическа страна е установено и страните не спорят, че ищецът К. Д., заедно със съпругата си и компания приятели, се настанили на 06.03.2015 г. в хотелски комплекс „Чифлика” – [населено място], който се управлява и стопанисва от собственика му – ответното дружество „Картранс“ ЕООД. Вечерта на 06.03.2015 г. срещу 07.03.2015 г., след празненството в ресторанта, прибирайки се заедно със св.А.Г. и детето му към хотелската си стая, Д. претърпял инцидент – подхлъзнал се на непочистените от завалелия сняг и необезопасени външни стълби на хотела и паднал на стълбищна площадка, при което получил счупване на дясната бедрена кост на крака и изкълчване на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка. С линейка е откаран първо в спешния център в [населено място], а след това до УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – [населено място], където е приет и опериран. Стационарното лечение е продължило от 07.03.2015 г. до 31.03.2015 г., а след това за времето до 28.08.2015 г. Д. е бил в домашен амбулаторен отпуск по болест. От разпита на свидетелите А.Г. и Д.Д. (съпруга на ищеца) се установява, че пострадалият е претърпял изключително силни болки по време на падането и лечението в болницата, а в продължителен период след това е бил на легло и е изпитвал значителни затруднения в ежедневното си обслужване. И двамата свидетели сочат, че в нощта на инцидента времето е било студено, валял е сняг, който е натрупвал ( това обстоятелство не се оспорва от ответника), стълбите били хлъзгави, непочистени, а на мястото, където Д. се подхлъзнал и паднал, не е имало парапети.
От приетата и неоспорена в първоинстанционното производство съдебно – медицинска експертиза се установява, че фрактурата на дясното бедро е настъпила като пряка и непосредствена последица от падането. Счупването е довело до скъсяване на крайника с около 3 см, като след извършеното оперативно лечение с метална остеосинтеза костта е възстановена, но остава завинаги скъсяване с 2 см, което ще се коригира с анатомична обувка. Вещото лице е посочило, че при такава травма възстановителният период обичайно е около дванадесет месеца. При усложнено счупване (многофрагментно), както е в случая, периодът е по-дълъг и е свързан с болки, неудобства, ограничения в движението и обслужването, общ дискомфорт. С експертизата е изяснено още, че увреждането от травмата няма връзка с нарушено зрение при ищеца. Няма връзка и с предишно негово заболяване, довело през 2012 г. до протезиране на крайника на тазобедрената става (в каквато насока са възраженията на ответното дружество), тъй като при инцидента става въпрос за различно място на счупването – под долния край на протезата.
Приетата в производството пред ОС – Габрово техническа експертиза установява, че хотелът е изграден на стръмен терен, като денивелацията от кота двор до рецепцията и към хотелските стаи се преодолява с външни стълби. Външната стълба, която е съществувала към момента на инцидента и впоследствие изградената не отговарят на някои от техническите изисквания по чл.11 от Наредба №6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии и на чл.15 ал.1 и ал.2 от сега действащата Наредба №4/01.07.2009 г. – преодоляваната височина от двете рамена на стълбите е значително по-голяма от допустимата от 120 см; парапети от първо за второ ниво на стълбите не са били изградени и от двете страни (сега са налични); не е направена ивица от тактилна настилка; височините и широчините на стъпалата варират; липсва настилка с контрастен цвят в началото и края на стълбищните рамена;стъпалата нямат изнесени чела и не са скосени навътре в основата си. Тези технически несъответствия по същество са същите, констатирани и в заключението на тройната техническа експертиза, приета от въззивния съд. Поради това, съдът няма основания да не кредитира експертното заключение, дадено пред първоинстанционния съд, а от него и фактите, на които ищецът основава твърдението си за техническо несъответствие при изграждането и необезопасяване (липса на парапети) на стълбите към датата на инцидента.
Обсъжданите във въззивното производство преклудирани възражения на ответното дружество за настъпване на увреждането изцяло в резултат поведение на ищеца, повлияно от количеството изпит алкохол в ресторанта, при слизане към басейна на хотела във време, забранено за ползването му, както и събраните в нарушение на правилата по чл.266, чл.131, чл.133 и чл.147 ГПК доказателства, не могат да бъдат ценени и взети предвид.
С оглед изложеното, отговорността на ответната страна за обезщетяване на претърпените от Кр.Д. неимуществени вреди е ангажирана. Ищецът има вземане за обезщетение за вредите от деликт спрямо ответното дружество, което по реда на чл.49 ЗЗД отговаря за виновните и противоправни действия и бездействия на служителите си, станали причина за настъпване на увредата – неспазване на техническите правила за изграждане на външните стълби на хотела и обезопасяването им с парапети и непочистването им от снега в нощта на инцидента.
Както е изяснено в ППВС № 4/1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, състоянието на увредения, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. По настоящето дело съдът взема предвид, че причинената на ищеца травма е многофрагментна, наложила е оперативно лечение, ползване на помощни средства за придвижване, зависимост от чужда помощ в ежедневното обслужване в началото, последвал е продължителен възстановителен период, както и че завинаги остава скъсяване на крака с 2 см, което ще трябва да се коригира с анатомична обувка. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че обезщетение от 17 000 лв. е адекватно на претърпените от ищеца морални вреди. Искът е основателен за сумата от 17 000 лв. и до този размер следва да се уважи. Претенцията за разликата до размера на сумата 20 000 лв., в която част решението е предмет на обжалване, следва да се отхвърли. За разликата над сумата 20 000 лв. и до предявения с иска размер от 27 446 лв., решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На ищеца, съобразно изхода на делото се дължат разноски, които съразмерно на уважената част от исковете за трите инстанции възлизат на сумата общо 2 854 лв. На ответника, съразмерно на отхвърлената част от претенциите, се дължат разноски в размер на сумата 954 лв. По компенсация, ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски за делото общо в размер на 1 900 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 134 от 05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 165/ 15.07.2016г. по гр. д. № 5/2016 г. на Габровския окръжен съд, е отхвърлен искът на К. Д. Д., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Картранс” ЕООД – [населено място], с ЕИК 110517762, представлявано от управителя К. А., за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 17 000 лева, както и в частта за разноските.
Вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Картранс” ЕООД – [населено място], ул. „Христо Ботев” №1г, с ЕИК 110517762, представлявано от управителя К. А., на основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на К. Д. Д., с ЕГН – [ЕГН], със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет.1, офис 111, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 17 000 (седемнадесет хиляди) лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените за трите инстанции съдебни разноски, които съразмерно на уважената част от исковете и след извършената компенсация възлизат на сумата общо 1 900 (хиляда и деветстотин) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 134 от 05.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 2/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, в останалата обжалвана част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 17 000 лв. и до размера на сумата от 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.