РЕШЕНИЕ №199
гр.София, 12.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1311 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. и Й. К. Д. срещу решение № 447 от 14.11.2007 г., по гр.д. № 697/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д., с което се отменя решение № 83 от 04.05.2007 г., по гр.д. № 280/2006 г. на Районен съд – гр. Г. и е уважен предявения от А. Т. Т. срещу Д. К. К. и Й. К. Д., иск да се признае за установено между страните, че 18 дка земеделска земя в землището на с. Л., Община Г. Тошево, при колективизацията са били собственост на Г. Д. Ж. , б.ж. на с. Л., Община Г., на основание чл.14, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Ответницата по касационната жалба А. Т. Т. не е депозирала писмен отговор и не е взела становище.
Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че Г. Д. Ж. е притежавала по наследство от общия наследодател Д(починал на 05.07.1944 г.) осемнадесет декара земеделска земя в землището на с. Л., Община Г. Тошево, която е била ползвана от нейния брат К, който ги е внесъл в трудовокооперативното земеделско стопанство на свое име, но не е оспорвал собствеността им. Прието е, че след влизане на в сила на ЗСПЗЗ, земеделската земя е била заявена и възстановена на името на делото К. Д. К. , починал на 06.09.1996 г., който имал намерение да прехвърли правото на собственост на същите 18 дка, на сестра си – Г. Д. Ж. , но до смъртта й на 04.11.2002 г., това не било направено нито от него, нито от неговите наследници по закон – ответниците по делото. С оглед установеното по делото наследствено правоприемство и извънсъдебно признание от К. Д. К. , окръжният съд е приел, че предявеният от наследниците на Г. Д. Ж. иск е допустим и го е уважил, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Касационната жалба на Д. К. К. и Й. К. Д. срещу решение № 447 от 14.11.2007 г., по гр.д. № 697/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д., съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, с искане за отмяна на въззивното решение.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Допустимостта на повдигнатия правен спор за собствеността на земеделската земя към момента на включването й в селскостопанските организации се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение. В конкретния случай, въззивният съд неправилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото и е направил незаконосъобразни правни изводи. Позитивното решение на общинската поземлена комисия за възстановяване правото на собственост на 18 дка земеделска земя, на името на К. Д. К. , не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като производството по издаването му не е спорно и няма пречка ищецът да търси защита на правата си в исков процес, но само доколкото има правен интерес от предявения иск. Твърденията ищцата са, че при колективизацията, правото на собственост върху 18 дка земеделска земя принадлежи на Г. Д. Ж. , б.ж. на с. Л. и следователно, в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, следва да се установи по несъмнен начин, че собствеността е на този наследодател. При спор за материално право, с установителния иск за собственост към предходен момент – при образуването на трудовокооперативното земеделско стопанство, ще се признае или отрече правото на ищеца върху конкретен имот, след което общинската служба по земеделие ще преценява дали да измени своето решение и да възстанови собствеността върху земеделската земя на заинтересованите лица. В тази връзка, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правният интерес на ищеца, който следва да е заявил за възстановяване правото на собственост върху земеделския имот или да има правна възможност да поиска възстановяването му в производството по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, включително, ако е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, преди изтичането на преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.13 от 2007 г.). В този смисъл, изрично са и дадените указания с ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, т.2.
Предвид изложеното и липсата на абсолютна процесуална предпоставка за оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделския имот, по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивното решение следва да се обезсили като недопустимо и постановено по недопустим иск, с оглед на което производството по делото следва да се прекрати, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл.218ж, ал.2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 447 от 14.11.2007 г., по гр.д. № 697/2007 г., на Окръжен съд – гр. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.