Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
София, 09.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр.д.N 724/2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., гр. С., срещу въззивно решение от 25.01.2007г. по гр.д. № 809/2006г. на Кюстендилския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи като несъобразени със събраните доказателства изводите на въззивния съд, че наследодателят на ищците не е бил собственик по давност на имота към момента на обобществяването. Ищецът е наследник на С. Г. , който е син на Т. Р. Имотът е владян преди С. Г. от наследодателя му. Още преди 1940г. в имота е построена и сграда,в която е живял Т. Р. , а после С. Г. като са налице и позволителни билети за нея. Въззивният съд не е обсъдил признанията на ответницата Д, че имотът е собствен на ищцовата страна и не знае, защо е възстановен от ПК на тях.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Ответниците по касация Й. С. Д., Б. Г. Г. и Л. Г. М., гр. К., не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид изложените в жалбата касационни основания, доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решение от 03.08.2006г. по гр.д. № 8/2005г. на Кюстендилския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от М. С. Г. срещу Й. С. Д., Б. Г. Г., Л. Г. М., за установяване, че наследодателят на ищеца С. Т. Г. е бил собственик към 1956г. на земеделски земи – овощна градина с площ 1,500 дка в землището на с. Р., м.”П”, който имот е застроен с къща и стопанска постройка, и на ливада от 4,100 дка в землището на селото, м.”Ч”. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, според която ищецът е един от наследниците на С. Т. Г. , поч.1990г., който пък е син на Т. Р. , поч.1957г. Имотите са заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ по преписка вх. № 40155/18.02.1992г., пред ПК-гр. Кюстендил, която е издала позитивно решение, но е възстановила в реални граници друг имот, различен от посочените в заявлението като притежавани от С. Т. Г.
От своя страна ответниците по иска са заявили пред ПК – гр. К. със заявление за възстановяване на притежаван от наследодателя им земеделски имот в с. Р., при което спорният имот им е възстановен погрешно, без да е посочен от тях в заявлението. В този смисъл те са признали иска. Идентичността между заявения от ищците и възстановен на ответниците Д по картата на възстановената собственост имот е установена от експертизата. Относно доказването на придобивното основание – давност е прието, че процесните земи са записани като собствени на бащата на ищеца С. Г. в емлячния регистър на с. Р. през 1949г. Не е установено по делото осъществено от последния владение в продължителност на 20 години по чл.34 ЗД до колективизацията през 1956г. Неоснователно е позоваването на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ /нова-ДВ, бр.98/1997г./, тъй като в случая давността не е започнала да тече на основание писмен документ.
Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/1997г. по гр.д. №11/1997г. ОСГК оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто е предявеният в разглеждания случай иск, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. Искът е установителен и негов предмет е правото на собственост върху земеделските земи към момента на включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, т.е. конкуренция на права към този минал момент. По делото е безспорно, че са налице две положителни решения на ПК /сега ОСЗ/ в полза на двете страни като заявените по преписките земи са възстановени в пълен количествен обем, но правото на собственост е възстановено като на място разположението на имотите не съответства с това, което е било към внасянето им в ТКЗС. Спорният имот е бил възстановен на ответниците в качеството им на наследници на Г. Д. , а на ищцовата страна е възстановена земя, съответстваща на заявената по количество, но несъвпадаща в частност по местонахождение със заявения имот, предмет на делото. При това положение не е налице спор за материално право към минал момент, тъй като страните нямат претенции те или наследодателите им да са били собственици на един и същ имот към момента на образуване на ТКЗС, който да е възстановен на едната от тях или пък да е предмет на производство пред ОСЗ, респективно положителното решение по съдебния спор да е основание за промяна в издаденото вече решение на ПК в качеството му на стабилен административен акт. В случая ПК е издала положителни решения в полза и на двете, но за различни от заявените имоти. Ето защо и с разрешаване на спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не може да се постигне промяна в двете решения на ПК – това, с което спорният предмет е бил възстановен на ответниците в качеството им на наследници на Г. Д. и това, с което на ищеца като наследник на С. Г. е бил възстановен в реални граници друг имот, различен от претендирания като притежаван от наследодателя му при образуване на ТКЗС. Следва да се приеме, че не е налице спор за материално право към минал момент и за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск. Още повече, че последиците на евентуално отрицателно съдебно решение за последния следва да рефлектират и в неговата правна сфера – да бъде отречено правото на възстановяване собствеността върху вече възстановените с положителното решение на ПК земеделски имоти.
С оглед изложеното предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради което и обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 05.06.2007г. по гр.д. № 809/2006год. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 03.08.2006г. по гр.д. № 8/2005г. на Кюстендилския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.