4
РЕШЕНИЕ
№ 2
София, 11.03.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тридесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №435/2012 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№39289/06.12.2011 г., подадена от адв. Г. Т. – процесуален представител на ищеца К. Т. К. от [населено място], против въззивно решение №1291/08.11.2011 г. по гр.д.№1897/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №3028/08.7.2011 г. по гр.д.№17417/2010 г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Т. К. от [населено място] против [фирма] – [населено място], за заплащане на сумите 2250 лева и 3000 евро, представляващи обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, считано от 01.11.2010 г.
Въззивната инстанция е приела, че доказването на претенцията по чл.225, ал.1 КТ е в тежест на работника, а установяването на факта, че е останал без работа става посредством представянето на трудовата книжка, в която се извършват отбелязвания за сключени и прекратени трудови договори, и след като такава не е представена по спора, нито пред първата, нито пред въззивната инстанции, въпреки съдържащите се данни в показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.. Не са зачетени данните от представени по делото справки за актуално състояние на трудовите договори на работника, издадено от НАП-ТД – В., и съдът е стигнал до извод, че претенцията не е доказана по основание.
В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “Може ли само с трудовата книжка да се установи оставането без работа след уволнение или е възможно този факт да бъде установен и с други писмени доказателства ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
С решение №261/31.3.2010 г. по гр.д.№5305/2008 г. ВКС, състав на ІІІ г.о., е приел по въпроса “…. каква е доказателствената сила на представени писмени доказателства/копие от трудова книжка и служебна бележка от Агенцията по заетостта/, както и разпределението на доказателствената тежест в процеса по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ ?”, че “всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, като задължението на работника е да докаже оставането си без работа, поради уволнението, неговата продължителност и произтеклата от това вреда, като това доказване е главно. Относно работодателя е прието, че той може да осъществи насрещно доказване, за да обори представените доказателства или за да създаде съмнения в тях, както и да направи възражения, които по силата на същото процесуално правило трябва да установи.
С решение №132/11.3.2011 г. по гр.д.№1513/2009 г. на ВКС, ІV г.о., е приел, по въпроса “… достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател ?” е прието, че “………… Работодателят е този, който ако твърди, че за исковия период работникът е получавал доходи, носи тежестта да докаже този факт, и че ако такива доказателства не бъдат ангажирани, фактът на безработица следва да се счита за установен?”. Този отговор е визиран в случай, че след като трудовата книжка е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила.
От първото посочено решение е видно, че освен трудовата книжка оставането без работа по смисъла на чл.225, ал.1 КТ може да бъде установявано и с други писмени доказателства.
В посочения смисъл е и решение №299/04.7.2011 г. по гр.д.№1279/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
В допълнение към изложеното следва да се уточни, че въз основа на ангажираните писмени доказателства от работника, за установяване на факта на оставането му без работа в шестмесечния период след уволнението, този факт следва да се установи по несъмнен начин.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, след като от събраните по делото доказателства се установява, че искът е доказан както по основание, така и по размер.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Ответникът по касация – [фирма] – В., е депозирал посредством процесуалния си представител – адв. А. А., отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответника по касация, и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставените от касационната жалбоподателка въпроси съдът намира, че въззивното решение е неправилно. Представените от ищеца писмени доказателства – справка с актуалното състояние на всички трудови договори на ищеца и два броя справки с данни за осигуряването му, обаче не доказват по несъмнен начин основателността на претенцията по чл.225, ал.1 КТ, за да бъде приложена разпоредбата на чл.293, ал.1, предложение първо ГПК. Още в отговора си по чл.131 ГПК ответникът по исковата молба – работодател е поискал като доказателство представяне от страна на ищеца – работник, както трудовата му книжка, така и личната му дигитална “Карта на водача”, с оглед установяване основателността на иска по чл.225, ал.1 КТ, както и назначаване на съдебно-техническа експертиза за сваляне на хартиен носител разпечатка от посочената карта за периода от 13.9.2010 г. до последния извършен курс. Довод в посочения смисъл работодателят е направил в пледоарията по същество както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното и за да не бъде разколебана тезата на ищеца относно основателността на иска за обезщетение, настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че обжалваното решение е поставено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага цялостна отмяна на решение и връщане на делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания на ищеца да представи личната си дигитална “Карта на водача” и се допусне исканата от работодателя експертиза, която да установи състоянието по нея за процесния период, а именно от 01.11.2010 г. до 30.4.2011 г.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №1291/08.11.2011 г. по гр.д.№1897/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Варненския окръжен съд, съгласно указанията в мотивите на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: