Решение по т.д.№ 2671/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о. 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 18.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2671 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 47 ал.1 ЗМТА.
Търговското дружество [фирма], [населено място] е предявило молба за отмяна на основание чл. 47 т.2, т.3 и т.5 ЗМТА на постановеното на 23.04.2015 г. от Арбитражния съд при БТПП решение по В. № 266/2014 г., с което е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер на 96 355,55 лв. (деветдесет и шест хиляди триста петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), частичен иск от общо претендирани суми в размер на 963 555,33 лв. (деветстотин шестдесет и три хиляди петстотин петдесет и пет лева тридесет и три стотинки), представляваща неизплатени задължения по сключени между страните Договор за наем на търговски обект в [населено място] от 08.09.2006 г. („Договор за наем”) и Договор за наем на рекламна площ в [населено място] от 24.10.2007 г. („Договор за наем на рекламна площ”), както и арбитражни разноски в размер на 7 347 лв. (седем хиляди триста четиридесет и седем лева). Има искане за присъждане на разноски за настоящето производство, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] в депозиран по делото писмен отговор с вх.№ 11682/01.11.2015 г. и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Като взе предвид доводите на [фирма], обсъди данните по делото, както и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
Искането на [фирма] за отмяна на постановеното от АС при БТПП арбитражно решение на основание чл. 47 т.2 ЗМТА се свързва с възражение за некомпетентност на арбитражния съд, поради липса на арбитражно споразумение, респ. поради неговата недействителност. Било е направено от молителя в настоящото производство в отговора му на исковата молба от [фирма], по която е образувано В. № 266/2014 г. на АС при БТПП. С оглед на това повдигането и разглеждането на въпроса за оспорване компетентността на арбитражния съд е допустимо и в настоящото производство пред ВКС.
Конкретните доводи на молителя са за: 1./ Липса на писмено арбитражно споразумение между страните по Договора за наем; 2. Недействителност на арбитражните споразумения, съдържащи се в Договора за наем и Договора за наем на рекламна площ; 3. Липса на арбитражно споразумение с оглед конверсията по чл. 229, ал.3 ЗЗД; 4. Липса на арбитражно споразумение с оглед аргументацията в Особеното мнение; 5. Липса на арбитражно споразумение поради нестартиране на срока на Договора за наем съгласно посочените в него условия.
Това основание не е налице.
В конкретния случай, договорът за наем в който се съдържа арбитражната клауза (т.87) е сключен между [фирма] като наемодател и [фирма] като наемател, чийто универсален правоприемник е [фирма]. Няма спор, че [фирма] и [фирма] са отделни юридически лица, които съществуват самостоятелно и понастоящем. Между [фирма] и [фирма] липсва писмено арбитражно споразумение. Тезата на молителя е, че наличието на такова не може да се обоснове с Договора за прехвърляне на права и заместване в задължения, сключен на 01.10.2007 г. между [фирма], [фирма] и [фирма].
Видно от съдържанието на този тристранен договор, той не се отнася само до прехвърляне на права и заместване по отношение на първичното материалноправно отношение, каквато е тезата на молителя. Вярно е, че арбитражната клауза е самостоятелен процесуален договор, но когато той е включен като клауза в друг договор, изявлението на страните по основния договор и нововключената страна, че се съгласяват новият субект „да замести като страна по договора за наем” наемодателя (чл.3), то в този случай заместването обхваща както материалноправния договор, така и включената в него арбитражна клауза при изразеното съгласие за такова заместване и от трите страни. Т.е. не е налице твърдяното от молителя противоречие с Решение № 70 от 15.06.2012 г. по т.д.№ 1112/2012 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 122 от 18.06.2013 г. по т.д.№ 920/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., като следва да се отбележи, че няма знак на равенство между хипотезите на прехвърляне на права и на заместване в права и задължения. Спазен е чл. 7 ЗМТА и арбитражното споразумение е изрично и е обективирано в писмена форма в първоначалния договор и заместилата страна по тристранното споразумение може да се позовава на него. Заместването на страна по договора не се приравнява и на последващо потвърждаване по смисъла на чл.301 ТЗ, поради което позоваването на молителя на съдебна практика изключваща прилагането на този текст спрямо арбитражната клауза е без значение.
Неоснователен е и доводът за липса на арбитражно споразумение с оглед конверсията по чл. 229 ал.3 ЗЗД.
Този довод молителят е въвел при условията на евентуалност, ако не бъде възприета тезата за недействителност на арбитражното споразумение. Счита, че разглеждането на спорове, възникнали след изтичане на Договора за наем и Договора за наем на рекламна площ, предвид намаляването на срока на тези договори на три години, съгласно чл. 229 ал.3 ЗЗД, не е обхванато от арбитражната клауза.
Няма спор, че сключването на договор за наем за повече от три години от лице, което е носител само на права за обикновено управление, съставлява основание за редуциране на срока до три години и за прекратяване на договора след изтичането му. Тезата на молителя, обаче, че с изтичането на срока на договора изтича и действието на арбитражното споразумение и то не обхваща спорове, възникнали от изпълнението/неизпълнението на този договор и държането на наетата вещ след изтичането на срока е неправилна.
Обстоятелството че, считано от 27.07.2012 год. действието на договора е прекратено, не означава и отпадане на арбитражната компетентност на, регламентирана в клауза на този договор. Дали претенцията за неустойка обхваща период извън действието на договора и/или за неизпълнение непредвидено в него или заличено с обратно действие (пред каквато хипотеза не сме изправени) е въпрос по правилността на арбитражния акт, а не по компетентността на арбитража.
Аргументацията в особеното мнение на единия от арбитрите не сочи липсата на арбитражно споразумение, обхващащо исковете по т.3 и т.4 от диспозитива, каквато е тезата на молителя.
С особеното мнение на единия от арбитрите е изразено несъгласие с извода в арбитражното решение, че [фирма] не е имал правото да прекрати наемния договор с едногодишно предизвестие, с оглед промяната в законодателството от 2007 г., съгласно която договорът за наем автоматично се е трансформирал в договор със срок от 30 години /чл. 16 от Договора за наем/. Според арбитъра, „от момента на изменението на чл. 229, ал.1 ЗЗД Договорът за наем се счита сключен за срок от 30 години и за това не е необходими никакво допълнително волеизявление между страните, защото при уговорка под отлагателно условие целената правна последица настъпва автоматично и с обратно действие”. Тази теза молителят тълкува в аспекта посочен по-горе, а именно че за периода след правомерното прекратяване на Договорите, считано от 27.07.2012 г., няма арбитражно споразумение за разглеждане на спорове, възникнали след тази дата. Освен аргументите, посочени по-горе, че редукцията на срока на договора няма отношение към валидността на арбитражното споразумение, следва да се отбележи, че анализът на съдържанието на особеното мнение сочи, че то обхваща единствено правилността на решението, а не неговата допустимост, предпоставка за която е наличието на валидна арбитражна клауза.
Същото касае и довода за липса на арбитражно споразумение поради нестартиране на срока на Договора за наем съгласно посочените в него условия. С Договора за наем страните са приели, че от датата на подписване на двустранен предавателен протокол стартира началото на десетгодишния наемен срок. Протокол за предаване на наетия обект не е съставен и не е подписван от страните. Молителят счита, че поради това формално наемният срок не е започвал да тече и фактическото ползване от страна на [фирма] е такова държане по наемно правоотношение без определен срок. Поради това, отново се въвежда доводът за присъждане на суми за периоди, следващи прекратяването на договора на 27.07.1912 год.
Не е налице основанието за отмяна по чл. 47 т.3 предл. 2 ЗМТА – противоречие с обществения ред.
Молителят счита, че това основание е налице поради недопустимо придаване с диспозитива на арбитражното решение на сила на пресъдено нещо („С.”) по отношение на пълния размер на вземането.
Това твърдение на молителя не кореспондира с действителните формулировки в диспозитива на решението.
Всички искове по В. № 266/2014 г. са били предявени като частични. Като ги е уважил, арбитражният съд е изрично е посочил в диспозитива, че присъдената сума съставлява частична претенция от глобална такава с посочен размер.
Без значение са изложените в молбата аргументи относно това, дали с уважаването на частичен иск се създава СПН и по отношение на незаявената част от вземането или не, като цитираната практика на ВКС няма отношение към настоящия спор.
Диспозитивът/диспозитивите на арбитражното решение са формулирани като такива по частичен иск и това е посочено изрично. Посочването на глобалната сума съставлява само описателна част, а не съставлява произнасяне относно глобалния размер на вземането, както се твърди в молбата. Поради това и доводът, че арбитражният съд е установил какъв е целият размер на вземането в диспозитива на арбитражното решение, което преклудира възможността за защита на [фирма] по останалия размер на вземането в следващ процес е несъстоятелен.
Не е нарушено правото на защита, равенството на страните, диспозитивното и състезателното начало в следващия процес относно горницата, като новоконституираният решаващ орган да е обвързан със С. на атакуваното арбитражно решение в частта относно пълния размер на вземането. Т.е. не са накърнени основополагащи принципи и решението не е несъвместимо с обществения ред.
Не може да бъде споделена и тезата, че присъждайки в лева вземане за неустойка, която е уговорена в евро, АС при БТПП е постановил акт, противоречащ на обществения ред на Република България.
Дори да е налице противоречие с Тълкувателно решение от 29.04.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че след като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата й равностойност /макар и да е сезиран с такова искане/, то това е въпрос по правилността на решението, която не подлежи на съдебен контрол, а не обективира основание по чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА. Ще следва да се отбележи и това, че Тълкувателното решение е обявено след постановяването на арбитражното решение и АС при БТПП.
Неправилна е тезата на молителя, че противоречие с обществения ред може да бъде изведено от аргументите, съдържащи се в особеното мнение. Както неколкократно бе посочено, особеното мнение касае действителността на клаузата по чл.16 от договора. Твърдението на [фирма], че установеният обществен ред не може да толерира валидиране на нищожни уговорки, което от своя страна да води до обогатяване за една от страните по договора- присъждането на суми за периода след 27.07.2012 г. отново касае правилността на решението
Основанието по чл. 47 т.5 ЗМТА също не е налице, като то отново се свързва със създаване с диспозитива на решението на СПН относно целия размер на вземането при иск/искове, предявен при условията на частичност. Диспозитивът е със стандартната при произнасяне по частични искове формулировка, присъден е частичният, а не целият размер на вземането. Няма произнасяне с решението по нещо повече от спорното право и не е нарушен обема на търсената защита.
Поради липсата на сочените основания по чл.47 ЗМТА, молбата на [фирма] ще следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора, молителят ще следва да заплати на ответника [фирма] направените по делото разноски, възлизащи на 4104 лв., съобразно заплатеното адв. възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 47 т.2, т.3 и т.5 ЗМТА на постановеното на 23.04.2015 год. от Арбитражния съд при БТПП решение по В. № 266/2014 год., като неоснователна.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-200586330 да заплати на [фирма] с ЕИК-130007884 сумата 4104 лв. (четири хиляди сто и четири лева), представляваща направени в настоящето производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.