6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
С., 20.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА и с участието на прокурора..………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1031 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 598/24.VІІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение на решение № 793 на САС, ГК, 3-и с-в, от 16.V.2011 г. по гр. д. № 609/2010 г. е бил допуснат в частта му по иска с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед следните два релевирани в изложението на касатора застраховател [фирма]-С. материалноправни въпроси:
1/ Следва ли да се третира като предпоставка за реализиране на регресното право на застраховател по този законов текст /чл. 213, ал. 1 КЗ/ основателността на плащането, извършено от този суброгирал се в правата на застрахования застраховател;
2/ Допустимо ли е третото лице (причинителя/отговорния за вредата или неговия застраховател) да може да противопоставя на суброгиралия се по реда на чл. 213 КЗ застраховател възражения, произтичащи от правилността /основателността/ на плащането, направено по валиден застрахователен договор.
В останалата част на обжалваното въззивно решение – по евентуално съединения осъдителен иск на същото застрахователно д-во срещу същия ответник, но с правно основание по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, касационният контрол е бил допуснат предвид констатирана вероятност то да представлява процесуално недопустим съдебен акт.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът застраховател [фирма]-С. е поддържал жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, претендирайки за касиране на атакуваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора за уважаване на предявения суброгационен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ, или на съединения с него, под условието на евентуалност, иск по чл. 49-във вр. чл. 49 ЗЗД – всеки един от тях, предявен срещу ответника ЕТ Н. В. от А. и с идентичен предмет: присъждането на сума в размер на 285 608.13 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на делото /12.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, както и всички разноски, направени в пр-вото пред трите инстанции.
Ответникът по касация /и по исковете/ ЕТ Н. Щ. В. от А. с фирма „К.-Н. В.”, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, поради което бе съобразено единствено становището му, изразено в отговора по касационната жалба, в което съдържа и искането му за присъждане на разноски, но без да е бил представен документ, удостоверяващ извършването им.
Конституираното в процеса като трето лице-негов помагач [фирма]-С. е изразило становище чрез процесуалния си представител по пълномощие, че атакуваното въззивно решение следва да бъде потвърдено, като в тази връзка особено се акцентира върху действието на включената в съдържанието на процесния договор за международен автомобилен превоз на стоки „СIF” клауза.
Конституираният като трето лице помагач на ЕТ-ответник Г. В. Т. от А., редовно призован, не се явил в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, не е бил представляван и няма ангажирано становище по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-С., съобрази изразеното в отговора му по чл. 287, ал. 1 ГПК становище и доводи на ответника по нея [фирма] от А. и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на решението на САС по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното:
Касационната жалба на „И. Б.” З.-С. е частично основателна.
1. По суброгационния иск на касатора по чл. 213, ал. 1 КЗ:
Не може да бъде споделен решаващият правен извод на въззивната инстанция досежно наличието в процесния случай и на второ основание за изключване застрахователната отговорност на ищеца настоящ касатор, произтичащо от съдържащата се „СIF” клауза в сключения между застрахованото [фирма] /продавач/ и купувача на стоката – италианското „М.”С.П.А. договор за продажба. Според състава на САС, при наличието на такава клауза в даден договор за международна продажба на стоки, продавачът трябва да сключи последващ договор за превоз, но без да поема риска от евентуално повреждане или загуба на товара и затова в процесния случай плащането на застрахователно обезщетение било извършено „на лице без застрахователен интерес”, т.е. платеното било „без основание”.
Ноторно е, че при наличието на клауза „CIF” продавачът се задължава да натовари стоката и да осигури доставянето й на местопристигането, поради което именно той носи и риска от възникване на щети върху товара до момента на разтоварването му в този пункт. Поради това, щом като върху него тежи този риск, той е заинтересован и да застрахова товара срещу рисковете на превоза, разполагайки с възможността да направи това от свое име, но за сметка на купувача или от името на последния и за негова сметка. Такъв вид имуществена застраховка обаче, във всички случаи покрива единствено вредите, причинени на товара, но не и отговорността на превозвача, от което принципно положение следва, че правилата на отговорността за деликт не се отнасят до първичното покритие на вредата.
Правилно /обосновано и законосъобразно/ САС е приел, че задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение
по процесната имуществена застраховка няма безусловен характер, а също и че третото лице ответник по суброгационен иск с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ, каквото е качеството на [фирма], може да противопостави на застрахователя ищец не само всички възражения, които има към застрахования, но и такива, които изяло се базират върху самото застрахователно отношение: валидното му възникване, а оттам и за неоснователност на извършеното в полза на застрахования / [фирма]/ плащане – предвид неизпълнение на поето от насрещната страна по застрахователния договор задължение, оказало се „значително с оглед интереса на застрахователя”. Ето защо, като се има предвид и отменената, но идентична по съдържание със сега действащата правна уредба на суброгационния иск на застраховател, в случая се налага извод, че в частта му за отхвърляне на тази претенция, като неоснователна, обжалваното решение на САС е изцяло съобразено с константната практика на отделни състави на ВКС, както следва: Р. № 239-1976 г.-І-во г.о.; Р. № 1207-1978 г.-І-во г.о.; Р. № 1604-1979 г.-І-во г.о. – всички отнасящи се до обхвата на възможните защитни възражения на третото лице ответник по суброгационния иск. При несъмнената възможност да се повдига възражение от третото лице ответник по суброгационния иск за неоснователност на извършеното плащане поради това, че е бил накърнен интересът на застрахователя да го стори, от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ и за развитието на правото е изясняване по тълкувателен път на съдържанието на понятието „неизпълнение, което е значително с оглед интереса на застрахователя”. В случаите, обхванати от този законов текст застрахованият бездейства по отношение на задължения, установени в закона или поставени в негова тежест с конкретни клаузи в договора, неизпълнението му е виновно и се намира в пряка причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие или директно е довело до реализиране на последното, както това е станало в процесния случай. Въобще винаги, когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното в действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като „значително с оглед интереса на застрахователя” и затова, при наличие на този фактически състав, включващ още вина, застрахователно събитие и причинна връзка между последното и неизпълнението, възниква потестативното право на застрахователя да откаже да плати застрахователното обезщетение при имущественото застраховане. Като е приел въз основа на данните по делото, че застрахованият продавач [фирма] не е изпълнил задължението си към застрахователя ищец в писмена форма надлежно да уведоми съконтрахента си по последващия превозен договор, че в течение на транспортирането му товарът следва да престоява само на охраняеми, определени за целта места, а и доставянето в местоназначението му следва да се планира само в присъствени дни, САС е направил законосъобразен извод, че застрахователното плащане е било извършено след като по сигурен начин ищецът е могъл да се увери, че е настъпило потестативното му право да откаже да престира.
2. По евентуално съединеният осъдителен иск на касатора за ангажиране деликтна отговорност на третото лице при наличието на застраховка срещу рисковете на превоза:
Изложената в обстоятелствената част на суброгационния иск фактическа обстановка не кореспондира по никакъв начин с петитума на този евентуално съединен осъдителен иск, доколкото защитеният правен интерес на настоящия касатор е бил засегнат от бездействието на съконтрахента му по застрахователния договор, а не от третото лице превозвач, сочено като ответник. Предвид изтъкнатото и по-горе нормативно положение, че при имуществените застраховки срещу рисковете на превоза правилата за ангажиране деликтната отговорност на превозвача не се отнасят до първичното покриване на вредата, този иск е процесуално недопустим. В частите им, с които низовите съдилища са се произнесли по съществото на такава искова претенция, решенията им ще следва да бъдат обезсилени, като производството по делото бъде прекратено по предявения под условието на евентуалност осъдителен иск на застрахователя [фирма]-С. с правно основание по чл. 49-във вр. чл. 45 ЗЗД срещу третото лице [фирма] от А. за присъждането на сума в размер на 285 608.13 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото и до окончателното й изплащане.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да се присъждат разноски в полза на ответника по касация ЕТ Н. Щ. В. от А., тъй като неговият отговор по жалбата, където същите са поискани, не се придружава от документ, удостоверяващ извършването им.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 793 на Софийския апелативен съд, ГК, от 16.V.2011 г., постановено по гр. дело № 609/2010 г В ЧАСТТА МУ по евентуално съединения осъдителен иск с правно основание по чл. 49-във вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу [фирма] от А., КАКТО И потвърденото с него в същата част първоинстанционно решение на СГС, ТК, с-в VІ-3 по гр. д. № 2267/08 г., КАКТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно тази искова претенция.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 793 на Софийския апелативен съд, ГК, от 16.V.2011 г., постановено по гр. дело № 609/2010 г. В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ /по суброгационния иск с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ/.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1031 по описа за 2011 г.