Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 25.02. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 1495 по описа за 2008 год.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.“а“ ГПК/ отм./ вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Д. В. бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. П. от гр. Р. срещу решение № 711 от 08.01.2008 год., постановено по гр. д. № 865/2007 год. на Русенския окръжен съд.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие със закона и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. „в“ ГПК/ и се претендира отмяна на решението.
Ответниците по касационната жалба – Н. Х. Н. и С. Х. Н. не са взели становище по жалбата.
Ответницата М. Х. Л. , чрез процесуалния си представител – адв. Б е оспорила жалбата като неоснователна и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Русенския окръжен съд е оставил в сила решение №167 от 24.11.2006 год. на Русенския районен съд по гр.д. № 6* год., с което е отхвърлен предявения от П. Н. П. от гр. Р. срещу – Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. иск с правно основание чл. 209, ал. 3 ГПК /отм./ за прогласяване нищожността на решение на ВС, IV г. о. № 2184/09.02.1995 год. по гр.д. № 2123/1994 год. и на решение на Русенски районен съд № 178 от 14.06.2007 год. по същото дело, с което е отхвърлен предявения от П. Н. П. срещу – Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот — магазин, находящ се в гр. Р., в партера на жилищна сграда по ул. „. № 15- б, застроен върху 61 кв.м., състоящ се от две помещения и антре с маза под едното помещение, заедно с 17 % идеални части от общите части на сградата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че релевираното в исковата молба основание за нищожност на решението на ВС, IV г.о. по гр. д. № 2123/1994 год. е относимо към правилността на решението, но не обуславя неговата нищожност. Според съда не са налице основанията за нищожност на решението, а именно липса на писмена форма, постановяване на решението от ненадлежен орган, или ненадлежен състав на органа, който го е постановил или абсолютна неразбирамост на постановеното решение. Посочено е, че навеждания довод за нарушение на забраната на чл. 12, ал.2 ГПК при формиране състава на съда, постановил решението, чиято нищожност се твърди дори и да е налице, не засяга неговата валидност.
За да отхвърли предявеният ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че уважаването му е обусловено от уважаването на първия иск. Доколкото същият е отхвърлен на отхвърляне подлежи и иска за ревандикация на процесния недвижим имот – магазин.
Решението е правилно.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение. По същество съдът е длъжен да се произнесе в рамките на наведените в исковата молба основания. В случая като основание за нищожност на решението по гр.д. № 2123/1994 год. на IV г.о. на ВС на РБ, в исковата молба касаторът е посочил само това , че решението е нищожно поради противоречието му с чл. 1 от ЗВСВНМРСА. Както правилно е прието и от въззивната инстанция, това може да бъде основание за евентуална неправилност на решението, но не и за неговата нищожност.
Твърдението, че решението е нищожно поради това, че 2/3 от състава, който го е постановил е този, който е постановил обратно решение по друго гражданско дело № 135/93 год. / не е посочено на кой съд/, е наведен едва с въззивната жалба и по същество представлява посочване на ново основание на предявения иск, което с оглед разпоредбата на чл. 116, ал.1 ГПК / отм./ е недопустимо да се извършва пред въззивната инстанция. Независимо от това съдът е изложил доводи с оглед на това основание, които следва да бъдат споделени. Касаторът не е представил доказателства относно наличието на основания за отвод по чл. 12, ал.2 ГПК / отм./ на членове от състава постановил решението, за което се твърди, че е нищожно. Но дори такива основания да са били налице, последното не представлява основание за нищожност на решението.
Действително, както се твърди в касационната жалба основанията за нищожност на съдебните актове не са законово регламентирани. Трайната съдебна практика обаче , безпротиворечиво е определила кръга на тези основания, така, както са визирани в решението на възивната инстанция.
Правилно е решението и досежно кумулативно съединения иск по чл. 108 ЗС:
С решението което се иска , да бъде признато за нищожно е бил уважен предявеният от ответниците по касация – Н. Х. Н., С. Х. Н. и М. Х. Л. срещу П. Н. П. ревандикационен иск за собственост за процесния недвижим имот магазин, като с него именно ответниците по касация са признати за собственици на магазина. Доколкото искът за нищожност на това решение е неоснователен, очевидно не може да бъде прието, че касаторът П. Н. П. е собственик на имота и че същият се владее от ответниците без правно основание. С оглед на това въззивният съд правилно е приел , че предвид изхода на делото по първия иск неоснователен се явява и предявеният от П. П. ревандикационен иск .
По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация М. Х. Л. разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав
на III г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 711 от 08.01.2008 г., постановено по гр.д. № 865/2007 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Н. П. да заплати на М. Х. Л. от гр. П. направените по делото разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: