1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 04.01.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 411 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. К., чрез пълномощника адв. Т., срещу определение № 418/06.06.2012 г., по в.ч.гр.д. № 407/2012г., по описа на Врачански окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено разпореждане № 12292/21.12.2011г., по гр.д. № 5597/2010 г., по описа на Врачански районен съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист за режима на лични отношения между малолетния М. Д. К. и неговия баща Д. П. К. въз основа на влязлото в сила решение на ВрРС №1080/21.12.2011г. по гр.д.№5597/2010г., и е обезсилен издаденият въз основа на последното изпълнителен лист. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Ответникът по частната касационна жалба – З. Д. П. взема становище за недопустимост на частната жалба, алтернативно – за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание. Нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. В чл. 406, ал. 3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по общия ред единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, т.е. касационният контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист ще бъде осъществен при условията на чл. 274 ГПК когато основанието за издаване на изпълнителен лист е някое от посочените в чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. От различния начин, по който е уредена обжалваемостта на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист на основание актовете по чл. 404, т. 1 и чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК, се налага извода за двуинстанционно разглеждане на актовете на съда за издаване на изпълнителен лист на основание актове по чл. 404, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК регламентира касационно обжалване само по отношение на три вида определения на въззивните съдилища: 1. Определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, 2. Определения, с които въззивният съд оставя без уважение частни жалби срещу определения на първоинстанционен съд, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 3. Определения на въззивния съд, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая атакуваното определение не е от тази категория актове: 1. с него въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искането за издаване на изпълнителен лист, а в рамките на упражнен инстанционен контрол е отменил вече постановено от първоинстанционния съд разпореждане за издаване на изпълнителен лист ; 2. атакуваното определение не е постановено по частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, а срещу разпореждане по чл. 406 ГПК за издаване на изпълнителен лист и 3. определението не дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не е свързано с разрешаване на материалноправен спор, който е предмет на производството, а касае издаване на изпълнителен лист по исково производство, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. молбата за издаването на изпълнителен лист попада в хипотезата на чл. 404, ал. 1 ГПК, тъй като основанието за издаването е влязло в сила съдебно решение.
Ето защо, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Врачански окръжен съд, неговият съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. П. К., чрез пълномощника адв. Т., частна касационна жалба срещу определение № 418/06.06.2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 407/2012г., по описа на Врачански окръжен съд, гражданска колегия.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на частния касационен жалбоподател, на който да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: