О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 05.01.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 3780/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Р. и Т. Н. Р., двамата от [населено място] срещу решение № 33 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 43/2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 267 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2263/2012 г. С първоинтанционния акт са отхвърлени предявените от касаторите срещу А. Ж. Г. от [населено място] искове за сумата 38 000 лв. – платена на отпаднало основание по запис на заповед от 23.11.1999 г., както и на сумата 42 203 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2003 г. до датата на исковата молба.
Касаторите молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Изразяват несъгласие с извода на съда за недължимост на претендираната от тях сума с твърдението, че същият е направен в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи погасяване на обезпеченото с процесния запис на заповед вземане.
Като обосноваващ допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът за необходимостта да бъде изследвана връзката между менителничното и каузалното правоотношение. Според касаторите, този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – решение № 105 от 13.07.2012 г. по т. д. № 564/2011г. на ІІ т. о., решение № 390 от 24.04.2008 г. по т. д. № 25/2008 г. на ІІ т. о. и решение № 221 от 26.05.2008 г. по т. д. № 893/2008 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – А. Ж. Г. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решене, с което са отхвърлени предявените от Д. Н. Р. и Т. Н. Р., двамата от [населено място] срещу А. Ж. Г. от [населено място] искове за сумата 38 000 лв. – платена на отпаднало основание по запис на заповед от 23.11.1999 г., както и на сумата 42 203 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2003 г. до датата на исковата молба, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед не е издаден за обезпечаване задълженията на ищците по сключения между тях и ответника предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.11.1999 г. Като подкрепящ този извод е преценена и подписаната между страните спогодба от 20.11.2000 г. за окончателно уреждане на финансовите им отношения, произтичащи от записа на заповед за сумата 38 000 германски марки. Според съдебния състав, подписването на спогодбата без възражения от ищците сочи, че те са се съгласили да заплатят дължимата на ответника-кредитор и посочена в спогодбата сума, което пък, от своя страна, дава основание да се направи извод, че между тях действително са съществували и други отношения.
Настоящият състав, съобразявайки указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е нищожно, която вероятност произтича от обстоятелството, че същото е постановено от състав, различен от състава, участвал в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото.
С оглед на това, не следва да бъде преценявана релевантността на поставения от касаторите въпрос и наличието на поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 33 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 43/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на Д. Н. Р. и Т. Н. Р., двамата от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 604.08 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: