1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
[населено място] , 05,02, 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря: К.Д.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
т.дело № 3055/13година.
Производството е по чл.47,т.3, пр.2-ро и т.5 ЗМТА, образувано по иск на [фирма] – [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата решение от 24.04.2013г. по в.а.д. №551/2012г. Ищецът поддържа, че решението на Арбитражния съд противоречи на обществения ред на Република България. Във връзка с това е изложил разбирането си за правната дефинитивност на понятието „ обществен ред”. Посочил е, че арбитражния състав е приел разменена кореспонденция между ищеца и трето лице, като доказателства по делото каквато стойност те нямали, поради това, че били „разпечатки от имейл”, освен това те не носели и електронен подпис на издателя си. Направен е извод, че съдът се е позовал на негодни доказателства и поради това е нарушил чл.121 Конституцията на РБ. Този текст бил нарушен, според страната и поради това, че арбитражния състав не приел като доказателство по делото „ широка листа, представена от C. &W.”. Направено е оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал това доказателство, а приел посочените по –горе разпечатки. Молителят е поддържал оплакване и за това, че приемо- предавателния протокол не бил подписан от двамата управляващи дружеството, които го представлявали съвместно, а и положения подпис не „наподобявал” подписите им.Липсвали и доказателства настоящият ищец да е ползвал друг различен изпълнител на от дружеството – настоящ ответник.Във връзка с основанието по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА, посочено като правен извод на оплакването, че съдът бил присъдил и разноските за обезпечителното производство неправилно, е развито съображение, че тези разноски не били направени пред арбитражния съд, поради което произнасянето на състава било извън предмета на спор.
Ответникът – „К.&П.”Е. – [населено място], чрез пълномощника си, оспорва предявения иск, като излага доводи за неотносимост на сочените оплаквания към основанието по чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество.
С решение от 24.04.2013г. по в.а.д. №551/12г. състав на Арбитражния съд при БТПП – [населено място] е уважил, предявеният от „К.&П.”Е. – [населено място] против настоящия ищец, иск за заплащане на сумата 50000евро – договорна неустойка, съгласно чл.18 от Договор за посредничество от 02.02.2012г.
[фирма] – [населено място], чрез пълномощника си, е поддържал основание за отмяна на така постановеното арбитражно решение по чл.47, т.3 пр. 2-ро ЗМТА. За да е налице това основание е необходимо ищецът да установи, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. Понятието “обществен ред” включва основните принципи на правопорядъка – израз на основните идеи и ценности на държавата и обществото. Тези принципи съставляват утвърдени основни начала, нарушаването, на които води до ограничаване на признати от законовия ред права, чиято реализация е препятствувана от постановеното решение.Ето защо не всяко нарушение на материалния и процесуален закон установява това основание. Правният принцип винаги се изразява чрез съдържанието на правните норми, чиято съвкупност го определя. В този смисъл не се считат за принципи на правото отделни норми, колкото и те да са важни и характерни за него, доколкото те не предопределят цялостната уредба на конкретно обществено проявление. Поради това, сама по себе си нормата не става принцип и поради нейното прогласяване от Конституцията.Всеки принцип на правото има своето конкретно проявление, което като осъществен факт изчерпва неговото съдържание. Следователно, страната, която твърди, че е нарушен принцип на правопорядъка, следва да очертае както неговото конкретно проявление, така и да посочи изводите на арбитражния съд, довели до игнорирането му чрез постановяване на решение, което му противоречи. В случая, ищецът е поддържал, че при постановяване на решението си, арбитражният състав постановил решението си като зачел негодни доказателства, а не съобразил валидно доказателство представено от ищеца. Като такива доказателства са посочени имейл от 19.03.2012г. и писмо от 05-09.2012г. Така посочените доказателства, които страната отчита като електронни документи, негодни да установяват обективираните от тях данни, обаче не са обсъждани, извън контекста на предявения от председателя на арбитражния състав доклад по делото, приет без страните да оспорят доказателствата, които са подкрепили очертаната фактическа обстановка / цитирани от състава/ и залегнали и в мотивите на постановеното арбитражно решение. Освен това представеното от настоящия ищец доказателство, което същият счита за неправилно невъзприето, също е било подробно обсъдено, а не е ценено поради това, че той/ при негова доказателствена тежест/ не е установил категорично, че представлява част респ. приложение от договора,сключен между него и трето лице, доколкото то не е било описано в приложенията към този договор, документа няма такова заглавие, няма дата и не е ясно от кого е изготвен. Следва да се отбележи, и това, че приемо – предавателния протокол също не е бил оспорван в арбитражното производство,а развития в настоящето изложение довод, че не е подписан от представлящите търговеца е въведен с настоящата искова молба, като същият е и фактически некоректно интерпретиран. Изложеното е относимо и към оплакването, че липсвали според страната доказателства иска да бъде уважен. Несъгласието на ищеца с мотивите на арбитражния съд е довод изцяло свързан с правилността на акта. В тази връзка и разбирането му по конкретно допуснатите нарушения от състава, изцяло изведено от общата му защитна теза, съставлява оплакване за неправилност на решението. С оглед изложеното се налага извод за това, че арбитражния състав подробно е обсъждал направените доводи на настоящият ищец, разглеждал е относимите към спора факти и по никакъв начин не го е препятствал да ангажира доказателства относно правозащитните си възражения, чрез които да установи твърденията си, респективно да оспори доказателствата, които намира за негодни, както и да възрази срещу фактическата обстановка изведена от тези доказателства и предявена изрично от председателя на състава в заседанието от 18.03.2013г. в което е взел участие и представител на страната. Дори, обаче и сочените конкретни обстоятелства, да не бяха обсъждани или арбитражния съд неправилно да е интерпретирал дадено доказателство, то също така това би било довод за осъществени евентуално / ако доказателствата са относими /процесуални нарушения, което касае правилността на акта.Определянето на конкретни твърдяни факти като релевантни за спора, не обосновават друг извод, след като арбитражния съд е разгледал доказателствата и формирал решение по всички спорни между страните въпроси и се е произнесъл по тях. Несъгласието, както бе отбелязано с постановения резултат от тази дейност се дефинира именно като оплакване за неправилност на решението. При формиране на решението по спора не може да се поддържа дори процесуално нарушение, ако с оглед сочените доказателства, съдът възприеме конкретна фактическа обстановка, различна от тази поддържана от една от страните. Принципът за равенство и състезателност и изведеното от тях право на защита, като съдържание обхващат правото на всяка страна да участва в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право, респективно да се защити от твърдение, че е нарушила чуждо субективно право/ в съответствие с процесуалната си позиция/.Ето защо обсъждането и възприемането от състава на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват след като са налице мотиви за това, не може да бъде третирано като нарушение на този принцип. Или доводите на ищеца съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд и са ирелевантни към соченото основание по чл.47, т.3-то пр. 2-ро ЗМТА, тъй като в настоящето производство не може да бъде извършвана проверка на правилността на изводите на арбитражния състав, с оглед характера на производството за отмяна на арбитражното решение, искането, по което е основателно само на лимитивно посочени от чл.47 ЗМТА основания.
Страната е сочила като довод, свързан с исканата отмяна, оплакване за присъждане на направените разноски пред съда, постановил обезпечение на иска, като е квалифицирала това произнасяне освен като изпълняващо състава на чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА, то и този на т.5. По основанието по чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА, следва да се има предвид всичко изложено в настоящето решение, тъй като арбитражния състав е развил подробни мотиви за присъждане и на разноските, направени в обезпечителния процес, с оглед невъзможността, поради арбитражната клауза, съдът да постанови окончателното решение по спора, с което следва да бъдат присъдени и разноските по обезпечение на иска.В случая, обаче и визираното основание по т.5 не е налице, тъй като разноските съставляват последица от произнасянето по предмета на спора, а по същият няма твърдение за липса на арбитражно споразумение.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в производството в размер на 2618лв.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] – [населено място] иск за отмяна на основание чл.47,т.3, пр.2-ро и т.5 ЗМТА на решение от 24.04.2013г. по в.а.д. №551/2012г. на Арбитражния съд при Българската търговско- промишлена палата
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на „К.&П.”Е. – [населено място], направените в настоящето производство разноски в размер на 2618лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: