1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
Гр. София, 09 февруари 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
МАЯ ЦОНЕВА
С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1579/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. М. – защитник на подс. Т. Б. Е. против присъда № 17/15. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 73/2015 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. В допълнение към касационната жалба тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е аргументирана с твърдения, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 4, ал. 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, тъй като по отношение на подсъдимия за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление. Поддържа се, че е допуснато нарушение и на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като прокуратурата се е произнесла с отказ да образува наказателно производство и впоследствие, след подадена нова жалба от пострадалия, такова е било образувано. Защитникът счита, че е допуснато и нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като заключението на съдебномедицинската експертиза е изготвено от лекаря, извършил първоначалния преглед на подсъдимия и издал съдебномедицинско удостоверение за резултатите от него. В допълнението към жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, но се поддържа, че присъдата е необоснована, тъй като въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на пострадалия, без да съобрази, че са противоречиви и не е дал вяра на показанията, които потвърждават защитната теза. Направено е искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като бъде отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Подс. Т. Е. не изразява лично становище относно законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда.
Частният обвинител и граждански ищец С. А. не се явява. В писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 39/31. 03. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 313/2014 год. Районният съд – Момчилград е признал подс. Т. Б. Е. за невиновен в това на 03.04.2014 год. в /населено място/., обл. К. причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална /дланна/ кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване до движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съдът е отхвърлил изцяло гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от С. А. против Т. Е. като неоснователен и недоказан.
Присъдата е проверена по протест и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец. С присъда № 17/15. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 73/2015 год., Окръжният съд – Кърджали е отменил първоинстанционния съдебен акт и е признал подс. Т. Б. Е. за виновен в това на 03.04.2014 год. в /населено място/., обл. К. причинил на С. Х. А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата метакарпална /дланна/ кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване до движението на лявата ръка, поради което на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подс. Е. да заплати на гражданския ищец С. А. обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпените от последния неимуществени вреди заедно със законната лихва от 03. 04. 2014 год. до окончателното изплащане на главницата, както и да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Касационната жалба е основателна предвид наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, макар настоящият съдебен състав да не споделя всички доводи на касатора в тази насока.
Основната претенция на жалбоподателя касае нарушение на принципа „non bis in idem”, предвид обстоятелството, че Т. Е. е осъден два пъти за едно и също деяние, изразило се в нанасяне на побой на С. А..
Чл. 4 от Протокол № 7 към КЗПЧОС предвижда, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В практиката на Европейския съд по правата на човека последователно и неотклонно се поддържа, че цитираната разпоредба е елемент от правото на справедлив процес и се отнася не само до случаите, когато са проведени паралелно или последователно две или повече наказателни производства срещу едно и също лице за едно и също деяние, което е квалифицирано като престъпление съобразно националното законодателство. Принципът „non bis in idem” е приложим и при конкуренция на наказателна и административно-наказателна отговорност, т. е. когато едно и също деяние, извършено от едно и също лице, е квалифицирано едновременно като административно нарушение и като престъпление и е ангажирана отговорността на дееца както по наказателния закон, така и по административен ред, стига административнонаказателното производство да има характер на наказателно такова съобразно критериите, възприети в решенията на ЕСПЧ по делата „Енгел и др. срещу Нидерландия”, „Золотухин срещу Русия” и др. Аналогично е и разрешението, дадено в ТР № 3/2015 год. на ОСНК.
Независимо от обстоятелството, че пред инстанциите по фактите не са били правени възражения за нарушение на правилото „non bis in idem”, те са имали основание да се занимаят с проблема, доколкото още в постановлението за отказ да се образува наказателно производство от 30. 04. 2014 год. (л. 60 от ДП) прокурорът е посочил, че на 04. 04. 2014 год. на Т. Е. е съставен акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 3, т. 18 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред на общински съвет – гр.М. Твърденията за наличие на акт за установяване на административно нарушение е следвало да послужат на инстанциите по фактите като отправна точка за попълване на делото с доказателства в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като за да извършат преценка за наличието на предпоставките на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията, съдилищата следва да разполагат с административно-наказателната преписка, включително и с наказателното постановление и с евентуално постановените съдебни решения в случай, че наказателното постановление е било предмет на съдебен контрол. Единствено при наличието на посочените документи съдът би могъл да направи обоснован и законосъобразен извод дали съществува идентичност между фактите, послужили като основание да се ангажира наказателната и административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, дали административнонаказателното производство има характер на наказателно по смисъла на КЗПЧОС и дали същото е приключило с влязъл в сила акт за налагане на съответна санкция. Касационната инстанция не би могла да ползва приложените към жалбата наказателно постановление и вносна бележка за заплатена глоба, защото съгласно чл. 353, ал. 5 от НПК извън случаите на чл. 354, ал. 5 от НПК (към които не може да бъде отнесен настоящият казус) в касационното производство не се провежда съдебно следствие и не се събират доказателства.
В същото време като неоснователни следва да бъдат преценени аргументите за допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК поради това, че първоначално прокурорът се е произнесъл с отказ да бъде образувано наказателно производство, а впоследствие е образувал такова. Цитираната разпоредба безспорно е нормативен израз на принципа „non bis in idem”, но забраната за наказателно преследване и осъждане/оправдаване на едно и също лице за едно и също деяние не обхваща постановлението за отказ да се образува наказателно производство. До този извод водят смисловото и граматическото тълкуване на нормата, в която наред с незавършеното наказателно производство и влязлата в сила присъда, законодателят е възприел като пречка за повторно наказателно преследване единствено прокурорски и съдебни актове, с които се поставя край, преустановява се висящността на образувано и съществуващо наказателно производство посредством прекратяването му.
Касационната инстанция не споделя и доводите, че съдилищата по фактите са основали изводите си върху негодни доказателствени средства. Прочитът на протоколите от съдебните заседания не дава основание да се приеме, че експертът, изготвил заключението на съдебномедицинската експертиза е участвал в друго процесуално качество и е бил разпитван като свидетел. В съдебно заседание на 13. 01. 2015 год. той е предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, а разясненията, дадени в същото съдебно заседание са свързани с констатациите в изготвеното от него експертно заключение относно медико-биологичната характеристика на травмите на пострадалия. Обстоятелството, че в мотивите си въззивният съд е бил непрецизен, наричайки изявленията на експерта при разпита му „показания”, не придава на същия друго процесуално качество наред с това на вещо лице. Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това, че експертът е извършил първоначалния преглед на пострадалия. Сам по себе си този факт не води до извод за предубеденост или заинтересованост на вещото лице, при положение, че отсъстват каквито и да било други доказателства в тази насока (в този смисъл и Р. № 355/2001 год. по н. д. № 264/2000 год. на І н. о.)
Независимо от неоснователността на този довод, предвид изложеното по-горе въззивната присъда следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото след събиране на доказателства за наличието на влязло в сила наказателно постановление срещу подсъдимия въззивната инстанция следва да извърши преценка дали настоящото наказателно производство е проведено в нарушение на чл. 4 от Протокол № 7 към КЗПЧОС като се ръководи от указанията, дадени в ТР № 3/2015 год. на ОСНК.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 17/15. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 73/2015 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.