Решение №20 от 10.1.2017 по нак. дело №579/579 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20/10.01.2017 г.

Върховен касационен съд на Република България, гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2855 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 18/ 04.01.2016 г. по гр. д. № 9665/ 2015 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 01.04.2015 г. по гр. д. № 6361/ 2014 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на В. Н. Т., А. К. И., А. Т. и Е. Н. Т. за осъждането на И. Х. Д. и на Н. Л. Т. да премахнат незаконно преустройство в таванско помещение в една сграда, етажна собственост, в [населено място].
Решението обжалват ищците с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси:
1. Необходима ли е писмена форма с нотариална заверка на подписите на съгласието от всички собственици на индивидуални обекти в сграда в режим на етажна собственост, за да бъде променено предназначението, а с това – и собствеността върху общите части на сградата?
2. Когато промяната се изразява в приобщаването на общи части към самостоятелен обект в сградата, необходимо ли е преустройството да е извършено с надлежни строителни книжа?
3. При промяна в предназначението на общите части в сградата следва ли да се игнорира несъгласието на двама от собствениците на самостоятелни обекти, само защото притежават незначителен процент от общите части?
Касаторите намират въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон (чл. 38 и чл. 109 ЗС).
Ответниците, ответници и по касация, възразяват, че решението съответства на практиката на ВКС, а тази, на която касаторът се позовава, не обуславя изводите на въззивния съд. По същество възразяват, че решението е правилно.
Касационните жалби са с допустим предмет, подадени са от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхнатаредовност и допустимост. Съображенията са следните:
Касаторите са поискали ответниците по касация да бъдат осъдени да премахнат незаконно извършеното преустройство, което включва изграждането на спалня към апартамента на ответниците, разположена в коридора на таванския етаж от сграда в режим на етажна собственост и да възстановят коридора на таванския етаж във вида преди преустройството. Исковете по чл. 109 ЗС са обосновани и с твърденията, че касаторите са собственици на апартамент и гараж в сградата, а извършеното преустройство стеснява пространствено обема на техните права върху подпокривното пространство (тавана) на сградата (чл. 38, ал. 1 ЗС).
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода 1977 – 1979 г. е извършено преустройство, в резултат на което към апартамента, собственост на ответниците, е приобщена част от подпокривното пространство на сградата, за която приложение намира режима на етажната собственост. Според въззивния съд, преустройството не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. С него са се съгласили всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и за него има одобрени архитектурен план и строително разрешение (№ 146/ 18.03.1977 г). Изявеното съгласие за промяна в предназначението на общата за етажните собственици част от подпокривното пространство към апартамента, собственост на ответниците по касация, е довело до промяна в собствеността – от обща според естеството си част, обект на принудителна съсобственост между всички собственици на отделните обекти в сградата (чл. 38, ал. 1 ЗС), в собствена само на ответниците по касация, несамостоятелна част от техния апартамент. Въззивният съд е установил и преустройство в отклонение от строителните книжа (ниша, използвана за складово помещение и външен прозорец), но е приел, че отклонението не стеснява общия коридор на таванския етаж, а с това не засяга и правата на касаторите, които произтичат от чл. 38 ЗС. Това са съображенията, с които негаторните искове са отхвърлени.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че изложените от въззивния съд съображения са в две насоки. Първата – за последиците от съгласието на всички собственици на отделните обекти в сградата с извършената промяна в предназначението, а с това и в режима на собственост върху засегнатата от преустройството част от общите части на сградата. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд в приложението на чл. 38, ал. 1 ЗС въззивният съд не е намерил това съгласие да изисква специална форма (решение № 743/ 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во ГО). Намерил е за достатъчно да следва недвусмислено от поведението на всички собственици. Такова поведение е установил от събраните писмени доказателства, включително (но не само) по протокола за решението на ОС на ЕС от 01.02.1977 г., подписан от 13 от 15-те собственици на индивидуални обекти. Втората насока на разсъждения на въззивния съд е за това, че за защитата от иска по чл. 109 ЗС е необходимо не само отклонение на преустройството от одобрените строителни книжа, но това отклонение да ограничава правата на касаторите по чл. 38, ал. 1 ЗС. Такова ограничение в пространствения обем на правата на касаторите въззивният съд не е съзрял, като се е мотивирал, че отклонението не стеснява общия коридор на таванския етаж. Втората насока на разсъждения също следва практиката на Върховния касационен съд (решение № 151/ 25.05.2011 г. по гр. д. № 634/ 2010 г. на ВКС, ГК, II-ро ГО). Практиката настоящият състав споделя, а никое от приложените от касатора решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК не й противоречи.
Следователно за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване е необходимо касаторът да повдигне въпроси, свързани и с двете линии на разсъждения на въззивния съд. Първите два повдигнати от него имат връзка с първата линия на разсъждения на въззивния съд, а третият е без връзка и с двете. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 18/ 04.01.2016 г. по гр. д. № 9665/ 2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top