5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София,.11.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
т.дело № 2652/2014 година
Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по иск на ЕТ В. С. Н. с фирма „Н.-В. Н.”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т.2 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 13.05.2014 г. по арб. дело № 50/2013 г. на Арбитражен съд /АС/ В. при СППМ, с което е признато за установено, че ищецът дължи на ответниците сумата 8 204.38 лв., представляваща стойността на реално доставена, потребена и неотчетена с техническо средство електромер № 1125091110065549 ел.енергия и е осъден да заплати на първия ответник посочената сума, ведно със законната лихва. В останалата част за разликата до предявените им размери от 19 720 лв., исковете са отхвърлени като неоснователни.
Ищецът поддържа, че решението е постановено при отсъствието на арбитражно споразумение и въпреки направеното от него възражение за некомпетентност, обосновано с клаузата на чл.45, ал.1 и 2 от общите условия /ОУ/, при които е сключен договора между тях, в която е предвидено, че споровете се решават от компетентния съд, който в случая е РС-Русе. Твърди, че именно пред този съд е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на паричното задължение във връзка с електроенергия по извършена корекция от ответниците, след констативен протокол за неизправност на електромера, който с решение по гр.д.№ 7346/2013 г., влязло в сила на 08.05.2014 г. е бил уважен. Според ищеца с арбитражното решение, постановено на 13.05.2014 г., е разрешен с обратен резултат идентичен от обективна и субективна страна спор, предмет на който е иск за съществуване на същото вземане и на същото основание, предявен от ответниците. Основанието по т.6 на чл.47 ЗМТА е обосновано с незачитането на противопоставените от него възражения по допустимостта на иска и срещу заключенията на СТЕ, както и с несъобразяването на решаващият орган със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, с която бил даден отрицателен отговор на въпроса за съществуването на законово основание за доставчика да коригира сметките на потребителите за доставена ел.енергия за минал период.
Ответниците по иска – [фирма] и [фирма] оспорват иска и молят да се отхвърли по подробно изложени съображения в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с въведеното от ищеца основание и провери данните по делото съобразно правомощията си в настоящето производство, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязло в сила решение на Арбитражен съд /АС/ В. при СППМ, което обуславя допустимостта на иска.
По основателността на иска:
Искът по чл.47, т.2 ЗМТА е основателен.
Производството пред Арбитражен съд /АС/ В. при СППМ е образувано по искова молба, подадена на 16.10.2013 г. от [фирма] и [фирма], [населено място], с която ищците са предявили срещу настоящия ищец при условията на активно и обективно кумулативно съединение положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск по чл.79, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 720 лв., представляваща стойността на реално доставена на ответника, но неотчетена поради неизправност на измервателното устройство ел.енергия в размер на 57484 кВтч за периода 30.03.2013 г. до 25.09.2013 г., установена от [фирма] на 25.09.2013 г. с констативен протокол № 1700037, материализиращ и арбитражна клауза за отнасяне пред АС -Варна при СППМ на всички спорове, породени от този протокол или отнасящи се до него.
Ответникът в арбитражното производство предявил пред РС-Русе иск по чл.124 ГПК срещу [фирма] за установяване недължимостта на същата сума, начислена му по същия констативен протокол, по който е образувано гр.д.№ 7346/2013 г. С отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът не е повдигнал отвод за неподведоственост на спора на държавния съд поради наличието на арбитражно споразумение с ищеца. Искът е уважен с влязло в сила решение.
По възражението на настоящия ищец за липса на компетентност на арбитражния съд да разгледа и реши повдигнатия спор и за недопустимост на иска, обосновани с наличието на висящо дело пред РС-Русе със същия предмет на спора, решаващият орган се произнесъл с определение от 31.01.2014 г., с което то е счетено за неоснователно по съображения за наличието на валидно арбитражно споразумение, съдържащо се в представения по делото констативен протокол за техническа проверка от 25.09.2013 г., в който е договорено, че всички спорове, породени от този протокол или отнасящи се до него ще се разглеждат от АС Варна при СППМ и не е оспорен от ответника, и на второ място с липсата на доказателства някоя от страните по гр.д.№ 7346/2013 г. на РС-Русе да се е позовала на арбитражното споразумение и съдът да е намерил, че същото е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, с оглед на което е прието, че страните не са дерогирали арбитражната клауза, за да се съгласят спорът да се разгледа от съда, който според ГПК се ползва с обща правораздавателна компетентност. Поради това и като се позовал на чл.8, ал.2 ЗМТА, според която арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд, с определението е направен извод, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи подсъдността на АС да се произнесе по повдигнат пред него спор.
Настоящият състав приема, че е налице соченото от ищеца основание по чл.47, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. Тълкуването на чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА налага извода, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, с който страните по него възлагат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение. Независимо от процесуалния му характер, като всеки договор, арбитражното споразумение е същевременно институт и на материалното право, което на общо основание обуславя приложимостта на разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД.
За разлика от изискването за писмена форма за неговото изменение или допълване, отмяната /прекратяването/ на арбитражното споразумение настъпва и при пропуск на ответника по предявен срещу него иск пред държавен съд относно спор, предмет на споразумението, да се позове на наличието му в първото по делото заседание като отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта му, за която съдът не следи служебно. Пропускът на отвода погасява правото на ответника да се позове на арбитражното споразумение, като се счита, че той се е съгласил с ищеца делото да се разгледа от държавния съд, т.е. арбитражното споразумение да бъде отменено.
Изложеното позволява да се обобщи, че разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗМТА не следва да се тълкува изолирано, а да се разглежда във връзка с чл. 8, ал. 1, т. е. висящността на двете дела ще продължи докато държавният съд се произнесе по отвода за наличието на арбитражно споразумение, а ако такъв не е повдигнат, приеме за разглеждане отнесеният пред него спор относно същото материално право. Ако отвод не е повдигнат или държавният съд не уважи отвода за наличие на арбитражно споразумение и въпреки това арбитражният съд се произнесе по спора, то решението му следва да бъде отменено на основание чл.47, т.2 ЗМТА поради изгубване на силата на арбитражното споразумение, от което АС е черпил правомощията си. (С., Ж., Арбитраж по частноправни спорове, С, 1997). По аргумент на по-силното основание, арбитражното решение следва да бъде отменено, ако преди постановяването му същият спор вече е разрешен от държавният съд със сила на пресъдено нещо, какъвто е и настоящия случай. Арбитражното решение по предявения положителен установителен иск е постановено на 13.05.2014 г., а решението по гр.д.№ 7346/2013 г. с което е уважен отрицателния установителен иск относно същото материално право, е влязло в сила на 08.05.2014 г.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че поради наличие на отменителното основание по чл.47, т.2 ЗМТА, искът за отмяна на решение от 13.05.2014 г. по арб.дело № 50/2013 г. на Арбитражен съд В. при СППМ следва да бъде уважен, което изключва необходимостта от обсъждане на второто въведено от ищеца основание по т.6 на чл.47 ЗМТА.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски в размер на 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 23.06.2014 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 13.05.2014 г. по арб. дело № 50/2013 г. на Арбитражен съд /АС/ В. при С.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят на ЕТ В. С. Н. с фирма „Н.-В. Н.”, [населено място] съдебни разноски в размер на 600 /шестотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: