1
1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр.София, 12.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3830/ 2019 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на В. Я. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4351 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 10677/ 2017 г., с което молителката е осъдена да заплати на „Вивамекс билд” ООД, гр.София, 10 000 лв – продажна цена на лек автомобил (л.а.) Б. *** * с рег. [рег.номер на МПС] , която е получила в качеството на пълномощник на дружеството, законната лихва върху тази сума от 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата 3 082,21 лв – обезщетение за забава за плащане на сумата 10 000 лв за период 25.03.2011 г. – 24.03.2014 г., сумата 3 389 лв разноски по първоинстанционното производство и сумата 1 122,47 лв разноски по въззивното производство.
Молителката твърди, че по подадена на 04.02.2011 г. от „Вивамекс билд” ООД, гр. София, пред Софийски районен съд искова молба срещу нея било образувано гр.д.№ 4558/ 2011 г. По това дело дружеството претендирало сумата 10 000 лв, която представлявала неотчетена от довереник по договор за поръчка сума, представляваща продажна цена на л.а. *. *** с рег. [рег.номер на МПС] . Първоинстанционният съд постановил решение за отхвърляне на исковете и това решение влязло в сила. На 25.03.2014 г. от „Вивамекс билд” ООД, гр.София, била подадена пред Софийски районен съд нова искова молба срещу нея, с която била претендирана сумата 10 000 лв – продажна цена на л.а. *. *** с рег. [рег.номер на МПС] , заедно с лихви за забава. По тази молба било образувано гр.д.№ 15608/ 2014 г., по което съдът също постановил решение за отхвърляне на исковете. Този му акт обаче бил отменен от въззивния съд, който с решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство, уважил ищцовите претенции изцяло. Това решение също било влязло в сила. Според молителката двете решения си противоречат, а правилното от тях било това решение, с което искът е отхвърлен. Поради това моли решението, с което същият иск е уважен, да бъде отменено.
Ответната страна „Вивамекс билд” ООД оспорва молбата. Според дружеството правната квалификация на иска е служебно задължение на съда по същество, поради което законосъобразно въззивният съд в решението, чиято отмяна се претендира, служебно е определил различна от дадената от ищеца квалификация на спорното право. Поддържа, че това решение е правилно и законосъобразно, тъй като по делото са доказани фактите, от които твърдяното право произтича. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, макар действително двете посочени от молителката влезли в сила решения да си противоречат.
Гр.д.№ 4558/ 2011 г. било образувано пред Софийски районен съд по подадена на 04.02.2011 г. искова молба от „Вивамекс билд” ООД, гр. София срещу В. Я. Д. (понастоящем с фамилно име Т.). Предявен бил иск за заплащане на сумата 10 000 лв при следните фактически твърдения: между дружеството и ответницата бил сключен договор за поръчка и последната бела упълномощена да продаде собствено на доверителя моторно превозно средство (л.а. *. *** с рег. [рег.номер на МПС] ) при каквато цена намери за добре. На 15.02.2010 г. ответницата продала вещта за сумата 10 000 лв, получила цената, но не отчела тази сума на доверителя. Искането е за реално изпълнение на задължението на доверителя да предаде сумата, получена в изпълнение на поръчката. С решение от 22.02.2012 г. първоинстанционният съд отхвърлил исковете. По жалба на ищеца срещу този акт било образувано въззивно гр.д.№ 8653/ 2012 г. на Софийски градски съд, който с решение от 20.12.2013 г. потвърдил първоинстанционния акт. Въззивното решение влязло в сила на 20.11.2014 г., когато е постановено определение № 1184/ 18.11.2014 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което решението не е допуснато до касационно обжалване.
Гражданско дело под № 15608/ 2014 г. било образувано пред Софийски районен съд по подадена на 25.03.2014 г. от „Вивамекс билд” ООД, гр. София, срещу В. Я. Т. нова искова молба, с която била претендирана сумата 10 000 лв – продажна цена на л.а. *. *** с рег. [рег.номер на МПС] , заедно с лихви за забава в размер 3 082,21 лв до завеждане на исковата молба и законната лихва след тази дата. Твърдяните правопораждащи факти са идентични с тези, изложени в исковата молба по гр.д.№ 4558/ 2011 г. на СРС: наличие на упълномощителна сделка между дружеството и ответницата, с което последната е овластена да се разпореди със собствено на доверителя моторно превозно средство (л.а. *. *** с рег. [рег.номер на МПС] ); извършена продажба на този автомобил; получаване на продажната цена от ответницата; липса на отчет. И по това дело искането е за осъждане на ответницата да предаде сумата, получена от купувача при продажбата, но са претендирани и лихви от момента на забавата. С решение на Софийски районен съд от 30.09.2016 г. исковете били отхвърлени. По жалба на ищеца срещу този акт било образувано пред Софийски градски съд гр.д.№ 10677/ 2017 г., който с решение № 4351 от 29.06.2018 г. отменил изцяло решението на Софийски районен съд и уважил исковете изцяло. Въззивното решение влязло в сила от 25.04.2019 г.
С оглед тези констатации, налага се извод, че двете въззивни решения са постановени по дела с пълен обективен и субективен идентитет. Не е съображение против този извод обстоятелството, че по второто дело е предявен и иск за лихви за забава. Този иск е акцесорен и е обусловен от изхода по главния иск за съществуването на парично вземане, поради което не е възможно искът за лихви да е основателен, ако е неоснователен иска за главницата. Затова обективният идентитет е налице, тъй като и по двете дела, по които са постановени и влезли в сила решенията на въззивния съд, се претендира съществуване на парично вземане в размер 10 000 лв при едни и същи твърдяни правопораждащи факти и е направено искане за осъждане на ответницата да изпълни кореспондиращото на това вземане задължение. Субективен идентитет също е налице – и ищецът, и ответникът по двете дела са едни и същи лица. Същевременно резултатът, до който съдилищата са достигнали в двата влезли в сила акта, е напълно противоположен. С решението от 20.12.2013 г. по въззивно гр.д.№ 8653/ 2012 г. на Софийски градски съд главният иск е счетен за неоснователен и е отхвърлен, с решение № 4351 от 29.06.2018 г. на Софийски градски съд по въззивно гр.д.№ 10677/ 2017 г., искът е намерен за основателен и е уважен. Налице е основанието, предвидено в чл.303 ал.1 т.4 ГПК, но в тази хипотеза Върховният касационен съд не отменя решението, посочено от сезиралата го страна, а отменя неправилното решение (чл.307 ал.4 ГПК). Това налага разглеждане на спора по същество, тъй като съдът по отмяната не би могъл да прецени кое решение е правилно, без да извърши преценка на фактическите установявания и правните изводи на съдилищата по същество.
При тази преценка Върховният касационен съд констатира, че фактическите констатации в двете противоречащи си влезли в сила решения не се различават, различни са направените в тях правни изводи. И в двата акта се приема за установено, че с пълномощно рег.№ 820/ 09.02.2007 г. на нотариус с рег.№ *** с нотариална заверка на подписа на управителя на „Вивамекс билд” ООД молителката била овластена да се разпорежда с лек автомобил, собственост на ищцовото дружество, включително да получи продажната цена от купувача. На 15.10.2010 г. молителката, действаща като пълномощник на ответното дружество сключила писмен договор за покупко-продажба на този автомобил, по силата на който дружеството го продало за цена от 10 000 лв. В документа, съдържащ договора, пълномощникът заявил, че е получил сумата 10 000 лв. от купувача при сключване на договора. Няма доказателства тази сума да е предадена на дружеството – продавач от пълномощника. При тези фактически установявания съдилищата по същество са направили противоположни правни изводи.
В решението си от 20.12.2013 г. по въззивно гр.д.№ 8653/ 2012 г. Софийски градски съд посочил, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не е установено от събраните доказателства наличието на валидна облигационна връзка между страните, възникнала на основание сключен между тях договор за поръчка. Едностранната упълномощителна сделка по чл.36 ЗЗД била нещо различно от двустранния договор за поръчка по чл.280 ЗЗД. От текста на пълномощното не можело да бъде изведено, че ответницата се е съгласила да извърши от свое име и за сметка на дружеството-ищец като доверител, възложеното й от последния конкретно правно действие. Наличието на договаряне между страните не било доказано в хода на процеса, а по делото не били въведени от ищеца други обстоятелства за възникване на задължението (например неоснователно обогатяване).
В решение № 4351/ 29.06.2018 г. по въззивно гр.д.№ 10677/ 2017 г. съдът намерил, че при горните фактически констатации искът е основателен и го уважил. Посочил, че съгласно разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Това задължение било за действие и можело да бъде изпълнено само с активни действия от страна на довереника, като именно той носи доказателствената тежест за установяването им. По делото нямало данни и доказателства получената от ответницата – пълномощник при продажбата сума от 10 000 лв. да е била отчетена чрез превеждането й или внасянето й в касата на ищцовото дружество. От своя страна ищецът е установил съществуването на валидно сключен договор за поръчка, извършването на действията, които са били предмет на договора и получаването на имуществото, които се иска да му бъде предадено, поради което предпоставките за уважаване на иска били налице.
Правилни са изводите в решение № 4351/ 29.06.2018 г. по въззивно гр.д.№ 10677/ 2017 г. Те съответстват на установената от Върховния касационен съд практика, според която ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях (решение № 136/ 03.08.2017 г. по т.д. № 901/ 2016 г., І т.о. и цитираните в него). Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера, без да създава задължения за него. Упражни ли обаче представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието), пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат (със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието), доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя (решение № 338/ 11.01.2016 г. по гр.д.№ 1729/ 2015 г., ІV г.о., решение № 338/ 27.03.2018 г. по гр.д.№ 706/ 2017 г., ІV г.о.). В този случай пълномощникът има задълженията на довереник и следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не е сторил това, доверителят разполага с правото по чл.284 ал.2 ЗЗД да иска прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено при изпълнение на поръчката (решение № 323/ 06.01.2015 г. по гр.д.N 689/ 2014 г., ІV г.о.). Решението на Софийски градски съд от 20.12.2013 г. по въззивно гр.д.№ 8653/ 2012 г. не съответства на така установената практика, явява се неправилно и следва да бъде отменено то, а не решението, посочено от молителката.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Я. Т. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 4351 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 10677/ 2017 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК вр. чл.307 ал.4 ГПК влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 8653/ 2012 г. и потвърденото с него решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 4558/ 2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по това дело.
ОСЪЖДА В. Я. Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Вивамекс билд” ООД, ЕИК 130912973, гр. София, [улица], 500 лв (петстотин лева) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: