Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
София, 18.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1985/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 290-293 ГПК.
В. Г. Р. и Л. Г. К., и двете от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. К. Г. – АК-П., обжалват и искат да се отмени Решение Nо 145 от 08 .02.2018 година по гр.възз.д.Nо 2293/2017 год. на ОС- Пловдив, в частта досежно отношение на уважените срещу тях искове по сметки, с които на основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72-74 ЗС двете съделителки са осъдени – всяка от тях да заплати сума от 46 598. 27 лв.( четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и осем и 0. 27 лева), представляваща припадащата се част от стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършените подобрения от К. и Д. Р.. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон при прилагане на разпоредбите на ЗС, регламентиращи отношенията между владелеца и собственика за вземанията за подобрения и института на погасителната давност, относно началото на давностния срок, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, резултат на необсъждане на относими доказателства и необосновано относно преценката на съда за съществуване на спорното право, изградена на неправилен анализ на приложените доказателства.
Ответниците по касацията, поддържат изразеното писмено становище, че в обжалваната част въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса : от кой момент насетне започва да тече предвидената от закона погасителна давност за извършените в чужд недвижим имот подобрения в случай на разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане по вина на приобретателя, извършил подобренията и при влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, вземането на приобретателя за извършените от него подобрения в недвижимия имот обусловено ли е от факта на предаване на владението върху вещта и този факт представлява ли елемент от фактическия състав по настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото е възприет за основателен довода на защитата, че решението на въззивния съд, в обжалваната му част противоречи на задължителната съдебна практика – ППВС No 6 – 74 и на практиката на ВКС, обективирана с Решение No 110 от 28.11.2017 г. по гр. д. No 5557/2016 г. ВКС – II г.о.
Съставът на ВКС – второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и след преценка наведените доводи и възражения на страните в правомощията си по чл. 293 ГПК , намира:
По поставения правен въпрос
Погасителната давност като вид юридически факт, от категорията на юридическите събития, представлява период от време, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на лицето-кредитор да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл. 114 ЗЗД и може да спре да тече само при наличие на хипотеза измежду изчерпателно изброените от законодателя с разпоредбата на чл. 115, ал.1 ЗЗД основания за това.
Моментът от който тече срока на погасителната давност за вземане, произтичащо от извършените в чужд недвижим имот подобрения, в хипотезата на развален ( алеаторен ) договор за издръжка и гледане по вина на приобретателя, извършил подобренията, и при влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за гледане и издръжка, е този посочен с разясненията по ТР № 88/ 26.VI.1964 г. по гр. д. № 66/64 г., ОСГК на ВС.
Вземането за извършени подобрения в чужд недвижим имот има облигационен характер и почива на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. По отношение на вземането за подобрения в чужд имот са приложими правилата относно неоснователно обогатяване, включително и правилата за погасяването на задълженията поради изтичане срока на погасителната давност. Погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По принцип вземанията без определен падеж се дължат веднага. Вземането, произхождащо от извършени в чужд имот подобрения, не е свързано с някакъв отлагателен срок. Правоотношенията, които възникват между подобрителя и собственика на подобрения имот, обаче се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед на общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрителя за извършените от него подобрения в чужд имот не съвпада с извършването на самото подобрение и трябва да се отнесе към един по-късен момент, а именно моментът в който от владелец на подобренията, подобрителят става техен държател.
Подобрителят по време на извършването на подобренията обикновено се намира във владение на имота. В хипотезите на разваляне на договор по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД, до влизане в сила на решението за това, подобрителят се счита за собственик и извършва подобренията на своя собствен имот като увеличава стойността му. След влизане в сила на позитивно решение по чл. 87, ал.3 ЗЗД, подобрителят запазва качеството си на владелец на имота, доколкото обратното действие на влязлото в сила решение не прекъсва фактическата му власт над имота.
Доколкото извършените подобренията увеличават стойността на имота, собственикът дължи да възмезди стойностно подобрителя. Вземането на подобрителя за извършените подобрения става изискуемо още в момента на завършването на подобренията, но давносният срок тече от момента, когато собственикът си възвърне фактическата власт над имота. Затова следва да се признае, че вземането на подобрителя става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от момента, когато бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяването на ревандикационен иск. Различието между добросъвестния и недобросъвестния подобрител във връзка с правото им да търсят обезщетение за подобренията се отнася само до размера на обезщетението и правото на задържането на имота до заплащането на обезщетението. Вземането на приобретателя за извършените от него подобрения в недвижимия имот като притезателно право не е обусловено от факта на предаване на владението върху вещта, този факт определя обаче момента на изискуемостта на вземането респ. момента от който тече срока на погасителната давност. В изложения смисъл са изцяло дадените задължителни разяснения с ПП ВС No 6 -74.
С Решение No 110 от 28.11.2017 г. по гр. д. No 5557/2016 г. ВКС- II г.о. се приема, че вземането за извършени подобрения, включително на упражняващия владение върху чужд имот, има облигационен характер и представлява частен случай на неоснователно обогатяване. По тази причина по въпросите относно фактическия състав, изискуемостта и погасителната давност за това вземане съответно приложими са разясненията, дадени с ПП ВС № 1-79 г. Вземането за подобрения не притежава белезите на никой от фактическите състави по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а по същността си разкрива близост с вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – с оглед наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, което произтича от общите факти на вложените средства и повишаване качеството на чуждия имот. В хипотеза, когато подобренията са извършени от приобретател по алеаторен договор за гледане и издръжка, докато продължава действието на договора изобщо не може да се поставя въпрос за неговото обезщетяване в която и да е от хипотезите по чл. 72 – 74 ЗС, доколкото измененията в имота са внесени от неговия собственик. Проблемът за възмездяване на подобрителя възниква при наличието на влязло в сила решение за разваляне на алеаторния договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В момента на влизане в сила на това решение настъпва възстановяването на собствеността в патримониума на прехвърлителя, съответно – тогава настъпва и неговото обогатяване, защото е прехвърлил имот с по-ниска, а получава такъв с увеличена стойност. Следвайки логиката на т. 7, изр. първо от ПП ВС № 1-79 г., това е и моментът, считано от който настъпват изискуемостта на вземането за подобренията, извършени от приобретателя в недвижимия имот, предмет на разваления договор за гледане и издръжка, както и се поставя началото на давностния срок по чл. 110 ЗЗД.
Изводът, направен от състава на ВКС (настоящ и по делото), че в конкретния случай фактът на предаване на владението върху недвижимия имот е ирелевантен, е резултат на различните по двете дела факти. По цитираното дело прехвърлителката – бенефициент по алеаторния договор е запазила правото на ползване на имота т.е. в нито един момент подобрителят не е бил във фактическа власт на имота, което се явява частна хипотеза на случаите, при които приобретателят по договора за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане получава владението на имота след сключване на сделката и се намира в имота към датата на влизане в сила на решението по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор
По основателността на касационната жалба
За да прецени основателността на касационната жалба в рамките на ограниченията на чл. 290,ал.2 ГПК – а именно, че правилността на обжалваното въззивно решение може да бъде проверено само по посочените в жалбата основания, настоящият състав на касационният съд приема :
Фактическият състав на претенцията за подобрения на съсобственик в чужд имот, с правно основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72-74 ЗС предполага установяване и доказване на следните правно релевантни факти: 1./лицето, извършило подобрения (влагане на материали, средства и труд, в резултат на което е налице увеличение стойността на недвижимия имот) на чуждия недвижим имот да няма или ако има, да е определен ясно и точно обема на правото му на собственост в имота 2./ да е установено конкретното юридическо основание, на което почиват правата на собственост на лицата по спора 3./ да е установена увеличената стойност на имота респ. стойността на вложените материали, средства и труд 4./ да е определен точния момент на извършване на подобренията, техния вид и характер .
От процесуална страна искът следва да е заявен във втората фаза на производството за съдебна делба, с редовна искова молба и спазване на установения от закона срок, и доколкото цели да ликвидира възникнали облигационни правоотношения между съсобствениците, последните да са материално-легитимирани да отговарят по заявения иск в вмененото им с исковата молба качество на длъжник по заявения иск.
Производството е делбено, във втората фаза като касационната жалба е насочена само в частта, с която са уважени претенциите за подобрения по реда на чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72-74 ЗС.
Делбеното производство е инициирано от В. Г. Р. и сестра и Л. Г. К. срещу техния брат К. Г. Р. и съпругата му Д. Х. Р. на 27.10.2004 година.
Предмет на иска за делба е ликвидиране съсобствеността на дворно място от 1200 кв.м. /по нотариален акт/ и 1120 кв.м. по скица, съставляващи УПИ ** от кв. 3 по плана на [населено място], заедно с двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, 3 броя гаражи и подобрения. С молба – уточнение са посочени и етажността на жилищната сграда и обектите, на всеки един от етажите – а именно : приземен етаж с гаражи, работилница, механа, складово помещение, първи жилищен стаж – с три спални, хол, кухня, баня тоалетна и тераса от 6 м. и втория жилищен етаж с площ от 130 кв.м., състоящ се от хол, две спални, зимна градина, три тераси, баня и тоалетна със самостоятелен вход и гараж, извън сградата.
С влязло в сила Решение № 180 от 26.10.2005 година по гр.дело № 7043/2004 година на ПРС, ІV граждански състав е допусната съдебна делба на дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 1120 кв. м., по скица, а по нотариален акт 1200 кв. м., съставляващо УПИ ** по плана на [населено място], кв. 3, при граници: улица, УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **, ведно с първия и приземния етаж от построената в него двуетажна сграда с приземен етаж, който се състои от гараж, механа, складови помещения, работилница, както и гараж в дворното място на уличната регулация със застроена площ от 34 кв. м., стопанско помещение до входа на уличната регулация със застроена площ от 36 кв. м. и друго стопанско помещение до него с площ от 80 кв. м., както и всички подобрения между В. Г. Р. и Л. Г. К. с права за всяка от тях по 5/16 идеални части и К. Г. Р. и Д. Х. Р. с права, в режим на СИО, от 6/10 идеални части.
Вторият жилищен етаж и гараж, изграден във дворното място на регулационната линия, са признати за собственост в режим на СИО, на основание придобивна давност, на съпрузите К. и Д. Р..
Иницииралите делбения процес В. Г. Р. и сестра и Л. Г. Кильозова се легитимират като съсобственици на 5/8 идеални части от дворното място в [населено място], двуетажната жилищна сграда, заедно с всички подобрения и приращения в него по силата на НА Nо 196/2003 година, обективиращ дарение от тяхната майка – К. Р..
Ответникът К. Г. Р. – брат на ищците и съпругата му Д. Х. Р. се легитимират като собственици на имота с НА Nо 114/91 година за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, развален с влязло в сила Решение по гр.д. Nо 8497/2000 година на РС- Пловдив, по реда и на основание чл.87 ал.3 ЗЗД до размер на 5/8 идеални части.
Във втората фаза на делбата, К. и Д. Р. са предявили иска си за подобрения в размер на сумата, като по повод на молба от 25.02.2010 година (л. 141 от първоинстанционното дело) на основание и в срока по чл. 286 ГПК (отм.) е заявена претенция за цялата стойност на извършените от тях подобрения в съсобствения имот за сумата 505 000 лева, съставляваща припадащата им се част от всички подобрения, като дължима от съсобствениците им и съответстваща на техните квоти от съсобствеността.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил първоинстанционното решение и допълнителното решение в частта по сметките, с което претенцията на К. и Д. Р. срещу съделителките Л. К. и В. Р. за заплащане припадащата се на притежаваните в делбения имот идеалните им части стойност на извършените подобрения, в резултат на които е увеличена стойността на имота, е била отхвърлена като погасена по давност и е постановил ново решение, с което обективно съединените исковете с правно основание чл. 286 ГПК (отм.) във вр. с чл. 72 ЗС са уважени като съделителките В. Г. Р. и Л. Г. К. са осъдени, всяка от тях да заплати сума от 46 598.27 лв., представляваща припадащата се част от стойността на увеличената цена на имота в резултат на извършени подобрения общо на стойност 93 196.54 лв.
Претенция за увеличената стойност на имота в резултат на установените и доказани подобрения е за сумата от 149 114.47 лева. Присъдената сума от 93 196, 54 лева, в рамките на която се поддържа касационното обжалване, съставлява 5/8 (пет осми) части от това задължение, за която въззивният съд е приел, че изцяло се дължи от двете ответници.
За да се произнесе по направеното възражения за изтекла погасителна давност, решаващият съд следва да установи по несъмнен начин, както бе посочено и по горе, правно релевантните факти, да установи налице ли е претендираното субективно материално право на вземане за подобрения за увеличената стойност на имота, момента на изискуемост на вземането и едва тогава да направи извод за основателността на правопогасяващото възражение, като съобрази изложените по – горе съображения в отговора на поставения въпроса.
Настоящият състав намира за законосъобразен извода на възззивния съд, че в хипотезата на претенция по чл.72-74 ЗС правото на владелеца става изискуемо от момента на предаване на владението на собственика или от предявяване на иск за връщането му от последния т.е. претенцията на К. и Д. Р. е станала изискуема от датата на извършения срещу тях въвод във владение на 04.10.2006 г. във връзка с извършеното разпределение на ползването на съсобствения имот по чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) и не е погасена по давност. С оглед на изложеното по-горе законосъобразна е тезата на въззивния съд, че нито моментът на влизане в сила на решението по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, нито решението по допускане или извършване на съдебната делба не смущават владението на подобрителите.
Решението на въззивния съд е незаконосъобразно доколкото от съда не е съобразен установеният факт, че към момента на настъпване изискуемостта на вземането – 04.10.2006 година, имотът в обем на 5/8 идеални части е притежание на ответниците В. Г. Р. и Л. Г. К. по силата на дарение от тяхната майка К. Р. с НА № 196/2003 година, но разместване на блага между правната сфера на подобрителите и собственика на имота е настъпило към момента на самото им извършване, а към този момент собственик на 5/8 идеални части от имота е майката на ответниците К. Т. Р., починала 12.02.2009 година.
С извършеното дарение през 2003 година, задължението на прехвърлителката К. Р., като собственик на подобрения имот, не следва имота и не може да бъде в тежест на приобретателите на имота – надарените В. и Л. Г., това задължение е облигационно задължение на К. Р., без значение, че изискуемостта на вземането ще настъпи в един по късен момент.
Всяко наследство включва освен права ( вещни, вземание и др. ), така и задължения. В случая към датата на откриване на наследството на К. Р. 12.02.2009 година, задължението и към подобрителите К. и Д. Р. възлиза на сумата от 93 196.54 лв. Това задължение е преминало към наследниците и по закон – сина и К. и дъщерите и В. и Л. в равни части. В обем на 1/3 част за сумата от 31 065.18 лв. е налице сливане на права и задължение, т.е. за сина К. е налице сливане на качествата на кредитор и длъжник. Остатъкът от задължението на майката К. Р. в размер на сумата от 62 130.36 лв. остава задължение на двете и дъщери – за всяка от тях за сума от 31 065.18 лв. в качеството им на наследници по закон.
Ето защо, ответниците В. Г. Р. и Л. Г. К. имат задължение към техния брат К. Р. и съпругата му Д. Р., но само и единствено в качеството на наследници на тяхната майка К. Р., а не по силата на облигационното отношение подобрител – собственик на чужд имот, като размерът на това задължение за всяка от тях е за сумата от 31 065.18 лв. Изложените съображения налагат извод за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение отчасти, за разликата над този размер до сумите, за които е осъдена всяка една от тях. Обжалваното решение следва да бъде отменено, в частите, с които В. Г. Р. и Л. Г. К. са осъдени да заплатят, всяка от тях за сума от 46 598.27 лева за разликата над сумата от 31 065.18 лв., без да се налага обсъждане на доказателствата или събиране на нови такива, а в останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
По възражението за значението за добросъвестността на владелеца за размера на вземането му като подобрител на чужд имот, решението на въззивния съд е правилно, доколкото както бе посочено по-горе дали владението е добросувестно или не е без значение. Фактът, че подобрителят е причина за разваляне на алеаторния договор, също е без значение за размера и дължимостта на вземането му, поради което и не може да бъде споделена тезата за допуснати нарушения на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните.
По искането за разноски от страна на касаторите – искането е основателно с оглед изводите за частична основателност на касационната жалба и доказана. Същата следва да бъде уважена в размер на сума, съответстваща на уважената част от иска т.е в размер на една трета част.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 145 от 08.02.2018 година по гр.възз.д. Nо 2293/2017 год. на ОС- Пловдив, В ЧАСТТА с която предявеният от Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] иск за заплащане на сумата от 149 114.47 лв. (сто четиридесет и девет и сто и четиринадесет и 0.47 лв.), съставляващи увеличената стойност в резултат на извършени подобрения в имота, допуснатата до делба : а именно дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 1120 кв. м., по скица, а по нотариален акт 1200 кв. м., съставляващо УПИ **по плана на [населено място], кв. 3, при граници: улица, УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **, ведно с първия и приземния етаж от построената в него двуетажна сграда с приземен етаж, който се състои от гараж, механа, складови помещения, работилница, както и гараж в дворното място на уличната регулация със застроена площ от 34 кв. м., стопанско помещение до входа на уличната регулация със застроена площ от 36 кв. м. и друго стопанско помещение до него с площ от 80 кв. м., както и всички подобрения е уважен общо до размер на сумата 93 196. 54 лв. (деветдесет и три хиляди сто деветдесет и шест и 0.54 лв.) като е осъдил Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. Р. с ЕГН [ЕГН], всяка от тях, да заплати на К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] и на Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН], сума от 46 598.27 лева (четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.27 лв.) , представляваща припадащата и се част от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения им имот вследствие извършени подобрения в описания имот, за сумата от 31 065.18 лв. (тридесет и една хиляди и шестдесет и пет и 0.18 лв.) общо, както и за разликата над сумата от 31 065.18 лв. (тридесет и една хиляди и шестдесет и пет и 0.18 лв.) за всяка една от ответниците Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. Р. с ЕГН [ЕГН], и вместо това п о с т а н о в я в а:
ОТХВЪРЛЯ, заявените обективно съединени искове на Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата от 149 114.47 лв. ( сто четиридесет и девет и сто и четиринадесет и 0.47 лв.), съставляващи увеличената стойност в резултат на извършени подобрения в имота, допуснатата до делба : а имено дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 1120 кв. м., по скица, а по нотариален акт 1200 кв. м., съставляващо УПИ ** по плана на [населено място], кв. 3, при граници: улица, УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **, ведно с първия и приземния етаж от построената в него двуетажна сграда с приземен етаж, който се състои от гараж, механа, складови помещения, работилница, както и гараж в дворното място на уличната регулация със застроена площ от 34 кв. м., стопанско помещение до входа на уличната регулация със застроена площ от 36 кв. м. и друго стопанско помещение до него с площ от 80 кв. м., както и всички подобрения в ЧАСТТА, с която Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. Р. с ЕГН [ЕГН], са осъдени, всяка от тях, да заплатят на К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] и на Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата от 46 598.27 лева (четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.27 лв.), представляваща припадащата и се част от сумата, с която се е увеличила стойността на описания по-горе имот, като наследници на покойната К. Т. Р.- поч. 12.02.2009 година, за разликата от 31 065.18 лв. (тридесет и една хиляди и шестдесет и пет и 0.18 лв.) общо, както и за разликата над сумата от 31 065.18 лв. (тридесет и една хиляди и шестдесет и пет и 0.18 лв.) до сумата от 46 598.27 лева (четиридесет и шест хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.27 лв.) за всяка една от ответниците .
ПОТВЪРЖДАВА Решение Nо 145 от 08.02.2018 година по гр.възз.д. Nо 2293/2017 год. на ОС – Пловдив, в останалата обжалвана част по сметките, с която заявените обективно съединени искове на Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] и К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] срещу Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. Р. ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата от 149 114.47 лв. (сто четиридесет и девет и сто и четиринадесет и 0.47 лв.), съставляващи увеличената стойност на имота в резултат на извършени подобрения в имота, допуснатата до делба : дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 1120 кв. м., по скица, а по нотариален акт 1200 кв. м., съставляващо УПИ ** по плана на [населено място], кв. 3, при граници: улица, УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **; УПИ **, ведно с първия и приземния етаж от построената в него двуетажна сграда с приземен етаж, който се състои от гараж, механа, складови помещения, работилница, както и гараж в дворното място на уличната регулация със застроена площ от 34 кв. м., стопанско помещение до входа на уличната регулация със застроена площ от 36 кв. м. и друго стопанско помещение до него с площ от 80 кв. м., както и всички подобрения, са уважени като ответниците В. Г. Р. и Л. Г. К. са осъдени, всяка от тях да заплати на К. Г. Р. с ЕГН [ЕГН] и на Д. Х. Р. с ЕГН [ЕГН] като наследници на покойната К. Т. Р.- поч. 12.02.2009 година , сума от 31 065.18 лв. ( тридесет и една хиляди и шестдесет и пет и 0.18 лева) или общо сума от 62 130. 36 лв.( шестдесет и две хиляди стои и тридесет и 0.36 лв. ), съствляваща припадащата се част от сумата , дължима за увеличената стойност на делбения имот от К. Р..
ОСЪЖДА К. Г. Р. ЕГН [ЕГН] и Д. Х. Р. ЕГН [ЕГН] да заплатят на Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и В. Г. Р. ЕГН [ЕГН] сумата 631.50 лв. ( шестстотин тридесет и един и.50 лв.) , разноски за касационното производство , съобразно уважената част от касационната жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: