Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 24. 01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7076 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на 1) Н. Г. И., починал след подаването на касационната жалба, на чието място са конституирани наследниците му по закон П. Г. И., И. Н. И., П. Н. И. и И. Н. И., 2) К. И. М., 3) И. В. И. и 4) С. Е. С. срещу въззивно решение № 6233 от 21.09.2012 г. по възз. гр.д. № 7198 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 22.07.2009 г. на Софийски районен съд, 49 с-в. по гр.д. № 16645 /2006 г., с което са отхвърлени искове с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за нива с площ 5 дка, находяща се в землището на [населено място], местността М. кория, при посочени съседи, както и иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК (отм.) за същия имот
Подадената от Ц. В. К. касационна жалба, която е починала след подаване на касационната жалба и на нейно място са конституирани наследниците и по закон Н. В. К. и В. К., е върната и определението за това е влязло в сила.
Насрещните страни М. Я. В., Ю. Ботюва В., М. Ботюва Б. в писмени отговори оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима :
П. и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 01.06.2006 г., съответна цената на всеки един от разгледаните искове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и чл.97,ал.1 от ГПК от 1952 г. (отм.), които са искове за собственост и са оценяеми, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост … – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота.
Цената на всеки отделно предявен обективно съединен иск се преценява поотделно, преценката за допустимост на касационно обжалване също се извършва за всеки иск поотделно, доколкото никой от тях не е обусловен от друг иск.
На стр.19 от делото на СРС е представено удостоверение от Дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси, отдел М. – Б., СО, от 08.09.2006 г., от която е видно, че данъчната оценка на нивата с площ 5 000 кв.м. (5 дка) е 391.50 лева. 1 /4 от тази оценка е равна на 97.88 лева. Това е цената на всеки един от исковете.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В първото съдебно заседание пред СРС ответниците и съдът не са повдигали въпроса за цената на исковете и тя е останала неизменна.
Касационната жалба е подадена при действието на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., съгласно която въззивни решения с цена на исковете под 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили списъци за разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационните жалби на 1) Н. Г. И., починал след подаването на касационната жалба, на чието място са конституирани наследниците му по закон П. Г. И., И. Н. И., П. Н. И. и И. Н. И., 2) К. И. М., 3) И. В. И. и 4) С. Е. С. срещу въззивно решение № 6233 от 21.09.2012 г. по възз. гр.д. № 7198 /2011 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2