Р Е Ш Е Н И Е
N 20
София ,30.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев
Костадинка Арсова
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2432 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.281 ГПК вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
Д. . , представлявана на основание чл.31, ал.2 ГПК от Министъра на р. р. и благоустройство е подала касационна жалба срещу решение № 544 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския окръжен съд , с което е отменено решение № 13 от 28.06.2007 г. по гр.д. № 318 от 2006 г. по описа на Районен съд, гр. С. и е уважен предявеният положителен установителен иск от “С”А. против държавата за собственост на място с площ от 3 000 кв.м. , поземлен имот с пл. № 1* намиращ се в с. “., ЕКАТТЕ 35479, община “., Софийска област, трасе “изходящи”. В касационната жалба се подържат оплаквания по чл.281 , т.3 ГПК, т.е. че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и отхвърляне на предявеният установителен иск.
Ответника “С” А. не е ангажирал становище по жалбата, но в съдебно заседание излага съображения за нейната неправилност.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Решението е допуснато до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима , защото е подадена от надлежна страна , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея , в срока по чл.283 ГПК, който е започнал да тече на 25.03.2008 г. и е изтекъл на 25.03.2008 г., а жалбата е подадена на 24.04.2008 г.с вх. № 1* от 24.04.2008 г.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Софийският окръжен съд е намерил за основателен предявеният от “С” А. срещу Д. . , представлявана на основание чл.31, ал.2 ГПК от Министъра на р. р. и благоустройство положителен установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ защото е счел, че дружеството е придобило собствеността на деривативно основание , по силата на частно правоприемство , сключен приватизационен договор за покупка на акции от “С” ЕАД. Този обект се е намирал в имуществото му по силата на чл.17а ЗППДОБ. Приел е за безспорно обстоятелството, че терена и изградената върху него бензиностанция на територията на граничния контролно- пропускателен пункт на границата между Б е бил предоставен за управление и стопанисване на държавното предприятие “МАТ” , поради което е бил включен в баланса и отразен в с-ка № 201 и с-ка № 203.
Направеният извод е неправилен и необоснован и формиран в противоречие с трайната практика на ВКС.
В исковата молба се сочи, че претендираният терен и постройка са включени в капитала на дружеството –ищец като не е посочен способа за придобиването му . В хода на съдебното производство се подразбира, че се претендира деривативно придобиване на имота – получаването му по силата на сключена приватизационна сделка по реда на ЗППДОБ. Следователно в случая следва да се докаже , че праводателя по приватизационната сделка – “С”ЕА. е бил собственик на имота. Този юридически факт подлежи на пълно и главно доказване, което ще рече ,че следва да се установи ,че обекта бензиностанция е предвиден в плана и е реализиран съобразно него, както и че е предоставен в оперативно управление на държавното дружество, което след преобразуването си е трансформирано в “С”ЕА. , впоследствие приватизирано по реда на ЗППДОБ. В конкретност такива доказателства липсват. Липсва доказателство ,че имота е бил в баланса на ДФ”МАТ”. Този факт е необходимо да бъде установен , тъй като е съществен елемент от фактическият състав на чл.17а ЗППДОП , а преди това и на изискванията по Постановление на МС от 25.10.1993 година. И двата акта предполагат имота да е заприходен в баланса на държавното предприятие, което ще се преобразува. Това обстоятелство е необходимо да се установи защото на държавните юридически лица до приемането на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ Д.в. бр.55 от 1991 г./ и след това на ЗППДОБ /отм./ е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително и недвижимите имоти. С приемането на УСД № 56 /Д.в. бр.4 от 13.01.1989 г./ който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност се запазва този статут на държавната собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставеният имот. Образуваните държавни фирми запазват дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ/ Д.в. бр.48 от 1991 г./. Преобразуването им става с акт на Министерския съвет , който упражнява правата на държавна собственост, т.е. Министерския съвет упражнява правата на принципала- на държавата. С акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя и правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т.е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост , която е диференцирана от собствеността на държавата. Този ред е преповторен в ЗППДОБ и с него се урежда реда на приватизиране на държавните предприятия. Разпоредбата на чл.17а ЗППДОБ, която предпоставя следния фактически състав: вещта да е заприходена в баланса на дружеството- праводател на което е била предоставена за стопанисване и управление; да не е изключена с акта за преобразуване и на последно място да е включена в баланса на новообразуваното дружество. Ищеца подържа, че бензиностанцията е построена през 1980 г. и е била предоставена на “С” ЕА. при образуването му като търговско дружество защото е била в баланса на ДФ”МАТ”. Доказателства за това обстоятелство обаче липсват. В случая само се посочва, че този обект е включен в баланса на новообразуваното дружество- “С” А. , който го е имал в наличност като част от имуществото при приватизацията. Доказателство за това е извлечение към 30.06.1994 г. за балансовата стойност на ДМА на “С”А. отразени в с-ка 201 земя от 3 000 кв.м. и с-ка 203 сгради .
Действително впоследствие “С”А. се приватизира . Данните по делото са : че с договор от 22.07.1994 г. е извършена продажба на 55% от капитала на дружеството , който са закупени от “У” и че са преференциално придобити акции на 29.11.1996 г. от лица по чл.5, ал.2 ЗППДОБ възлизащи на 3, 21%. “У” е придобил на 20.02.1998 г. още 38% от капитала и 3, 79% е резервиран за реституционни претенции от държавата. За да възникне обаче правото на собственост на това дружество ч. частно правоприемство е било необходимо да се установи, че то е съществувало в приватизиращото се дружество.
Всички тези доказателства обуславят по-горе изложения извод, че е установен само единият елемент от фактическият състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОБ, а именно наличието на имота в баланса на новообразуваното търговско дружество. Останалите елементи и по-специално , че имота е бил заприходен в баланса на държавното дружеството, което е преобразувано по реда на чл.1 от ЗОЕТДДИ/ Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество/ и че този обект му е предоставен с акта на Министерския съвет при преобразуването му не са установени поради което и постановеното решение е по неразяснено дело. Това налага неговото връщане на въззивната инстнция с указание да се изследва наличието на всички факти , като за установяването им е допустимо и изслушването на счетоводна експертиза с посочената по-горе задача.
Не е установен по категоричен начин и регулационният статут на имота , а именно – съществувал ли е към 1993 г. , защо липсва отреждане по плановете на терен за бензиностанция , който да е предоставен на ДФ”МАТ” . С какъв акт е предоставена тази бензиностанция на държавното транспортно дружество. Тези въпроси също е необходимо да бъдат изяснени и налагат връщане на делото и изслушване на нова техническа експертиза за актуалното техническо състояние на обекта и изясняване на обстоятелството заснет ли е към настоящия момент с оглед специалния статут на територията на контролно – пропускателния пункт.
ВКС намира ,че следва да отмени постановеното решение и да върне делото за ново произнасяне защото се касае до допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в тази инстанция съгласно чл.293, ал.3 ГПК.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 544 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския окръжен съд .
ВРЪЩА за делото за повторно разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: