О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 09.01.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №743 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 08.02.2011г., постановено по гр.д.№2/2011г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.11.2010г. по гр.д.№11823/2010г. на Пловдивски районен съд в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 3429,16лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. А. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, последния за сумата 3429,16лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ, а обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, е ирелевантно за спора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д.№617/1998г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че с отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен за конкретното делото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2010г. по гр.д.№11823/2010г. на Пловдивски районен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 119,46лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: