1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр.София, 14.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4143 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4597/27.07.2017 г., подадена от Р. А. Х. и Г. М. Х., представлявани от адв. Е. С., срещу въззивно решение № 85/06.06.2017г., постановено по възз.гр.д.№167/2017г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1/22.02.2017 г. по гр.д.№135/2016г. на Разградския окръжен съд. С въззивното решение са уважени исковете на КОНПИ (сега КПКОНПИ) – София и е отнето от ответниците в полза на държавата имущество на обща стойност 437 218.46 лева, представляващо – апартамент в [населено място], дворно място в [населено място] заедно с постройките в него, три леки автомобила, сумата 193 501.83 лв. – получени чрез система за бързи разплащания парични преводи от трети лица, парични средства по 24 банкови сметки и сумата 7 000 лева, представляваща пазарната равностойност на отчужден през проверявания период лек автомобил.
В касационната жалба и в съдебно заседание касаторите поддържат становище, че решението на въззивния съд е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – в писмен отговор и в представената по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде потвърдено, както и да й се присъдят разноските за касационното производство.
С определение № 412/31.05.2018 г. касационното обжалване е допуснато, поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В изпълнение на правомощията си да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост (съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и законодателните изменения на нормата на чл.280, ал.2, пр.2-ро ГПК – ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Изискванията за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като в т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба е предвидено, че ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава иска си (основанието на исковата молба) и какво искане отправя към съда (петитум на исковата молба). В тези рамки се индивидуализира спорното право и се определя предмета на делото. Ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба е от значение за гарантиране правото на защита на ответника и за осигуряване на равенството на страните в процеса. За редовността на исковата молба съдът следи служебно при всяко положение на делото, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт.
Нормата на чл. 269 ГПК предвижда, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост – в обжалваната част. При изпълнение на тези си служебни задължения, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск или неясноти, или противоречия в заявения петитум, той следва да приложи правилото по чл. 129, ал. 2 ГПК като остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. Ако констатираните нередовности бъдат отстранени, производството по делото продължава, като на ответника се дава възможност за отговор на поправената искова молба в законоустановения срок. Ако нередовностите не бъдат надлежно отстранени, възивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК (в т.см. – т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК).
Имайки предвид изложеното, Върховият касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е счел, че е сезиран надлежно с редовна искова молба и е разгледал по същество спора, като е уважил изцяло предявения от КОНПИ (сега КПКОНПИ) иск за отнемане в полза на държавата на имущество, незаконно придобито през проверявания период от ответниците. Посочил е, че първият ответник – Р. Х. – е осъден с влязла в сила присъда № 23/25.03.2015 г. по нохд № 278/2014 г. на Разградския окръжен съд, с която е признат за виновен в това, че в периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2013 г., при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ – престъпление по чл. 255, ал.1, т. 1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.); а ответницата Г. Х. е призната за виновна за същото престъпление с влязла в сила присъда № 2/13.01.2016 г. по нохд № 434/2015 г. на Разградския окръжен съд. Съгласно данните, събрани в хода на наказателните производства, през инкриминирания период ответниците установили случайни контакти чрез социалните интернет мрежи или чрез телефонни разговори с чуждестранни граждани от различни държави, като под различни предлози успявали да ги убедят да им изпращат парични средства. За целта Х. им съобщавали данни за самоличността си, а сумите получавали в чужда валута чрез международната система за бързи разплащания „W. union“ и „МoneyGram”. В мотивите към присъдите е посочено, че по този начин за периода 2008 г. – 2013 г. Р. Х. е получил суми в общ размер 200 291.91 лв., за които не е подал годишни данъчни декларации и е избегнал установяването и плащането на дължим данък общо в размер на сумата 20 029.19 лв.; а Г. Х. за периода 2006 г. – 2010 г. е получила суми в общ размер на 284 823.13 лв., за които не е подала данъчни декларации и е избегнала установяването и плащането на дължим данък общо в размер на 42 933.83 лв.
Въззивният съд е изложил съображения, че наличието на престъпна дейност е само повод за образуване на проверката, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници; както и че на отнемане подлежи имущество, за което не е установен законен източник, а не само такова, придобито от престъпна дейност. По приложимия в случая закон – ЗОПДНПИ (отм.) не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление. Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) е имуществото, за което не е установен законен източник – чл.1, ал.2 от закона. Установяването на „значително несъответствие” – над 250 000 лв. ( в приложимата за случая ред. на §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ – отм., преди изм. с ДВ бр.103/27.12.2016 г.) за целия проверяван период е предвидено от законодателя за етапа на извършване на проверката от Комисията, но в производството по делото подлежи на установяване законният източник за всяко отделно имущество, претендирано за отнемане (чл. 62 от ЗОПДНПИ – отм.) и преценката следва да е конкретна.
С отговора на исковата молба, като законни източници за придобиване на имуществото си, ответниците са посочили получените от тях парични преводи от чужбина, за които са твърдели, че са доходи от „други източници на финансиране“ по смисъла на §1, т.4 от ДР ЗОПДНПИ – отм.; че част от имуществото им е придобито с такива средства, а с другата част от тези средства и с доходи от работа, са се издържали. Тези защитни възражения са счетени за неоснователни от съда, по съображения, че ответниците не са конкретизирали основанията за получаване на паричните суми, нито лицата, които са им ги превеждали, респ. не са установили и доказали облигационни или други отношения, оправдаващи получаването на сумите. Направен е извод, че паричните суми, получени чрез системите за бързи разплащания, не са доходи от стопанска дейност, не са от източник в страната и не могат да бъдат определени като такива по смисъла на чл. 8 от ЗДДФЛ. Същите не са и доходи от работа в чужбина или от дарения, поради което не представляват законен източник на средства.
От представените заключения на съдебно-икономическата експертиза е възприет вариант I-ви от допълнителната експертиза. В този вариант доходите на ответниците от трудови и приравнени на тях правоотношения, както и приходите от продажба на имущество са изчислени на обща стойност 17 053.90 лева; обичайните и извънредни разходи за издръжка на домакинството и разходите за задгранични пътувания са установени в размер на 168 185.46 лв.; разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС – в размер на 91 300 лв. Прието е, че получените от ответниците парични средства от трети лица от чужбина са в общ размер на 284 716.46 лв. Направен е извод, че стойността на имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, възлиза общо на сумата 542 099.95 лв., включващ получените суми от чужбина, част от тях преобразувани в придобиване на недвижими имоти и МПС, и внасяните от ответниците суми по банкови сметки, изчислени в общ размер – 244 483.91 лв. С оглед на изложеното е прието, че е налице значително несъответствие между нетния доход и имуществото на ответниците за проверявания период (07.08.2004г.- 07.08.2014 г.) в размер на – 693 231.51 лева.
Възражението на ответника Р. Х., че е заплатил дължимия данък за доходите, получени от чужбина, не е обсъждано. Въззивният съд е посочил, че обстоятелството, че във водените срещу ответника административно и наказателно производства, паричните преводи са третирани като доход, подлежащ на облагане, не може да промени извода за незаконност на същия. Изтъкнато е, че в цитираните производства е изследвана и установена съставомерността на деянието, изразяващо се в укриването на доходи чрез неподаване на данъчна декларация и неплащане на дължимия данък. Предмет на разглеждане в наказателното производство не е бил произходът на средствата и начина на придобиването им, а в мотивите на присъдите „прозирали данни за измамливи действия” на ответниците във връзка „с исканата от тях материална помощ от доверчиви чуждестранни граждани”. Поради това е счетено, че тези парични преводи са получени от ответниците без правно основание, което ги прави незаконно придобити. В заключение е прието, че по делото е установено значителното несъответствие между имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник на доходи и нетния доход на ответниците; отменено е първоинстанционното решение, с което исковете на КОНПИ са отхвърлени и вместо това е постановено отнемане в полза на държавата на придобито от ответниците имущество на обща стойност 437 218,46 лева.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че неправилно и в нарушение на императивните процесуални правила по чл.127, ал.1, т. 4 и т. 5, вр. с чл.269, изр.1-во ГПК, въззивният съд е приел, че правото на иск е упражнено надлежно и спорът може да бъде разгледан по същество.
С решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС, разрешенията в което се споделят от настоящия състав, е прието, че доколкото в ЗОПДНПИ (отм.) не са уредени изрично особени изисквания към съдържанието на исковата молба, с която се предявява иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, предвид спецификата и целта на закона, за да е редовна исковата молба по чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) трябва да съдържа: 1) обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на Комисията и актът на директора на съответната териториална дирекция за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество (решението по чл. 61, ал. 2 ЗОПДНПИ – отм., взето въз основа на мотивирания доклад по чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ – отм.); 2) вида и стойността на имуществото, в т. ч. вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; 3) вида и стойността на имуществото, вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период; 4) придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т. ч. задълженията, които всеки от ответниците е поел за придобиването му; 5) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка; 6) размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период; 7) имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; 8) другите обстоятелства (ако се твърдят такива), които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му; а когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и 9) обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито.
В случая, в исковата молба са посочени обстоятелствата във връзка с надлежното сезиране на Комисията, актът на директора на ТД КОНПИ – В. за образуване на производството срещу Р. Х. за установяване на незаконно придобито имущество, както и решението по чл.61, ал.2, взето въз основа на мотивирания доклад по чл. 61, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Не са посочени обаче, видът и стойността на имуществото, вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период. Не са посочени видът и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които ищецът твърди, че всеки от ответниците притежава в края на проверявания период. Посочено е (като просто е изброено хронологично) придобито и отчуждено за периода 2004 г. -2014 г. имущество и неговата стойност, признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за издръжка. Липсват обаче, изложени конкретни обстоятелства какво се твърди по отношение на имуществото и доходите на ответника Р.Х., в т.ч. за получените безвъзмездно от трети чуждестранни лица суми, върху които доходи още преди датата на завеждане на исковата молба, той е заплатил определения му при извършената данъчна ревизия данък (л.99 от първоинстанционното дело). Не може да се презумира, че недекларираните доходи са поначало незаконни (но незаконен източник на средства е укритият данък), щом не се твърди и не се установява те да са придобити от забранена със закон дейност. И обратно, всички декларирани за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага да са законни, освен ако не се установи друго. В този смисъл, изброяването на източниците на законни доходи в § 1, т. 4 от ДР ЗОПДНПИ (отм.) не е изчерпателно.
Не е ясно и какви са фактическите твърдения на ищеца по отношение на имуществото и признатите доходи и разходи на съпругата Г.Х. (за нея също има приключила с ревизионен акт данъчна ревизия), респ. какъв е проверяваният за нея период, при положение, че бракът е сключен на 09.06.2010 г., а фактическото й съжителство с ответника Р.Х. датира отпреди това – факт, който би имал правно значение, ако се окаже, че ответницата притежава имущество, придобито незаконно за сметка на ответника. Ако тя не притежава имущество, от нея не може да бъде отнето нищо, а обратното – в такъв случай нейните доходи и други източници на финансиране се прибавят към тези на ответника, като проверявано лице.
Неясни и противоречиви са твърденията на ищеца във връзка с поисканата конфискация по изброените в исковата молба 24 банкови сметки, сумата по които възлиза общо в размер на 144 254.63 лв. Сочи се, че ответниците са внасяли по тях лични средства (напр. – спестовен влог на името на Г.Х. отпреди брака в размер на 50 000 лв. – л.13 от делото на ОС –Разград – и неподлежащ на отнемане по твърдение на ищеца); натрупани лихви от срочни депозити, както и сумите, получавани от третите чуждестранни лица; че част от тези суми са влагани в покупка на имущество, друга част – изтеглени, но в крайна сметка не е ясно – въз основа на какви обстоятелства се иска отнемане в полза на държавата на суми от банкови сметки, за които не се твърди и не се установява да са налични по тези сметки (вж. допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза за банковата наличност по сметките – л.236 от делото). Освен това, при положение, че ищецът е посочил, че сумите, превеждани на ответниците от трети лица са внасяни на влог по банковите им сметки, неясни и противоречиви са твърденията му как се формира отделно поисканата за отнемане сума от 193 501.83 лв., представляваща според КПКОНПИ, „преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество”, без отново да е конкретизирано дали се твърди, че тя е притежавано от тях налично имущество.
В този смисъл, в нарушение на материалния закон и въззивният съд общо е обсъждал какви имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период, без оглед на обстоятелството, че не е установено те да са налични и да се притежават в края на този период и е основал решението си на правно ирелевантния факт каква е паричната равностойност на тези блага. Преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на изследвания период (вж. в т.см. – решение № 129/08.06.2015г. по гр.д.№ 5562/13, IV г.о., решение № 228/06.07.2015 г. по гр.д. № 5321/13, IV г.о. и др.). Те не са длъжни да доказват, че със средствата от отчуждаването на една вещ са придобили друга нито, че са върнали или са се разпоредили по предназначение с получени от някого пари или вещи. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ – отм. (както и по ЗОПДИППД – отм.), подлежи имущество, а не приходи, нито доходи – по арг. от § 1 , т. 1 от ДР на ЗОПДНПИ – отм. Доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него. Ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата (вж. решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о. на ВКС).
В исковата молба по настоящото дело е посочено имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата, но не се твърди цялото това имущество в края на проверявания период да е налично и притежавано от ответниците – да се намира в патримониума им, нито се сочат основания, поради които то следва да се счита част от патримониума на проверяваното лице Р.Х.. Поради това, посоченият от ищеца и възприет от въззивния съд размер на претендираното несъответствие е парична сума, която няма връзка и не е показателна за правно релевантната разлика по §1, т.7 от ДР ЗОПДНПИ – отм. В тази насока следва да се имат предвид и мотивите на Решение № 13/13.10.2012 г. по к. д. №6/2012 г. на Конституционния съд на РБ, в които е разяснено, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на проверявания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Незаконно придобитото имущество по смисъла на ЗОПДНПИ – отм. се свързва с неговия източник – такъв, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство, а не с правен недостатък, обуславящ недействителност на придобивното основание. Поради това, приетото от въззивния съд, че предоставените от третите лица на ответниците парични суми са „без правно основание” и това автоматично ги прави незаконен източник на доходи, е материално незаконосъобразен и необоснован.
Не на последно място, неясни и противоречиви са изложените обстоятелства в исковата молба, касаещи претенцията за конфискация на недвижим имот – дворно място в [населено място] заедно с постройките в него. По отношение на този имот е посочено, че той е придобит възмездно „с решение №208/09.03.2012 г. по гр.д.№ 635/2011 г. на РС – Исперих”. С цитирания съдебен акт е уважен установителен иск за собственост, предявен от Р. Х. за придобиване по давност на процесния недвижим имот, предмет на сключен предварителен договор за продажба от 27.03.2001 г., с договорена и заплатена от купувача –ищец през същата година продажна цена от 1 000 лв. и установено от този момент владение върху имота. При тези данни, не е ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава искането си за отнемане на този имуществен обект от ответниците като незаконно придобит – юридически лицата са се легитимирали като собственици през 2012 г., респ. след изтичане на придобивния давностен срок, но фактически цената на имота е платена през 2001 г., т.е. извън периода на проверката, освен ако ищецът не твърди други факти.
По аналогичен начин стои и въпросът, касаещ задграничните пътувания на ответниците и начина на формиране на разходите им за тези пътувания в исковата молба, възприет в заключението на СИЕ и в мотивите на обжалваното решение. Разходите са изчислени на базата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приложима за лица, работещи на трудово или служебно правоотношение, каквито ответниците очевидно не са, при липса на изложени от съда каквито и да е мотиви за възприемането на такъв размер на разхода.
Видно от изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по нередовна искова молба, поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да остави исковата молба без движение и даде указания ищецът конкретизира обстоятелствата и петитума на иска си спрямо всеки един от ответниците, съобразно посоченото по-горе в мотивите на настоящото решение.
По исканията на страните за присъждане на разноски за касационното производство, съгласно нормата на чл.294, ал.2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 85 от 06.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 167/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.