7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
С., 17.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2263/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. С. Чоновски -от [населено място] срещу Решение №413 от 10.03.2014 г. по гр.д.№3994/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №1050 от 10.06.2013 г. по т.д.№ 3116/ 2012 г. на СГС в частта, с която са уважени исковете по чл. 86 ал.1 ЗЗД на Г. С. Чоновски – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] над 6310.58 лв. до 6441.32 лв. по Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г. и над 5129.87 лв. до 5202.19 лв. по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г.и в частта, с която е отменено решението и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете:за възнаграждение 38576.28 лв.за периода м.12.2008 г.-11.09. 2011 г., със законната лихва от 30.11.2011г. и обезщетение за забавено плащане 6310.58 лв. по Договор за възлагане на управление от 20.03. 2002 г. и за възнаграждение 28 399.24 лв. за периода м.12.2008 г. – м.04.2011 г., със законната лихва от 30.11.2011 г. и за обезщетение за забавено плащане 5129.87 лв. по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че въпросът: договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД прекратява ли се автоматично с изтичане на мандата на СД при липса на друга уговорка, е решен в противоречие с практиката на съдилищата: Р.№ 153/07.06.2013 г. по т.д.№194/2013 г. на АС-Варна; Р.№273/09.04.2009 г. по гр.д.№6371/2007 г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№ 345/ 08.07.2006 г. по т.д. № 661/2005 г. на ВКС,І т.о. и Р.№318/01.06.2004 г. по гр.д.№ 1363/ 2003 г. на ВКС, ІІ т.о. По въпроса: решението на ОС на акционерите, с което се определя възнаграждението на членовете на СД, преустановява ли автоматично действието си с изтичане на мандата на СД и от този момент отпада ли задължението за изплащане на възнаграждение, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с липса на съдебна практика. По въпроса: допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение на ответника за неизпълнен договор, направено след изтичане срока за отговор на исковата молба, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с т.4 на ТР №1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и Р.№ 60/ 10.04.2013 г. по гр.д.№ 896/2012 г. на ВКС,ІІІ г.о. По въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе по всички възражения на ищеца, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречие с Р.№31 от 11.02.2007 г. по гр.д.№ 789/ 2007 г. на ВКС, V г.о. и Р.№ 367/30.05.2006 г. по гр.д.№ 2965/2004 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационната жалба, тъй като не са налице сочените от касатора основания, оспорва жалбата и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено и отменено решение и е постановено друго, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на два от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена в срок и редовна.
За да отмени решението и да отхвърли исковете за възнаграждение 38 576.28 лв. за периода м.12.2008 г. – 11.09.2011 г. и за обезщетение за забавено плащане 6310.58 лв. и да обезсили решението за разликата до 6441.32 лв. по Договор за възлагане на управление от 20.03.2002 г. и за възнаграждение 28 399.24 лв. за периода м.12.2008 г. – м.04.2011 г. и за обезщетение за забавено плащане 5129.87 лв. и да обезсили решението за разликата до 5202.19 лв. по Договор за възлагане на управление от 01.10.2004 г., въззивният съд е приел по първия договор, че ищецът е избран за член на СД, с Протокол №2/27.02.2001 г. на ОС е взето решение членовете на СД да получават възнаграждение в размер на 6 мин. раб. заплати и с договора му е възложено управление, при възнаграждение по чл.2. Съдът е посочил, че съгласно чл. 233 ал. 1 ТЗ членовете на СД се избират за срок от 5 години и могат да бъдат преизбирани, и при липса на друга уговорка, решението на ОС от 27.02.2001 г. е важало до 27.02.2006 г. и ищецът не е доказал след тази дата определено ли е възнаграждение и в какъв размер. Въззивният съд с оглед чл. 2 от Договора за възлагане на управление от 01.10. 2004 г., е обосновал, че се сключва съгласно решение на ОС, като ищецът не е доказал да е взето решение, което да предвижда срок по-дълъг от предвидения в ТЗ 5-годишен период, не е представил нов договор, затова поради изтичане на срока, за който е сключен, договорът е прекратен на 01.10.2009 г., след която дата искът е неоснователен. По съображения, че възнаграждение се дължи на довереника след изпълнение на възложената работа, съдът е намерил за основателно възражението на ответника, че изпълнението на ищеца не е било точно, тълкувал е волята на страните, изразена в т.14 от Договора, счел е, че липсата на средства се изразява в лоши финансови резултати, наличие на задължения по-големи от активите, като съществено за договора за управление е да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне, въз основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и да изпълни. Съдът, въз основа на представените протоколи от ОС на АД и заключението на икономическата експертиза, е аргументирал, че АД за 2002 г.,2003г.,2004 г.,2005 г.,2006г. е с отрицателен финансов резултат, следствие което е увеличена натрупаната загуба и няма печалба за разпределение, финансовите резултати за периода 2003 г. – 2010 г. са загуби, което финансово състояние отговаря на условието по чл. 14 от Договора, че изплащането на възнаграждението не се гарантира и не се компенсира при липса на средства. След обсъждане на взетите от АД решения с протоколи на ОС №13/02.05. 2011 г. и от 12.09.2011 г. за избор на нов изпълнителен директор, не – освобождаване на ищеца от отговорност, възлагане на СД да се направи задълбочено проучване и анализ на сключените от ищеца договори и извършените действия и бездействия, и да се предприемат всички действия за търсене на отговорност за причинени вреди, съдът е заключил,че ищецът не е доказал да е изпълнил поетите задължения, като твърдението, че му се дължи възнаграждение, е недоказано и с оглед липсата на писмени доказателства в счетоводството за начислените на ищеца възнаграждения.
По въпроса: договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД, прекратява ли се с изтичане на мандата на СД при липса на друга уговорка, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата – въззивният съд е решил въпроса в противоречие с приетото в Р.№153/07.06.2013 г. по т.д.№194/2013 г. на АС – Варна; Р.№273/09.04.2009 г. по гр.д.№6371/2007 г. на ВКС, ІV г.о.; Р.№345/ 08.07.2006 г. по т.д. № 661/2005 г. на ВКС,І т.о. и Р.№ 318/01.06.2004 г. по гр.д.№ 1363/ 2003 г. на ВКС, ІІ т.о.
По въпроса: решението на ОС на акционерите, с което се определя възнаграждението на членовете на СД, преустановява ли действие с изтичане на мандата на СД и от този момент отпада ли задължението на АД за плащане на възнаграждение по договор за възлагане на управление на член на СД, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като няма съдебна практика.
По въпроса: допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение на ответника, направено след изтичане срока за отговор на исковата молба, за допуснато от ищеца неизпълнение на договора, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№ 310/30.07.2010 г. по гр.д.№1086/2009 г.,II г.о.и Р.№ 67/ 06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г., І т.о. В посочените решения е прието, че съгласно чл. 370 ГПК, възраженията следва да се направят в срока за отговор на исковата молба и ако това не е сторено, ответникът губи възможността да ги направи по – късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, като обхватът на задължението на съда по чл. 146 ал. 2 ГПК за даване на указания, израз на служебното начало в процеса – чл. 7 ГПК, е ограничен от съдържанието на отговора на исковата молба и при спазване на преклузивните срокове по чл. 370 ГПК, респ. чл. 373 ал. 2 ГПК.
Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба, че с отговора на исковата молба е заявил правни доводи и допълнителни съображения във връзка с направеното оспорване на иска, базирани на представените от ищеца доказателства, които правни доводи и възражения не се преклудират. В Отговора на исковата молба възраженията на ответника са, че в съответствие с чл.14 от Договора от 01.04.2011 г., отчитайки финансовото състояние на АД, ищецът се е съгласил да изпълнява функциите си, без да получава възнаграждение, в Отговора на допълнителната искова молба ответникът е поддържал, че поради лошото финансово състояние на АД, ищецът е преценил, че АД няма възможност да покрива възнагражденията и е преустановил доброволно да си изплаща възнаграждения. С Молбата от 26.03.2012 г., подадена след изтичане на срока по чл. 367 ал. 1 ГПК, ответникът е възразил, че липсват действителни договори, тъй като сключените са преустановили действие с изтичане на срока, за който членовете на СД, съответно изп.директор са били избрани и действието на договорите не се продължава автоматично. Възражение, че ищецът не е изпълнявал договорите точно, може да се изведе от доводите за отрицателните финансови резултати на АД и липса на печалба за разпределение, дължащи се и по причина на ищеца, като въззивният съд е приел, че финансовото състояние на дружеството отговаря на уговореното в чл. 14 от Договора от 01.10.2004 г., както и че ищецът не е доказал да е изпълнил поетите с договорите задължения. Не се касае за правни доводи и съображения, които съдът да може да обсъжда без да са заявени в срок, а за правоизключващо възражение за право на възнаграждение поради неизпълнение на ищеца, което възражение ищецът би могъл да оспори и по което да ангажира доказателства за установяване на твърдени от него факти във връзка с изпълнението, което възражение следва да е заявено в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК.
Въпросът: длъжен ли съдът да обсъди и се произнесе по всички възражения, въззивният съд, като не е обсъдил довода на ответника за нищожност на клаузата по чл. 14 от Договора от 01.10.2004 г., е решил в противоречие с ПлВС №1/1953 г. и т.19 от ТР №1/04.01. 2001 г. на ВКС, ОСГК, както и с постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№37/29. 03.2012 г. по гр.д. №241/2011 г. на І г.о. и Р.№57/02.03.2011 г. по гр.д. №1416/2010 г. на ІІІ г.о. за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните, да изгради свои собствени фактически и правни констатации и да даде самостоятелно разрешение на спора – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото в частта, с която са уважени исковете по чл. 86 ал.1 ЗЗД над 6310.58 лв. до 6441.32 лв. по Договора от 20.03.2002 г. и над 5129.87 лв. до 5202.19 лв. по Договора от 01.10.2004 г., в която част първоинстанционният съд се е произнесъл над предявените размери на исковете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №413 от 10.03. 2014 г. по гр.д.№3994/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решенето в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по делото държавна такса 1568.5020 лв., на основание чл.18 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в противен случай делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ