1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. София, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1204 по описа за 2019 г. на първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на А. С. Т., чрез адвокат В. В., подадена срещу решение № 2161 от 13.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. дело № 289/2018 г., с което е обезсилено решението, постановено на 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийския градски съд, и е прекратено производството по посоченото първоинстанционно дело.
При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че с предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК ищцата не би могла да постигне защита на своите нарушени права и законни интереси, поради което искът е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Посочил е, че за А. Т., като член-кооператор, е налице правен интерес от водене на иск срещу Ж. „Л.“, но не и срещу нейния бивш съпруг, тъй като собственик на процесния имот е именно Ж., предвид липсата на съставен нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Визирал е, че принципно няма пречка А. Т. да придобие имота по силата на давностно владение, като същевременно е приел и че е недопустимо преобразуването собствеността на Ж. в индивидуална собственост чрез способи, различни от тези в ЗЖСК, още по-малко чрез съставяне на нотариален акт за собственост по давностно владение или чрез установителен иск срещу друг несобственик. Съдът е посочил, че липсата на нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, легитимиращ като собственици както ищцата, така и ответника, изключва правния интерес от водене на установителен иск между двамата. Отказал е да зачете правната стойност на нотариалния акт от 1.10.2001 г. по отношение собствеността на имота по съображения, че същият не отразява верни факти. Съдът е изложил мотиви и че ищцата не сочи и ответникът да е извършил действия, с които да е оспорил собствеността й върху имота. Позовал се е на Постановление на Пленума на ВС № 3/12.11.1983 г. по гр. дело № 1/1983 г.
Жалбоподателката счита въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилни изводите на съда, че член-кооператор не може да придобие по силата на давностно владение имот на Ж., като се аргументира с трайната съдебна практика на ВКС по този въпрос. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява, че е владяла спорния имот повече от 10 години, поради което е станала негов собственик на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Сочи, че нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който се е снабдила, създава съсобственост на страните по делото, което обуславя правния й интерес от предявяването на иска.
Насрещната страна Б. Б. С. намира касационната жалба за неоснователна. Счита за законосъобразни и правилни изводите на въззивния съд за недопустимост на производството. Като се позовава на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, твърди, че А. Т. не е придобила по давност целия имот. Излага, че ищцата е следвало да защити правата си по реда на чл. 21, ал. 4 СК.
С определение № 308/17.06.2019 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на първо гражданско отделение, е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. С. Т. срещу Б. Б. С., с която се иска от съда да признае за установено, че ищцата е индивидуален собственик на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв. м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв. м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ …-…, парцел …, отреден за имот пл. № …, кв. … по плана на София, местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. Ищцата претендира, че е придобила собствеността на основание придобивна давност, като главното основание е чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 82 ЗС – 10 години в периода от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г., а евентуалното основание е чл. 79, ал. 1 ЗС – 10 години в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. А. Т. твърди, че на 22.05.1980 г. баба й В. И. А. сключила с И. И. З. предварителен договор за замяна, съгласно който З. следвало да прехвърли на А. собствеността върху процесния имот, като получи срещу него апартамент № …, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Не бил сключен окончателен договор, но страните фактически си предали владението, като от 22.05.1980 г. до смъртта си на 3.08.1988 г. А. държала имота като свой. След това, от 3.08.1988 г. до 5.04.1990 г., в имота живял бащата на ищцата С. А. Т.; след него – ищцата и нейната сестра, а от 24.01.1994 г. в имота заживели ищцата и ответникът. А. Т. излага, че процесният имот бил в сграда на Ж. „Л.”, като наследниците на страните по договора за замяна от 22.05.1980 г. потвърдили волята си по договора, като сключили предварителен договор от 15.01.1997 г. за същите права, за които бил и договорът от 22.05.1980 г., и наследникът на З. – И. З., се задължил да прехвърли на ищцата членствените си права върху определения му с разпределителен протокол на Ж. процесен имот. С решение от 14.04.1997 г. на Ж. „Л.” ищцата била приета за член-кооператор, замествайки И. З. и сина й И. З., като имотът бил разпределен на А. Т. с окончателен разпределителен протокол от 3.03.2000 г. и тя била въведена във владение на същата дата. Ищцата сочи, че членствените права върху този имот тя придобила на основание договора по нотариален акт № …/5.05.1997 г., том …, дело № …./1997 г. срещу прехвърления от нея на И. З. имот, независимо, че в договора се сочело, че е за покупко-продажба и че е получила стойността на имота в пари. А. Т. твърди, че през време на брака си с ответника била упълномощила последния с пълномощно от 10.01.1997 г. да я представлява пред Ж. „Л.” за приемането й за член-кооператор на мястото на И. З., да води преговори за придобиване на процесния имот срещу собствения й апартамент №…. в[жк], [жилищен адрес] и за снабдяване с документи за собственост на същия. На 1.10.2001 г. ответникът, като неин пълномощник, я представлявал пред нотариус и бил съставен нотариален акт № …/1.10.2001 г., том …, рег. №….., дело № ……./2001 г., съгласно който ищцата е собственик по давност на имота. А. Т. заявява, че тя била придобила имота като индивидуална собственост, тъй като той бил владян като свой от наследодателите й от 22.05.1980 г. до 5.04.1990 г., към което владение ищцата присъединява собственото си владение и това на сестра й за времето от 5.04.1990 г. до 24.01.1994 г. Евентуално поддържа, че е придобила имота като индивидуална своя собственост чрез владеенето му в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. на свое собствено правно основание – договор за замяна на свой собствен недвижим имот. Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи към съставянето на нотариален акт № ……../1.10.2001 г. и това позволява на ответника да претендира права върху имота, поради което има правен интерес от иска. С ответника живели в имота в периода от 24.01.1994 г. до 2001 г. и този имот не бил придобит по давност при условията на съпружеска имуществена общност, тоест ответникът нямал права върху имота. Сочи, че Ж. „Л.” не е издала нотариални актове за апартаментите и ищцата не била придобила апартамента като член-кооператор на Ж., защото все още нямало издаден акт обр. 16 за имота.
Ответникът е оспорил исковете. Навел е твърдения, че договорите за замяна от 1980 г. и от 1997 г. са нищожни поради липса на форма за валидност, както и че апартамент № …. бил придобит от З. по договор за покупко-продажба, а не по договор за замяна, а ищцата получила апартамент № 4 като член-кооператор на Ж.. Заявил е, че от м. октомври 1993 г. до 2004 г. в имота живеели той и ищцата и това било тяхното семейно жилище, посочено като такова и в решението за прекратяване на брака им, влязло в сила на 8.05.2003 г. Поддържа, че нито наследодателите на ищцата, нито А. Т. са владели имота като свой само за себе си. Твърди, че липсва идентичност между имота по договора за замяна и процесния имот.
С решението си, обезсилено впоследствие от въззивния съд, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска по чл. 124, ал. 1 ГПК – главен и евентуален. Отхвърлил е главния иск – за признаване за установено, че ищцата е придобила процесния имот на основание придобивна давност от 10 години, изтекла в периода 22.05.1980 г. – 24.01.1994 г., като е приел, че никой от праводателите на ищцата не е придобил апартамента по давност до 5.04.1990 г., а след тази дата до 24.01.1994 г. А. Т. не го е владяла, за да присъедини владението си към това на праводателите си. Уважил е евентуалния иск – за признаване за установено, че ищцата е придобила процесния имот на основание придобивна давност от 10 години, изтекла в периода 4.03.2000 г. – 4.03.2010 г., като е заключил, че имотът е бил владян от ищцата за период от 10 години преди подаването на исковата молба. Приел е, че ответникът е бил държател на имота, тъй като е установил фактическа власт като съпруг на лицето, което свои имота.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на Софийския апелативен съд в решението му по гр. д. № 289/2018 г. за недопустимост на предявения установителен иск за собственост.
В случая ищцата твърди, че е индивидуален собственик на процесния имот, чиято собственост е придобила чрез оригинерен способ – по силата на давностно владение. Претендиращият да е собственик на това основание може да се защищава срещу всеки, който оспорва правото му, а не само срещу предходния собственик (Ж. според мотивите на въззивното решение), като в настоящия казус такъв оспорващ се явява ответникът по иска Б. Б. С.. Тъй като А. Т. се е снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, издаден по време на брака й с Б. С., и предвид презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), за нея очевидно съществува правен интерес да установи спрямо бившия си съпруг, че имотът е нейна индивидуална собственост. Освен това, видно от становището на ответника по делото, същият оспорва заявеното с исковата молба право на собственост на ищцата.
Същевременно, очевидно неправилни са и изводите на въззивния съд, че член-кооператор не може да придобие право на собственост върху обект в Ж. извън определения в ЗЖСК способ – съставяне на констативен нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Вярно е, че ЗЖСК предвижда, че член-кооператорите придобиват собствеността върху разпределените им имоти чрез снабдяването им с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Наред с това, съдебната практика (така решение № 527/16.06.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на ВКС, І г. о.), приема, че член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него.
Не може да бъде отречена и правната възможност лице, което не е член-кооператор в Ж. (каквото в случая е била и А. Т. до 1997 г.), също да придобие по давност недвижим имот-собственост на Ж. (в този смисъл: ТР № 5/24.06.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 527/16.06.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 7/4.03.2014 г. по гр. д. № 6353/2013 г., І г. о.). Това е така, защото става дума за основен първичен придобивен способ, който се прилага във всички случаи, освен когато съществува изрична забрана (а такава не е налице по отношение на имот на Ж.). Достатъчно е имотът да представлява годен обект на владение, т. е. да съществува като самостоятелен обект в сграда, изградена до степен груб строеж.
Същевременно изложените в исковата молба твърдения обуславят предявяването на иск за собственост именно по чл. 124 ГПК, а не на такъв по СК, както поддържа ответникът. Изложеното по-горе води до извода, че предявеният от А. С. Т. иск е допустим, поради което спорът между страните следва да бъде разгледан по същество от въззивния съд.
Настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски за касационното производство. Същите следва да бъдат взети предвид при решаване на делото от въззивния съд, съобразно изхода на спора пред него.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2161 от 13.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. дело № 289/2018 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: