1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 02.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2201 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Т. П. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ж. М. срещу решение № 114 от 04.05.2017г. по в. т. дело № 99/2017г. на Пловдивски апелативен съд, 1 търговски състав, с което е потвърдено решение № 386 от 02.11.2015г. по т. дело № 167/2014г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е признато за установено, че Т. П. Г. дължи на [фирма] сумата 52 929,04 лв., от която 47 009,73 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, и 5 919,31 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2010г. до 05.10.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3717/20.10.2011г. по ч. гр. д. № 5373/2011г. на Старозагорски районен съд и е потвърдено определение № 57 от 15.01.2016г. по т. дело № 167/2014г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е изменено първоинстанционното решение като ответницата е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер 964,29 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 22.05.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.:
1. „Следва ли да се фингира редовно връчане на уведомителното писмо за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което е било изпратено с препоръчана поща с обратна разписка, но не е било удостоверено фактическото му връчване на поръчителя, а пратката е била върната на кредитора като непотърсена, когато в договора за поръчителство е уговорено единствено, че всички уведомления и изявления във връзка с този договор се считат за получени, ако чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща достигнат до адресите на страните, посочени в договора?”
2. „В каква степен на конкретика трябва да са разписани определените предпоставки в клаузата на договора за поръчителство, при наличието на които следва да се фингира недоставеното или само изпратеното съобщение като получено и достатъчно конкретна предпоставка ли е уговорката в договора за поръчителство уведомленията да „достигнат до адресите на страните”, за да се фингира за връчено съобщение, което е изпратено на адреса на адресата, но същият не е уведомен по предвидения за това ред в чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети?”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”, представлявано от адв. Х. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че касаторът не е посочил материалноправният или процесуалноправният въпрос, обусловил изхода на делото, а формулираните от него въпроси не са в противоречие с цитираната съдебна практика.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между [фирма] с предишно наименование [фирма] и [фирма] като кредитополучател е сключен договор за банков кредит № BL24081 от 26.09.2008г. с предмет предоставяне на сумата в размер 50 000 лв. от банката на кредитополучателя за закупуване на бизнес оборудване – товарен автомобил. Приел е, че в изпълнение на задължението, поето с чл. 7 на анекс № 1 от 20.08.2009г. към договора за банков кредит, на 20.08.2009г. е сключен между [фирма], от една страна, Т. П. Г. и Г. К. Г., от друга страна като поръчители, договор за поръчителство. Въз основа на заключенията на съдебно-почерковите експертизи и установеното обстоятелство, че договорът за поръчителство е подписан от Т. Г., но не и от Г. Г., съдебният състав е направил извод, че договорът за поръчителство обвързва ответницата /настоящ касатор/, която се е задължила спрямо кредитора /банката/ да отговаря за задължението на кредитополучателя по договора за кредит съобразно клаузите му солидарно. Възражението на ответницата за недействителност на договора за поръчителство поради липса на яснота за задълженията, за които тя е поела отговорност, е прието за неоснователно, предвид изричното заявяване в чл. 1, ал. 2 от страна на Т. Г., че с подписването на договора за поръчителство е получила копие от договора за кредит, запозната е с него и е съгласна с всички условия, параметри и срокове по него.
Относно възражението на ответницата /касатор/ за липса на подпис под погасителния план към анекс № 1 въззивният съд е изложил, че липсата на подпис на поръчителя под погасителния план сама по себе си не означава липса на валидно възникнало задължение за поръчителя, тъй като с анекса, който е подписан от поръчителя Т. П. Г., е уговорен определен начин на погасяване на задълженията по договора за кредит, размерът на погасителната вноска за едногодишен период е фиксиран и погасителният план е неразделна част към анекса.
За неоснователни са приети оспорването от ответницата /касатор/ на датите под договора за кредит, погасителния план към него, анекса и погасителния план към анекса и изложените от ответницата по иска доводи в подкрепа на направеното оспорване.
За да направи извод, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 02.09.2011г., съдебният състав се е позовал на предвидената в чл. 28 б. „в“ от договора за кредит възможност и наличието на уговорените в договора за кредит условия. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е приел, че цялата сума в размер 50 000 лв. е усвоена от кредитополучателя, начислени са лихви в общ размер на 15 139,18 лв., с направените общо 48 погасителни вноски кредитополучателят е погасил главница в размер 2 990,27 лв. и лихви в размер 9 219,87 лв. и е останало незаплатено задължение в размер общо 52 929,04 лв., от която сума главницата е в размер 47 009,73 лв., а договорната лихва 5 919,31 лв. По делото е установено, че последната погасителна вноска, направена от кредитополучателя, е дължимата вноска с падеж 21.07.2010г. съгласно погасителния план, а следващата погасителна вноска с падеж 21.08.2010г. / 22 –ра поред/ и всички останали до 78-ма вноска с падеж 21.04.2015г. не са заплатени от кредитополучателя.
Въззивният съд е констатирал, че банката е отправила до Т. Г. писмо – изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита на 31.08.2011г. по пощата с обратна разписка на адрес [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 15; отбелязани са три дати, на които получателят е търсен – 02.09., 10.09 и 14.09.2011г.; отразено е, че пратката е върната обратно на подателя на 25.09.2011г. поради това, че не е потърсена от получателя; подателят е получил обратно писмото на 27.09.2011г.
За да направи извод, че е налице фингирано връчване на 02.09.2011г., въззивната инстанция се е позовала на клаузата на чл. 13 от договора за поръчителство от 20.08.2009г., която предвижда, че всички уведомления и изявления във връзка с този договор се изготвят в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в договора. Поради включването в договора за поръчителство на клауза, която фингира като получено съобщение, което е достигнало по някой от посочените начини до адреса на страната, без да е необходимо фактически да е получено, съдебният състав е заключил, че известието от банката за предсрочната изискуемост е доставено до адреса на Т. Г. по един от уредените в договора начини – по пощата с обратна разписка на адреса, посочен в договора, на 02.09.2011г., т. е. на първата отбелязана дата, на която съобщението е достигнало до адреса на поръчителя Т. Г..
Възражението на ответницата /касатор/ за погасяване на отговорността й като поръчител на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД е прието за неоснователно, предвид уведомяването на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита на 02.09.2011г. и подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5373/2011г. на Районен съд Стара Загора на 17.10.2011г., т. е. в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Съдебният състав се е позовал и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 149 от 19.12.2016г. по т. д. № 2142/2015г. на ВКС, І т. о. и решение № 7/15.04.2015г. по т. д. № 4196/2013г. на ВКС.
Относно възражението на ответницата /касатор/ пред въззивната инстанция, свързано с решение № 44 от 13.02.2013г. по т. дело № 439/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, с което в производство по чл. 422 ГПК е прието за установено съществуването на вземането на банката срещу кредитополучателя по издадената по ч. гр. дело № 5373/2011г. на Районен съд Стара Загора заповед за изпълнение /по иск на банката срещу кредитополучателя [фирма]/ въззивният съд е посочил, че решението не обвързва със сила на пресъдено нещо неучаствалата в това производство като страна Т. Г. в качеството й на поръчител по договора за кредит.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора правни въпроси с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, формулиран от касатора, материалноправен въпрос е относим към начина на удостоверяване на връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този смисъл е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По въпроса „По какъв начин следва да бъде удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита?” е даден отговор в решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд П. за проверка на съответствието му с разрешения правен въпрос в посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и с т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на втория, формулиран от касатора, материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че съдебният състав не се е аргументирал с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 1 058,58 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 04.05.2017г. по в. т. дело № 99/2017г. на Пловдивски апелативен съд, 1 търговски състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 058,58 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.