Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
София 09.03. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 15/2008 година
Производството е по чл.218а и сл. ГПК / отм/ във вр. § 2, ал.3 ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 210 от 23.02.2007 г. по гр.д. № 1718/ 2005 г. на Бургаски районен съд, оставено в сила с решение № І* от 18.09.2007 г. по гр.д. № 408/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд е извършена делба на съсобствените между страните недвижими имоти чрез разпределянето им по реда на чл.292 ГПК.
Жалба срещу решението на въззивния съд е подал съделителят Н, който поддържа становище, че делбата е следвало да се извърши чрез съставянето на разделителен протокол и теглене на жребие, тъй като броят и видът на имотите позволявали това. Оспорва съставянето на дяловете и това, че в неговия дял не е включено едно от урегулираните дворни места. Моли решението да се отмени и делбата да се извърши чрез теглене на жребие.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение е допусната делба между страните, които са съпруга и деца на общия наследодател С. Д. имоти представляват три ниви, лозе, пасище, две празни дворни места, магазин- сладкарница и дворно място с втория етаж от къщата- общо десет имота в с. В., Б. област. Дяловете на страните са по 1/3 ид.ч. за всички имоти, с изключение на магазин- сладкарница, от който преживялата съпруга М притежава 4/6 ид. ч., а синът и дъщерята- по 1/6 ид.ч. М. С. и Й. Б. освен това са направили искане да получат полагащите им се имоти в общ дял, който съобразно размера на частите им и стойността на имотите трябва да бъде 146 085,34 лв., а делът на Н. С. 65 042,66 лв.
С оглед на тези данни и като съобразил обстоятелството, че квотите на страните в отделните имоти не са равни, както и че самите имоти са различни по вид, площ и предназначение и затова имат и различна стойност, въззивният съд е изразил становище, че извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно. По тази причина пристъпил към разделяне на имотите по реда на чл.292 ГПК, като ги разпределил между съобствениците съобразно стойността и размера на дяловете им, като съобразил и желанието на две от съсобственичките да получат имотите си в общ дял, както и искането на касатора да се постави в негов дял жилищния етаж от къщата. Общо е оставено дворното място, в което се намира двуетажната жилищна сграда, тъй като с поставянето на единия етаж в дял на Н. С. и при положение, че първият етаж е индивидуална собственост на сестра му, в сградата възниква етажна собственост, а дворното място остава със статут на обща част и затова не може да се дели.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира , че решението на възивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че възивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е извърши делбата по реда на чл.292 ГПК, а не чрез теглене на жребие. Действително жребият е основен способ за ликвидиране на съсобствеността, но той се използва само когато това е възможно и удобно. В настоящия случай въззивният съд правилно е преценил, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл.292 ГПК, а не чрез жребие, като е съобразил различните квоти върху някои от имотите- по 1/3 ид. ч. за осем от имотите и съответно 4/6 и по 1/6 ид.ч. за магазина- сладкарница. Отчетено е и обстоятелството, че две от съдилетелките са поискали да получат имотите си в общ дял, който по тази причина като цяло е с много по- висока стойност от дела на касатора. На практика от имотите следва да се образуват два дяла с различна стойност, което прави невъзможно тегленето на жребие, а стойността на дяловете предопределя на кой от съсобствениците следва да се възложи. Съобразено е и направеното искане от касатора да получи в дял втория жилищен етаж, както и че самите имоти са различни по вид, площ, предназначение и стойност.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че на касатора не е възложен в дял един от двата урегулирани имота, тъй като въззивният съд е преценил, че този имот заедно с поискания от касатора втори жилищен етаж биха надхвърлили значително по стойност полагащия му се дял общо от 65 042 лв. Предпочитанието на касатора да получи жилищния етаж предопределя и до каква стойност и с какъв имот следва да бъде допълнен дела му, поради което целесъобразно е било в неговия дял да се включи още само един имот, а именно пасището / нива / в м. „П” от 18 дка. Земеделските имоти правилно са разпределени като цяло, без да се раздробяват на по- малки части. Обектът магазин- сладкарница е включен в дела на другите две съсобственички, тъй като те притежават по- голяма част от него- 5/6 ид. ч., докато частта на касатора е 1/6 ид.ч. и това също прави съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребие неудобно и неподходящо като способ за ликвидиране на съсобствеността.
Доводите, които се излагат в касационната жалба за неравенство в дяловете предвид нарастваща цена на дворните места са ирелевантни за спора, тъй като за имотите е дадена експертна оценка, която не е обжалвана от касатора, а освен това оценката отразява пазарната цена на имотите към деня на постановяване на съдебното решение, а не очакваното повишение на цените на имотите.
По изложените съображения следва да се приеме, че извършвайки делбата по реда на чл.292 ГПК въззивният съд не е допуснал нарушения, които да налагат отмяна на решението по реда на касацията и затова същото следва да бъде оставено в сила.
Касаторът е подал и частна жалба срещу две определения на въззивния съд, с които е осъден да заплати на другите две съделителки направените от тях разноски пред въззивния съд в размер на по 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Поддържа че това са разноските за двама адвокати, ангажирането на които не е било оправдано с оглед фактическата и правна сложност на производството. Не формулира изрично искането си, но с оглед на горните доводи следва да се приеме, че се позовава на чл.64 , ал.1 ГПК и претендира отмяна на присъдените разноски за един от адвокатите. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че частната жалба също е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разпоредбите в ГПК относно отговорността за разноски имат предвид разноските, направени от всяка една от страните, а не общо на страната на ищците или на страната на ответниците. В хипотезата на чл.64, ал.1 ГПК се имат предвид случаите, когато едно лице- страна по делото е ангажирало двама или повече адвокати и тогава има право да иска като разноски заплащане възнаграждението само за един адвокат. Друг е случаят, при който ищци или ответници са няколко лице и всеки от тях е ангажирал свой адвокат. В тази хипотеза заплатеното възнаграждение се дължи като разноски за всяка една от страните, а не само за един адвокат общо за всички лица- ищци или ответници по делото, поради което двете определения на въззивния съд са правилни и следва да се оставят в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № І* от 18.09.2007 г., постановено по гр.д. № 408/ 2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определения № 299 и 300 от 10.10.1997 г. относно присъдените разноски за производството пред въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: