О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
ГР. София, 15.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 1.02.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №158/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №5743/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Х. К. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата от 7 000 лв., присъдена като обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1,т.3 НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона е процесуалният въпрос: Следва ли доводът на ответника за принос на пострадалия да е обвързан с изричното позоваване на чл.5, ал.2 ЗОДОВ или е достатъчно този довод да е поддържан от ответника, за да е налице основание за произнасяне / по него/ от страна на решаващия съд? Материалноправният въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се отчитат всички обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера му и трябва ли поведението на пострадалия, което се намира в причинно- следствена връзка с настъпването на определени вредни последици, да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението? е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/04 г. р. по гр.д. №1205/13 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №1258/10 г. на трето г.о.
При определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД въззивният съд е приел, че не е сезиран изрично с възражение по чл.5, ал.2 ЗОДОВ, направено в преклузивния срок по чл.131 ГПК. Затова не е разгледал довода на ответника по иска, направен свовременно в отговора на исковата молба, че част от вредите на ищеца, които той претендира във връзка със задържането му под стража за посочения период, са причинени от недобросъвестното му процесуално поведение, довело до изменение на първоначално определената му мярка за неотклонение „подписка” в „задържане под стража”. Този довод е отбелязан и в доклада по делото на л.17.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставените въпроси, които са от значение за спора. Допускането на обжалване следва да е на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, с оглед приетото за намаляване на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ в цитираните от касатора т.3 от ТР №3/04 г. ОСГК, според която „отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай“ и р. по гр.д. №1258/10 г. на трето г.о. р. по гр.д. №1205/12 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. № 5743/15 г. от 20.10.15 г.
Касаторът не дължи държавна такса.
Да се докладва за насрочване в о.с.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: