4
Р Е Ш Е Н И Е
№201
София,18 октомври 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора П.Маринова.
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 761 по описа за 2016 година.
С решение № 131 от 15.06.2016 г. по внохд № 97/16 г. Апелативният съд-гр.Велико Търново потвърдил присъда, постановена по нохд № 830/15 г. на Окръжния съд-гр.Плевен.
Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби от името на подсъдимия А. Б. А. – вх.№ 2778 от 22.06.2016 г. по описа на ВКС, подадена лично от подсъдимия и Вх.№ 3002 от 05.07.2016 г. по описа на ВКС, подадена от неговия защитник – адв.Ц. Претендира се, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат подадените жалби с алтернативно искане за намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:
С посочената по-горе присъда подс.А. е осъден, за деяние, извършено на 28.04.2015 г., на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 от НК на девет години лишаване от свобода, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание е намалено с една трета на шест години лишаване от свобода, като е постановено то да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор. По реда на чл.59 от НК съдът зачел предварителното задържане под стража на подс.А., считано от 20.05.2015 г. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства. Със същата присъда е осъден и подс.Е. Т. Б..
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането за връщане на делото за ново разглеждане се поддържа при данни в негова подкрепа, както следва: според подс.А. на досъдебното производство са нарушени правилата за разпознаване, тъй като не е присъствал защитника му и не са иззети всички камери от местопроизшествието; взетите от него дрехи не били „същите”; „не е бил никога в добри отношения с подс.Б.”; „пострадалият лъже, че има грабеж”; защитата на жалбоподателя заявява, че неправилно производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, тъй като подсъдимият не е признал изцяло фактите, а е оспорил заключението по оценителната експертиза; отделно счита, че не е изяснена собствеността на инкриминираните вещи.
Жалбата е основателна, макар и не по всички, посочени от жалбоподателя и защитата му причини.
При разглеждане на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на „абсолютните”, по смисъла на чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК, което е отстранимо, което предопределя цялостна отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК. В съдебно заседание на 08.01.2016 г. подсъдимите А. и Б. признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях (л.126). ПОС, като намерил, че направените от двамата подсъдими самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съгласно чл.373, ал.3 от НПК, в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят. Иначе казано, в това производство съдът е задължен да се произнесе в рамките на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са самопризнати от подсъдимите.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено следното: „…двамата обвиняеми го настигнали (св.И. М.) и насила вкарали в сградата. Там му нанесли няколко удара с ръце по тялото и го заставили да им предаде мобилния си телефон…и сим карта за него…”.
На стр.132 от мотивите съдът е приел за установени други факти, а именно: „…двамата го спрели (св.М.) и със сила го вкарали в бившата сграда…Подс.Е.Б. останал на входа на сградата, а подс.А. вкарал пострадалия в помещението и му наредил да му даде мобилния си телефон. Пострадалият М. отказал, А. започнал да пребърква джобовете на дънките му, а М. започнал да вика за помощ и да се съпротивлява. Тогава дошъл и подс.Б., който ритнал М. в главата. След това двамата – А. и Б. започнали да дърпат и удрят М., при което го съблекли гол до кръста. А. извадил от джоба на М. мобилния му телефон…със сим карта… в него и го взел…”.
Очевидно е, че ПОС е пренебрегнал задължението си, произтичащо от чл.373, ал.3 от НПК и се е произнесъл по факти, които не се съдържат в обстоятелствената част на обвинителния акт, респ. не са предявени от прокурора, а и не са признати по чл.371, т.2 от НПК от двамата подсъдими. Нарушението засяга императивно изискване в производството по особените правила, за което иде реч, и поради това се приравнява на абсолютните съществени нарушения на процесуални правила по чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК. Само в производство по общия ред е възможна промяна на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от кръга по чл.102 от НПК, с или без приложението на института на изменение на обвинението, в зависимост от наличието или не на предпоставките на чл.287, ал.1 от НПК.
От друга страна съдът не е имал основание за положителен извод при преценката по чл.372, ал.4 от НПК. Очевидно е, че съдът е приел за установени факти, различни от предявените с обвинителния акт, както и това, че в мотивите на присъдата са обсъдени доказателства, събрани в досъдебното производство – показанията на свидетелите М. и Ц., които не подкрепят обстоятелствата, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Изложеното дотук не е констатирано от въззивния съд, макар по силата на чл.314, ал.1 от НПК да е бил длъжен да провери изцяло правилността на присъдата на ПОС, независимо от основанията, посочени от страните.
При условията на чл.347, ал.2 от НПК съдебните актове следва да бъдат отменени и спрямо неподалия касационна жалба подсъдим – Е.Б., тъй като констатираното основание е и в негова полза.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 131 от 15.06.2016 г. по внохд № 97/16 г. на Апелативен съд – гр. Велико Търново и потвърдената с него присъда № 1 от 08.01.2016 г., постановена по нохд № 830/15 г. на Окръжния съд – гр. Плевен И ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на ПОС от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: