Р Е Ш Е Н И Е
№ 201
София, 27.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 990/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
В. С. С. от с. Л. е подал касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1981/2003 год.
Ответниците по касация, ищци по делото, Т. В. Н. и С. М. Н. , М. В. В. и М. В. А., считат жалбата за неоснователна.
Ответницата по иска Д. К. не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 1561/2000 г. е допуснал делба между страните по делото, при конкретно посочени делбени квоти за всеки поотделно, на недвижими имоти в с. Л. дворно място, съставляващо парцел ****, кв. 5 по плана на селото, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна лятна кухня и дворно място, съставляващо парцел ****А, заедно с построените в него стопански постройки и гараж. С решението е постановено и разпределение на ползването на делбените имоти на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. /отм./ Срещу решението е подадена въззивна жалба от В. С. , за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1981/03 г. по описа на Софийския градски съд. Същият съд с решение от 20. 4. 2007 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд не е уважил възражението на С. за недействителност, съгласно чл. 76 ЗН, на прехвърлителната сделка, извършена между Е дъщерите й – ищците М и е потвърил първоинстанционното решение за разпределение ползването на имотите, с оглед на обстоятелството, че те не се ползват от всички съсобственици.
Изводите и решението на въззивния съд са правилни.
При определяне на делбените квоти, съдът е съобразил, че с нот. акт № 36/18. 10. 1996 г. на Софийския нотариус, съсобственицата Е. С. е продала притежаваните от нея идеални части от делбените имоти, на ищците В и тези части са станали притежание на приобретателките и техните съпрузи при условието на съпружеска имуществена общност. Въззивният съд е приложил точно съдебната практика, като е отчел обстоятелството, че сделката е извършена между сънаследници и не води до накърняване на дяловете на другите наследници. Следва да се има предвид също, че разпоредбата на чл. 76 ЗН има предвид разпореждане с отделни, самостоятелно обособени имоти, а не с идеални части от имоти, каквото е разпореждането по нот. акт № 36/1996 г.
Правилно е решението на въззивния съд и досежно потвърждаването на първоинстанционното решение по чл. 282, ал. 2 ГПК./отм./ Възражението на ответника по иска, сега жалбоподател, В. С. , че няма основание за прилагане на чл. 262, ал. 2 ГПК /отм./, тъй-като той не ползва изцяло делбените имоти, е необосновано. От неговите признания в с. з. на 29.5. 2002 г. пред районния съд следва, че той изцяло ползва жилищната града, а от гласните доказателства, събрани по същото дело, следва че С. ползва и стопанските постройки и дворното място.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 20. 4. 2007 г. по гр. д. № 1981/2003 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: