O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр.София, 16.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4214 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. М. К. и община П. срещу решение № 1* от 07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г.
Г. К. обжалва решението в частта, с която е отменено решението на Пловдивския районен съд, Х състав, постановено по гр.д. № 3* от 2002 г. за отхвърляне на иска на община П. за признаване правото на собственост на общината по отношение на Г. К. върху частта с площ от 12 684 кв.м. от УПИ * в кв.4 по плана на ЖК „О” от 1988 г. и е постановено друго, с което този иск е уважен.
О. П. обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд за отхвърляне на предявения от О. срещу Г. К. установителния иск за собственост върху УПИ * в кв.6 по същия план.
В жалбата на Г. К. се твърди, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд не се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС и не е констатирал, че искът е преждевременно предявен, тъй като имотът все още не е нанесен в кадастралния план. Решението противоречало на влязлото в сила преди това съдебно решение, с което на К. е възстановено правото на собственост върху процесния имот. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по въпросите кога е приключил фактическият състав на земеделската реституция, относно конститутивното и вещноправно действие на решенията на органите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи и необходимостта от нанасяне на имота в кадастралния план като положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост за този имот.
О. П. твърди, че решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд за отхвърляне на иска за собственост върху УПИ I от кв.6 по плана на ж.к.”О” от 1988 г., е постановено при съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон. Противно на указанията на ВКС, съдът не се бил произнесъл по довода на общината, че върху този имот са осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността в полза на ответницата Г. К. основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие на решението в обжалваната му част с практиката на ВС относно приложението на параграф 7 от ЗМСМА и параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС и практиката на ВКС относно спазване от въззивния съд на задължителните указания в отменителните решения на ВКС.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска за собственост върху УПИ I в кв.4 по плана на ж.к.”О” от 1988 г. /обжалваната от Г. К. част от решението/, въззивният съд е приел изцяло в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС, че възстановената на Г. К. земеделска земя попада в имот, който е ползван за казарма на Т. конен полк, според нотариален акт от 1939 г. е бил собственост на Министерството на отбраната и на основание параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е станал общинска собственост. В тази част обжалваното решение не противоречи, а напротив- съответства на практиката на ВКС по въпросите за обхвата и действието на решенията на органите по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. В посочената от Г. К. практика на ВКС се приема, че тези решения имат конститутивно и вещноправно действие, но не и по отношение на третите лица, които претендират самостоятелни права върху имота и не са участвали в административната процедура по възстановяване на собствеността. На тези трети лица не могат да се противопоставят нито решенията на поземлените комисии /сега ОСЗГ/, нито решенията на съда, пред който тези решения са били обжалвани по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В исковия процес по повод спор за собственост върху земи, подлежащи на реституиране по реда на ЗСПЗЗ, третите неучаствали в административното производство по възстановяване на собствеността лица могат да повдигнат доводи за материалната незаконосъобразност на решенията на ПК /сега ОСЗГ/. Гражданският съд въз основа на тези доводи е длъжен да упражни косвен контрол върху административните актове за възстановяване на собствеността /в този смисъл са решения № 939 от 2006 г., № 113 от 2005 г., № 44 от 2004 г. на ІV ГО на ВКС, № 224 от 2001 г. и № 256 от 1995 г. на І ГО на ВКС/.
Не противоречи на утвърдената практика на ВКС и произнасянето на въззивния съд по съществото на спора, преди имотът да е нанесен в кадастралния план. Това нанасяне е административна процедура, която предполага, че преди това имотът е индивидуализиран по местоположение, граници и размери /чл.2, ал.1 от ЗКИР/. Собствениците на възстановена земеделска земя се легитимират с решението на П. комисия /ОСЗГ/ и скицата към него, които индивидуализират имота. Не е необходимо да се изчаква разработването на план по чл.28 от ППЗСПЗЗ, за да може да се предяви иск за установяване или оспорване на това право на собственост. В този смисъл са решение № 444 от 2004 г. и решение № 2* от 2004 г. на ІV ГО на ВКС. Мотивите на цитираното от Г. К. решение № 1* от 2002 г. на ІV ГО на ВКС не противоречат, а напълно отговарят на тази практика. Ето защо следва да се приеме, че решението в обжалваната от Г. К. част не противоречи на практиката на ВКС по поставените от нея въпроси, поради което касационно обжалване на решението в тази част не следва да бъде допускано.
За да отхвърли иска за собственост върху УПИ I от кв.6 по плана на ж.к.”О” от 1988 г. /обжалвана от община П. част от решението/, въззивният съд е приел, че този имот не се намира в границите, които са ползвани за казарма на Т. конен полк, поради което общината не е станала собственик на имота на посоченото в исковата молба основание. Съдът не е съобразил, че в исковата молба О. е твърдяла, че е придобила правото на собственост върху този имот по силата на закона- параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, според който общинска собственост са и терените, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Следователно, съдът не се е произнесъл по посоченото в исковата молба основание за придобиване право на собственост от ищеца /по силата на закона/, не е преценил дали спорният имот е бил отреден за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, дали такива мероприятия са били осъществени и дали тези мероприятия са пречка за реституцията на имота по реда на ЗСПЗЗ, каквито са били и указанията в отменителното решение на ВКС. Така постановеното решение в частта, обжалвана от община П., противоречи на практиката на ВКС, че съдът е длъжен да обсъди всички твърдения и възражения на страните /решение № 78 от 1986 г. на ІІ ГО на ВС/. Ето защо е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в тази част.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав по гр.д. № 1* от 2007 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решението на Пловдивския районен съд, Х състав, постановено по гр. д. № 3* от 2002 г. за отхвърляне на иска на община П. за признаване правото на собственост на общината по отношение на Г. К. върху частта с площ от 12 684 кв.м. от УПИ І в кв.4 по плана на ЖК „О” от 1988 г. и е постановено друго, с което искът е уважен.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 гражданска състав по гр.д. № 1* от 2007 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3* от 2002 г. за отхвърляне на установителния иск за собственост върху УПИ І в кв.6 по плана на ЖК „О” от 1988 г.
Касаторът община П. е освободен от държавна такса съгласно чл.84, т.3 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за ……………………………………., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.