O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 12.05.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 201/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5756 /01.12.2016 год. на П. К. Б. от [населено място], заявена чрез адв. Ж. Ч.- АК Р. срещу въззивно Решение No 199 от 26.10.2016 година по В.гр..д.Nо 283/2016 год. на ОС-Шумен по отхвърления иск за съдебна делба на апартамент и два гаража и прилежащите идеални части от общите части на сградата.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, основания за касиране на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на допуснато нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК поради необсъждане на възраженията въззивника за отмяна на първоинстанционното решение относно релевираната нищожност на покупко-продажбата по НА 142/2010 година , преценката на доказателствата за липса на престация по сделката, доводите за липса на представителна власт.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос за приложение на чл. 235 ал.2 ГПК вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и чл. 236 ал.2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, се основава на довода , че съдът не е обсъждал изобщо възраженията и свързаните с тях доказателства.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса „неплащането на покупно-продажната цена представлява ли липса на основания на договор за покупко-продажба и води ли до неговата недействителност или е основания за разваляне на договора“ , с довод , че въззивният съд се е произнесъл по същият в противоречие с практиката на ВКС , обективирана с Решение No 453 от 20.06.2003 год. по гр.д.No 990/2002 год. на ВКС, ГК- II отд., Решение No 311 от 20.06.2003 год. по гр.д.No 990/ 2002 год. на ВКС, ГК- II отд., и по въпроса „представлява ли правото на строеж идентично вещно право с правото на собственост върху изградения въз основа на него недвижим имот и налице ли е превишаване обема на представителната власт , ако с пълномощното е предоставено право да се прехвърли право на строеж, а в последствие със същото пълномощно се извърши прехвърляне и на изградените въз основа на него обекти“, произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 238 от 13.03.1991 год. по гр.д.No 127/1991 год. на ВС, ГК- II отд., Решение No 367 от 13.07.2010 год. по гр.д.No 869/2009 год. на ВКС, ГК- I отд., РешениеNo 74 от 17.04.2012 год. по гр.д.No 845/2011 год. на ВКС, ГК-III.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация Й. П. Т., С. И. Т. и П. И. Т. ,чрез процесуалния им представител адв.Д. Р. АК Ш., с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационно обжалване поради неточно формулирани правни въпроси, които да са от значение за изхода на делото.Поддържат се доводи за неоснователност на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск – иск за съдебна делба на недвижим имот , настоящият състав приема същата за процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция с което заявеният иск съдебна делба между страните по делото-бивши съпрузи на закупените по време на брака им недвижими обекти- апартамент и два гаража в [населено място] е отхвърлен поради липса на съсобственост, като е прието , че са неоснователни доводите на бившия съпруг – касатора П. Б. за нищожност на договора за покупко-продажба.
След преценка на релевираните доводи с изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Въпросите за приложение на чл. 235 ал.2 ГПК вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236 ал.2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение , което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235 ал.2 ГПК и чл. 236 ал.2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения ,но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила , чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не , касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросите , касаещи „неплащането на покупно-продажната цена представлява ли липса на основания на договор за покупко-продажба и води ли до неговата недействителност или е основания за разваляне на договора“ ,не са произнесени от въззивния съд в смисъл, различен и противоречив от този по цитираните съдебни актове на ВКС- Решение No 453 от 20.06.2003 год. по гр.д.No 990/2002 год. на ВКС, ГК- II отд. и Решение No 311 от 20.06.2003 год. по гр.д.No 990/ 2002 год. на ВКС, ГК- II отд. Двата съдебни акта основават решенията си на теза , че недействителността на процесните / по тези дела/ договори с транслативен ефект са нищожни като симулативни-относителна и абсолютна симулация. В конкретния случай поставеният от касатора материално-правен въпрос не касае хипотеза на симулация, а релевираната нищожност по чл. 26 ал.2 предл. 4 ЗЗД , тъй като „липсва реално плащане на цената 112 693.20 лв.“ и доколкото с второто решение на АС-Варна изрично е прието , че „неплащането на цената не е елемент от фактическия състав по прехвърлянето , поради което само по себе си не прави сделката нищожна“, то изобщо не може да се подържа довод за наличие на противоречиво разрешаване на правния въпрос като основание да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Въпросите „представлява ли правото на строеж идентично вещно право с правото на собственост върху изградения въз основа на него недвижим имот и налице ли е превишаване обема на представителната власт , ако с пълномощното е предоставено право да се прехвърли право на строеж, а в последствие със същото пълномощно се извърши прехвърляне и на изградените въз основа на него обекти“, не могат да обусловят извод за наличие на основание да се допусне касационното обжалване . Цитираните решения: Решение No 367 от 13.07.2010 год. по гр.д.No 869/2009 год. на ВКС, ГК- I отд., Решение No 74 от 17.04.2012 год. по гр.д.No 845/2011 год. на ВКС, ГК- III отд. основават правните си изводи за обема на представителната власт, учредена по силата на дадено „пълномощно“ преди приемането на задължителната съдебна практика с ТР 5/2014 година на ОСГТК на ВКС по въпросите за съдържанието на валидното пълномощно. С посоченото тълкувателно решение на двете колегии на ВКС е уеднаквена практиката по приложение на разпоредбата на чл. 36 ал.2 ЗЗД и което тълкувателно, поради задължителния си характер , не предполага други разрешения по втората част на въпросите. В първата част е поставен материално-правен въпрос без отношение към спора за обема на представителната власт , тъй като касае питане в рамките на уредените изрично от ЗС вещни права .Техните правни характеристики са ясни и не може да има съмнение за съдържанието им респ. за това което ги отличава едно от друго, поради което и не може да се поддържа , че въззивния съд не е съобразил тази разграничение между тях.
По направеното искане за разноски от страна на ответниците по касация- искането е основателно въз основа на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и доказано в размер на сумата от 2820 лв./ две хиляди осемстотин и двадесет лева/, видно от представения на л.24 Договор за правна защита и съдействие Б 0000079072/ 28.12.2016 година.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл.81 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 5756 / 01.12.2016 год. на П. К. Б. от [населено място], заявена чрез адв. Ж. Ч.- АК Р. срещу въззивно Решение No 199 от 26.10.2016 година по В.гр..д.Nо 283/2016 год. на ОС-Шумен по отхвърления иск за съдебна делба на апартамент и два гаража и прилежащите идеални части от общите части на сградата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: